Договаряме 10-15 млрд. куб. м газ през Словакия за хъба край Варна

Пред подписване са споразумения за виртуална търговия със синьо гориво през Гърция и Румъния

Договаряме 10-15 млрд. куб. м газ през Словакия за хъба край Варна

Споразумение, което трябва да осигури в бъдеще суровина от австрийския газов хъб "Баумгартен" и от Словакия за планирания край Варна газоразпределителен център "Балкан"  по тръбата "Ийстринг" ("Източен кръг" – Eastring), подписаха газовите оператори на България и Словакия "Булгартрансгаз" и "Июстрийм" (Eustream). Това стана в рамките на 14-та годишна конференция на инициативата Европейска газова инфраструктура (Gas Infrastructure Europe), чийто домакин е София. На подписването на меморандума в четвъртък присъстваха българският енергиен министър Теменужка Петкова и словашкият министър на икономиката Петер Зига.

Проектът за газопровода "Източен кръг" бе иницииран от Словакия след спирането на проекта "Южен поток" и включва също Румъния и Унгария. Неговата основна цел е да транспортира газ от Западна Европа към Балканите и да предоставя алтернативни доставки на газ от Русия, ТАНАП, Каспийско море, от Иран, Ирак, Египет, Израел и Кипър към Централна, Южна и Западна Европа". Прогнозираната му цена е 2.06 млрд. евро, като проектът е сред приоритетните за финансиране но инвестиционния план "Юнкер" на Европейската комисия. На пари от Брюксел разчита и българският проект за газов хъб край Варна, който също се оценява на над 2 млрд. евро.
 
"Договорихме се "Ийстринг" да е нова изходно-входна точка за газовия хъб "Балкан" като се използва капацитетът на съществуващата газопреносна мрежа в България и планираната за реализацията на хъба", обясни пред журналисти директорът на "Булгартрансгаз" Георги Гегов. Българският и словашкият газов оператор преговарят за осигуряване на между 10 и 15 млрд. куб. м годишно за газовия център край Варна, допълни той.

"През Словакия минават 50 млрд. куб. газ и страната директно е свързана с "Баумгартен", който е най-близкият до нас газов хъб. Става въпрос за директна връзка, но "Ийстринг" трябва да е реверсивна тръба и идвайки в България да може да се ползва в двете посоки според цената на газа, нуждите в региона и сезонността", каза още Гегов.

По думите му най-важното е България да участва във всички сериозни регионални проекти, които имат дори минимален шанс да се осъществят, за да не подминат страната ни.

Брюксел настоява за чужди инвестиции в нашия хъб

Георги Гегов посочи, че газовия хъб "Балкан" ще получи финансова подкрепа от Еврокомисията, но още не може да се говори в какъв размер ще е тя, тъй като първо ще се търсят големи стратегически инвеститори в проекта. Такава е препоръката на Брюксел. Той каза още, че инвеститорската конференция за газоразпределителния център, която първо трябваше да се проведе през май, после бе отложена за есента, всъщност се готви усърдно и е по-вероятно да се състои през юли.

"Целта е да се привлекат големите играчи и под егидата на ЕК да се обсъдят концепции по реализирането и набирането на средства за проекта. При всички случаи държавата ще е мажоритарният собственик", каза шефът на "Булгартрансгаз".

И доколкото и "Ийстринг", който трябва да започне да се изгражда в края на 2019 г., и хъбът "Балкан" са дългосрочна перспектива, далеч по-близки са възможностите за разнообразяване на руските газови доставки със суровина от гръцки терминали за втечнен газ, както и от Румъния. Това ще стане със споразумения с гръцкия и румънския газов оператор за виртуална търговия, която може да тръгне доста преди физическия пренос на суровина по  междусистемните връзки, от които румънската се очаква да е готова през септември 2016 г., а гръцката - в края на 2019 г.

Виртуалната газова търговия възможна съвсем скоро

На състояла се тази седмица среща между "Булгартрансгаз", руската "Газпром", която в момента контролира капацитета на транзитната ни газова мрежа, гръцките компании ДЕПА и ДЕСФА, както и енергийните регулатори на България и Гърция, са изчистени основните въпроси за подписването на споразумението, което ще позволи виртуалния пренос на алтернативни на руските газови доставки. Става въпрос за възможността да се договорят количества газ от Гърция, но да не се пренасят физически до България, остават за ползване там, а минаващите през България за Гърция руски доставки да се ползват у нас като се приспадат количествата.

"Руската страна е склонна да предостави капацитет и сериозно се надявам в много кратко време усилията и пресичането на общия интерес да се материализира в подписване на документите. Те ще допринесат на първо време за виртуален пазар на газ на точка Кулата-Сидерокастро и да почне търговия със суровина от терминали за втечнен газ в Гърция", каза Гегов.

По думите му реално вече първият достъп до терминала за втечнен газ "Ревитуса" е факт, след като в четвъртък е въведена в експлоатация модернизираната компресорна станция в Петрич. "Тя вече позволява физически да пренасяме до точката на сдвояване на транзитната и преносната мрежа при Ихтиман 3 млн. куб. м дневно", посочи Гегов.

Официалната церемония по пускането на последната от четирите обновени с общо 200 млн. лв. от ЕК компресорни станции ще е в понеделник, заяви по-рано пред форума премиерът Бойко Борисов, който акцентира върху работата на правителството за енергийната диверсификация на страната.

Споразумение за виртуална търговия на газ през румънската граница също предстои да се подпише в най-скоро време. Предстои и освобождаване на физически капацитет на входната тръба за България при пункта "Негру вода" в Румъния, руснаците били склонни да пуснат и други търговци, стана ясно от думите на шефа на "Булгартрансгаз".

С румънския оператор "Трансгаз" пък било постигнато споразумение за изравняване на налягането на газа в системите на България и Румъния, за да може да се обменят физически количества суровина по междусистемната връзка Русе-Гюргево. Северната ни съседка вече проектирала изграждането на компресорна станция за целта, но дори и да се забавела реализацията на този проект, българските технически специалисти имали идея как да се внася газ от Румъния и по друг начин. Гегов обаче не каза какъв е той.

"Има технически начини, цел номер едно е да се осъществи технически свързаността на основната и условно наречената резервна тръба по дъното на Дунав, като и двете са с капацитет от 1.5 млрд. куб. м годишно", заяви шефът на българския газов оператор.

За разлика от българо-гръцката газова връзка, където още не е избран изпълнителят на строежа и не е започнало изграждането, но се провежда пазарен тест за търговския интерес за пренос на суровина, при румънския интерконектор това ще стане след построяването му. Докато се осигурят транзитьори връзката щяла да се използва аварийно при нужда., стана ясно от обясненията на Гегов.

Чака се напредък и по турската и сръбската връзка

Страната ни работи усилено и по междусистемната връзка с Турция. Вече е готово предпроектното проучване на газопровода, за което ЕК отпусна 190 хил. евро, а останалите близо 100 хил. евро осигури "Булгартрансгаз". В момента се чака турската БОТАШ да се запознае с техническите характеристики и трасето на тръбата, за да се продължи работата, съобщи енергийният министър Теменужка Петкова.

Тя каза още, че ще има движение и по проекта за сръбската газова връзка, която се забави значително заради невъзможността на Белград да осигури финансиране за своята част от трасето. От Брюксел обаче са уверили, че ще предоставят финансиране по предприсъединителните програми и този проект също ще се отпуши. Българският участък се финансира по оперативната програма "Конкурентоспособност". За маршрута на наша територия има изготвени технически проект, оценка за въздействие върху околната среда, както и подробен устройствен план, така че се чака само сръбската страна, посочи Петкова.

Още по темата
Още от Бизнес