Договор, засягащ цяло поколение, се сключва при неясни условия

Странни договори за доставка и за транзит на природен газ подписа българската държавна компания “Булгаргаз” с руския монополист “Газпром”. Договори, за всеки от който се знаят по две неща със сигурност – че са до 2030 г., че доставките ще поскъпнат до 2013 г., когато ще стане пазарна стойността на газа, и че транзитната такса постепенно започва да се плаща в брой, а не чрез бартерни количества.

При подписването на контрактите акцентът бе поставен върху ползите, които ще извлече българската държавна фирма “Булгаргаз” от промяната в сегашния договор с руснаците, който бе благоприятен за България и който чийто срок беше до 2010 г. Бе обяснено, че приходите на “Булгаргаз” от такси за пренос на руски газ ще скочат тройно.

Това обаче са изцяло корпоративни плюсове, които по никакъв начин не касаят битовите и стопанските потребители на природния газ, освен в аспекта на увеличаването на приходите в бюджета от дейността на “Булгаргаз”. Тези обществени ползи обаче са хипотетични и тяхното осребряване зависи изцяло от политическата воля на управляващите в съответния период до 2030 г., когато изтичат обвързващите с “Газпром” договори.

В крайна сметка потребителите ще са тези, които ще отнесат поскъпването на газа, което на всичко отгоре се очертава да е най-сериозно именно в първата година от присъединяването на страната към ЕС, когато и без това се очаква поскъпване на повечето стоки и услуги.

Колко ще е повишението на природния газ?

От април 2007 г. на входа на страната повишението на газа ще е под 10 на сто, обеща министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, независимо от факта, че руските медии продължават да посочват увеличение от 20 процента догодина, цитирайки “Газпром”. В крайна сметка повишението на синьото гориво може и да се окаже точно толкова, след като вече за януари Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) одобри с близо 2 процента по-високи цени за вътрешния пазар, а през юли ще има още едно увеличение, за което обаче не се знае какво ще е.

Според бившия министър на енергетиката и енергийните ресурси от кабинета на НДСВ Милко Ковачев общото поскъпване на газа за 2007 г. може да е 17 на сто.

Реално обаче цените по тримесечия се определят от ДКЕВР и е много възможно в духа на досегашната си практика енергийният регулатор да открие резерви на “Булгаргаз”, които да позволят определяне на по-ниски от исканите от газовата компания стойности за вътрешния пазар.

Притеснителното в цялата история с новите дългосрочни договори с “Газпром” е именно неяснотата около стъпките за поскъпване, за които се знае само, че ще са два пъти годишно. Липсва обаче разчет как ще е разпределен през годините процентът на поскъпване, който се очаква да е общо 40 на сто до 2013 г. Което означава, че през следващите години поскъпването може и да се окаже по-голямо от това, като се има предвид трайната тенденция за повишаването на цената на суровия петрол, която е базова за определяне на стойността на газа.

Досегашният договор можеше да бъде запазен

Единственото положително в новите договорки с “Газпром”, по мнението на всички енергийни и икономически експерти, е откачането на транзитната такса от доставките на количествата за вътрешния пазар. И Ковачев, и икономистът на ОДС Мартин Димитров, и председателят на Балканската и Черноморска петролна и газова асоциация Валентин Кънев са категорични, че отдавна е трябвало да се мине към пазарни цени на руския газ, а не да се приспадат от тях дължимите суми за транзит, което сега плавно се прави със схемата за поскъпване до 2013 г., по думите на Овчаров.

Според Валентин Кънев обаче е съществувала възможност за запазване на досегашния договор с “Газпром” до 2010 г., като в същото време българската страна предприеме проактивни мерки за тестване на местния пазар за преход към пазарни цени.

“Страната ни можеше да запази договора до 2010 г. и да получава по-ниски цени на входа, а в същото време “Булгаргаз” да пробва по-високи цени на пазара, като по този начин трупа резерви за повишение при следващия договор”, коментира пред Mediapool Кънев. Той отбеляза, че този период, в който се очаква средногодишен ръст на икономиката от 5-6 процента и повишаване на доходите на населението, е можело да се използва като преходен период за посрещане на едни пазарни цени на природния газ.

“През 2011 г. и битът, и икономиката на страната щяха да имат по-голяма възможност да започнат едно плавно поскъпване на  газа”, смята председателят на Балканската и Черноморска петролна и газова асоциация.

Договор, засягащ цяло поколение, се сключва при неясни условия

Според него е притеснително, че сключваме договор, засягащ цяло поколение при неясни условия, чиито конкретни параметри ще се изясняват в бъдеще време при нови преговори.

Действително е необяснимо защо се налага фиксиране на договореност до 2030 г., след като вчера стана ясно, че така или иначе ще се наложат нови преговори по доставките след 2012 г., когато изтичат договорите с “Овергаз” и “Винтерсхауз” за количествата за вътрешния пазар. Защото фактически анексите, подписани вчера, касаят орязването на комисионната на “Овергаз” и отделянето  на транзитната такса в следващите шест години.

При това положение спокойно можеше да се променят и параметрите на договора до 2010 г. и  след това пак да се преговаря на пазарна основа, след като така или иначе периодът до 2030 г. остава много условен. 

Блокират се възможности за алтернативи

За след 2012 г. остава и обсъждането на предложението на “Газпром” да се създаде съвместно дружество между “Газпром експорт” и “Булгаргаз”, което да се ангажира с доставките. Предлаганата от руския монополист схема се прилага при транзитните и вътрешни договори с Украйна. От “Булгаргаз” обаче са отказали тази възможност, оставяйки преценката за такъв джойнт-венчър за 2008 г., когато ще стане ясно дали страната ни ще може да осигури доставки на египетски газ през тръбопровод през Сирия и ирански и каспийски газ чрез “Набуко”.

Според бившия енергиен министър Милко Ковачев би било много притеснително, ако България се съгласи на това. По този начин “Газпром” ще затвърди монополните си позиции като доставчик, дистрибутор и снабдител на вътрешния пазар чрез “Овергаз”, където руската компания държи контрола.

“Трябва да знае, че такива дългосрочни договори се подписват, но от страни, които зависят 10 до 30 процента от доставките на руски газ, а не от държава, която зависи сто процентово”, коментира Ковачев. По думите му  сега се блокират каквито и да било възможни или потенциални алтернативи. Той припомни, че до дни  започва експлоатацията  на южнокаспийския газопровод, който води газа от Шах-Дениз през Азербайджан, Грузия към

Турция, който е реална алтернатива за доставки на синьо гориво.

Ковачев също коментира, че ако е вярно отпадането на  клаузата “take or pay” за доставките на вътрешния пазар и фиксираното количество от 6 млрд. куб. м за вътрешния пазар, това действително е прецедент за “Газпром”. Така отпада заплахата пред “Булгаргаз” да ѝ се налага да плаща 75 на сто от цената на количества, които фигурират в договорените заявки, но не са изпълнени. Тази клауза досега не е задействана от страна на руснаците, въпреки че сме ползвали годишно около 3-3,4 млрд. куб. м. Твърди се обаче, че именно под заплахата тя да стане действаща от догодина са сключени вчерашните анекси.

Като положителна се оценява и промяната  на клаузата “take or pay” при транзита, която става от 80:20 на 90:10. Това означава, че вече “Газпром” ще трябва да плаща 90 на сто от таксите за транзита на всяко заявено, но неподадено за транспортиране през България количество.

Русия не е изпълнила заявки за транзит на газ за 1,2 млрд. долара

В  същото време народният представител от ОДС Мартин Димитров, който беше анализатор на Института за пазарна икономика, заяви, че Русия не е изпълнила заявки за транзит на 8,2 млрд. куб. м природен газ на стойност 1,2 милиарда долара за 2004 и 2005 г.

По думите на депутата информация му за руския дълг към страната ни е от хора, близки до преговорите с “Газпром” за промяна на договора ни за доставката на синьото гориво.

“Това не е официална информация, но имаме големи основания да подозираме, че тя е напълно вярна”, уточни Димитров.

Той заяви договорите за строежа на АЕЦ “Белене” и новия договор с “Газпром” увеличават необратимо зависимостта на България от руските доставки.

“Не казвам, че доставката на газ от Русия има алтернатива на този етап, но най-малкото, което трябваше да направят управляващите, е да съобщят на хората какво се договаря. На този етап никой няма никаква информация какво всъщност е подписано, а тези клаузи ще повлияят на политиката на поне четири кабинета”, каза още народният представител.

Според него не е изключено СДС да поиска оставката на Румен Овчаров заради сключените неизгодни договори.

Председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Иво Прокопиев коментира пред БНТ, че “от бизнес гледна точка решението да се повишават сега цените на газа и да се прекрати действащият договор, който така или иначе е подписан и е благоприятен, не е добро”. Той определи решението за промяна на договорите като политическо.