Доган върна обратно в кошарата политическите брокери от Новото време

Г-н Минчев, как ви изглежда обявеното днес споразумение между НДСВ, ДПС и Новото време?

Накратко казано - логично ми изглежда. Струва ми се, че през последните дни малко странно оптимистични бяха всички журналисти и коментатори за възможността да бъде свалено това правителство, тъй като това можеше да стане само с гласовете на Новото време. А Новото време, както знаем, са група политически брокери, които са пряко зависими от ДПС и Ахмед Доган, както и от няколко други задкулисни групировки.

Доган на практика насочва нещата. Доган предизвика кризата, Доган по едно време изтърва кризата и разбира се, пожела да я укроти отново. Защото ако се беше стигнало до сваляне на това правителство, можеше да се създадат нови конфигурации, които да са изцяло във вреда на ДПС. Доган не е заинтересован от това.

Той постигна своите цели в кризата, поради което привика обратно послушните си брокери от Новото време и им нареди да се върнат отново в кошарата.

Самите те имат интерес, макар че е унизително това подписано споразумение след всички гръмогласни приказки, които бяха изприказвани миналата седмица. Откъсването им изцяло от НДСВ и от Доган и влизането им в някаква опозиционна конфигурация окончателно би ги демаскирало като група помиярстващи политически джамбази, за които няма абсолютно никакъв принцип, никакъв ред с изключение на техните преки, лични групови интереси.

Добре, но например те можеха да постигнат същия ефект, ако бяха участвали активно като опозиционен фактор в един вот на недоверие и при евентуално сваляне на кабинета да поставят много по-сериозни условия за съставяне на второ правителство с мандата на НДСВ и да спечелят много повече позиции. Защо, според вас, те избират този наистина странен вариант?

Г-н Коритаров, вие изглежда си мислите, че тези момчета в Новото време са свободни граждани, участващи в политиката, които могат да се водят от някаква своя дългосрочна логика и от някаква своя дългосрочна представа за политика, от представа за собствено достойнство.

Както казах, това са политически брокери. Те са напазарувани още през 2001 година - всъщност, кой знае кога още са напазарувани. Те са част от една мрежа, те не могат да си позволят лукса да напуснат тази мрежа, защото ще им се случат неприятни неща. Така че те могат да си позволят да играят публични игри в определени рамки, но тогава, когато господарят пожелае да дръпне мрежата и да прибере послушните палячовци обратно в кошарата, това неизбежно трябва да се случи. Поради простата причина, че както казах, в противен случай следват наказания, които не са приятни за никого.

На фона на това, което сега вие анализирате, по много особен начин звучат думи на финансовия министър Милен Велчев. Още миналата седмица в ефира на едно от нашите предавания по Нова телевизия той каза, че правителството разчита най-много на Новото време. Финансов министър казва това. Какво излиза - значи те предварително много добре са знаели какво ще се случи?

Естествено, че са знаели много добре какво ще се случи. Вижте, не ви ли прави впечатление този цикъл на Новото време - на радикална опозиция и прибиране обратно в кошарата. При всяка подобна криза, предизвикана от някого, включително от самите тях, на тях им се обещава нещо, което в последствие никой не си дава труда дори и да изпълни. Очевидно е, че цената им не е висока. Очевидно е, че общо взето те играят една евтина политическа игра, поради което и нямат никакви шансове за дългосрочно присъствие в политиката - освен ако Доган не пожелае да направи към тях някакъв жест от типа на този, който направи към Нов избор и към Димитър Луджев през 1997 година. Но ми се струва, че Доган повече такива подаръци едва ли ще прави. Така че това е една група от временни политически играчи, които в крайна сметка могат да кашират толкова, колкото притежават. Никой не може да кашира повече от това, което притежава.

Добре, но ДПС не излиза ли също така твърде унизено от тази ситуация? Защото, след като е отпаднал или поне при подписване на това споразумение не е присъствал проблема за отстраняването на Лидия Шулева, която събра най-много политически атаки и стана практически и причина за кризата...

Г-н Коритаров, провалена ли е сделката за Булгартабак?

Провалена е, разбира се!

Оттегли ли се БАТ?

Оттегли се!

Оттам нататък за какво унижение говорите?! Доган пак си постигна целите.

Нима това е целта?

Ама, разбира се, че това е целта. Доган не се интересува от вашите или моите представи за унижение или за достойнство. Доган си има един автоматизиран електорат, който контролира с всякакви средства. Доган има свои интереси и ги преследва безскрупулно. За какво унижение може да става дума тук? Защо сега да се маха Лидия Шулева, след като на практика е ясно, че Булгартабак остава държавна собственост и това запазва системата на патронат на ДПС над Булгартабак за неопределено време за в бъдеще. Какво повече да постигне Доган? На него не са му необходими ритуални жертви.

В сериозните анализи в публичното пространство, освен забраната за използване на нецензурни думи някак си сме си наложили забрана и на нецензурни мисли. Как обаче да правим анализи на такива ситуации, когато те са подчинени на логиката на нецензурни мисли? Това, което вие казвате и което се случва, един сериозен човек с европейски критерии не може не само да изговори, но и да помисли? А ето, че се случва точно това!

Вижте, аз също дълго време съм правил компромиси с езика, по който правя коментари и анализи. Но на практика не можеш да коментираш един панаир с терминологията, с която описваш виенски бал.

Въпросът е, че и самата конструкция се оказва панаирджийска. Значи, ние много лесно сме можели да предвидим какво ще стане, ако бяхме подходили към ситуацията като към панаир, а не към политически ребус.

Разбира се, лошото не е, че има политическа игра. Лошото не е, че има политическа покупко-продажба - до голяма степен това е налично навсякъде. Лошото е, че тази игра и тази покупко-продажба е на унизително ниски цени, унизително ниски залози.