Договорът с БОТАШ, Вертикалният коридор, "Чирен" - искаме да са наши стратегически активи

• До няколко месеца може да се очаква постигане на споразумение за енергийно сътрудничество с Турция, което надгражда сегашното с БОТАШ. Преекспонираме темата с таксата, а пренебрегваме възможностите за развитие на "Булгаргаз" като регионален играч.
• Спирането на руския газ за Европа пренарежда пазара и България, като страна на входа на европейската газова инфраструктура, има шанс да спечели от това. Възможностите са Вертикалният газов коридор, но и трасето на "Балкански поток".
• Разширението на газохранилището в Чирен и новите ядрени мощности са важни, но трябва изясняване на детайлите.
• Одити ще се извършат във всички дружества на БЕХ, може да се очакват смени на още бордове.

Това са основните акценти от интервюто на министъра на енергетиката Ива Петрова за Mediapool. Нейната цел е "подреждането" на сектора чрез стратегия, както и прозрачното и устойчиво управление на дружествата от "Българския енергиен холдинг" така, че те да са не просто стабилни, а силни пазарни играчи.

Утре може да прочетете как ще бъде създаден въглищен холдинг, как изваждането на държавните мини и ТЕЦ ще се отрази върху финансите и заемите на БЕХ и откъде ще се намерят пари за функционирането на тези "кафяви" мощности.

Г-жо Петрова, много са горещите теми в енергетиката, но май преговорите с турската БОТАШ вземат превес. Премиерът вече каза, че идеята е сегашното споразумение за газов капацитет да се надгради с пренос на електроенергия. Дайте повече информация за хода на преговорите и кога можем да очакваме решение на проблема с договора с БОТАШ, който няколко правителства не успяха да променят?

Експертни групи работят по въпроса. Премиерът вече индикира, че Турция е стратегически партньор за България и през годините се е доказала като надежден партньор и всъщност ние имаме много по-голям общ интерес за сътрудничество. Например зеленият енергиен коридор, започващ от Азербайджан, Грузия, през Турция и България, е ключова инициатива за широкия регион и е изключително важен за трансформация и декарбонизация, за сигурността и достъпността на енергийните доставки. Параметрите на зелената електроенергия в Каспийския регион изглеждат доста атрактивни и ще се натовари съществуващата инфраструктура.

Този проект не е от значение само за нас. Така че ние с Турция трябва да намерим взаимно изгодните договорености за оползотворяване на потенциала за взаимно сътрудничество. Договорът с БОТАШ трябва да се запази и развие като потенциал, защото договорът, когато беше сключен, имаше огромен интерес от Унгария и Сърбия да го използват. Но намерението на Асен Василев като финансов министър да въведе такса за транзита на газ подейства доста отрезвяващо по отношение на желанията на другите държави и доверието им към нас като страна транзитьор.

Но през 2024 г., когато имаше проблеми с терминала в Александруполис, използвахме споразумението с БОТАШ.

То преди месеци отново бе използвано.

Да, споразумението има добър потенциал и е важно да се запази като инструмент за гарантиране на сигурността на доставките и за позиционирането на "Булгаргаз" като газово дружество в регионален мащаб, каквото направиха другите газови национални дружества в региона. Желанието на Турция и интересите на двете страни е случването на по-голямото сътрудничество. Това и голямата картина, която трябва да гледаме.

Но в същото време "Булгаргаз" откри свое дружество в Молдова, щеше да търгува заедно с унгарската MVM, има регистрации на газовите борси в Румъния и Гърция. И какво от това!? Казвате, че споразумението с БОТАШ има потенциал, но обществото се интересува ще остане ли този голям резервиран капацитет, срокът до края на 2036 г. и най-вече размерът на таксите?

Това са параметри, които в момента се обсъждат, тъй като бяха договорени в различна ситуация. Но ние някак си прекалено много преекспонираме темата за конкретния размер на таксата по споразумението, а то дава потенциал за развитие на "Булгаргаз".

Означава ли това, че запазваме сегашните параметри?

Не казвам това. В момента експертните групи работят по параметрите на споразумението, но трябва наистина да се погледне потенциала му и той да започне да се използва.

Кога може да се очаква някаква договореност?

Искрено се надявам тези технически и експертни разговори да приключат до няколко месеца и споразумението да започне да се използва в настоящите реалности.

Казвате, че има потенциал да се използва за доставки в Сърбия, но какъв ѝ е интересът да ползва нашия договор с БОТАШ, при положение, че си има руския газ от т. нар. Балкански поток?

Това е интересна тема, след като на европейско ниво се прие регламентът за отказ от руски газ. Въпросът е как ще се пренареди пазарът в региона след влизането в сила на тази забрана. Сърбия използва руски газ, но аз съм сигурна, че това не е само защото е руски. Става въпрос за пазар и оферти.

А как ще бъде решен въпросът с натрупаните досега дългове към БОТАШ? Всъщност те колко станаха?

Сметката не е толкова сложна, но това все пак са търговски данни и не бих искала да ги коментирам конкретно, но се работи за намиране на решение и по този въпрос.

Много хора биха заподозрели, че разширяване на сътрудничеството с Турция е изцяло в нейна услуга. Как ще оборите притесненията, че отново маже да сме губещата страна?

Турция е стратегически партньор, доверен партньор и то доказан през годините. Обсъжданите теми са от общ интерес, не само за Турция. Аз не знам защо ние винаги бързаме да заемем една такава позиция, че едва ли не някой ни използва. Аз като министър и ние като правителство целим да развием взаимния интерес с Турция с максимална защита на нашия интерес.

Споменахте пренареждането на газовия пазар след влизането на забраната за внос на руски газ в Европейския съюз през октомври 2027 г. Правени ли са анализи как това ще се отрази върху финансите на "Булгартрансгаз" предвид това, че по "Балкански поток" остават само количествата руски газ за Сърбия. Има ли разчети как да се използва този немалък капацитет?

Част от решението е Вертикалният газов коридор, който ще използва инфраструктура на Трансбалканския газопровод. Всъщност отказът от руски газ дава много възможности. Търсенето на газ е факт. Така че въпросът е да се възползваме от това, че като география сме на входа на системата към Европа, имаме инфраструктура, тя е свързана. Остават търговските решения и пример за това е подготвеният общ продукт на операторите по трасето на Вертикалния газов коридор.

Но все пак, след спирането на руския газ, входната точка на "Балкански поток" остава ненатоварена. Експерти смятат, че трябва да искаме от Брюксел компенсации заради загубата на приходи от резервиран капацитет. Възможно ли е това?

Ние сме заявявали искания за компенсиране на оператора, но Европейската комисия няма как да каже: Ще ви компенсираме. Работим с координатора на инициативата за енергийна свързаност на Централна и Югоизточна Европа CESEC по намиране на работещо решение за региона във връзка с отказа от руския газ.

Тоест по-скоро ще търсим варианти за натоварване на капацитета на "Балкански поток", отколкото да искаме компенсации.

Да, защото има потенциал цялата ни газова инфраструктура да бъде използвана, включително и с входна точка Турция.

Казахте, че има въпросителни относно търга за новите сондажи в газохранилището "Чирен". Какви са те?

Този проект има и предистория, и настояща история, има някаква концепция. За мен е важно да сме абсолютно наясно всички, че нещата са прозрачни, че са управлявани по правилния начин, да няма съмнения.

Разширението на капацитета на газовото хранилище всъщност е приоритет и изключително важен проект и затова не трябва да има абсолютно никакви съмнения. Ще възложа одит на газовия оператор и на поръчката, за да сме абсолютно сигурни от процедурна гледна точка и от чисто стратегическа концептуална, че са изчистени всички натрупани въпроси около този проект.

Това означава ли, че е замразена сегашната поръчка за три плюс три сондажа, в която подадени две оферти, но техните ценови предложения още не са отворени? Според експерти тази поръчка, както и предишните, са доста компрометирани и по-скоро трябва да се обяви нова както бе първоначалната – за 10 експлоатационни и 3 наблюдателни сондажа.

Точно за това искам да намеря отговори и работим с екипа ми и с "Българския енергиен холдинг". В рамките на месец трябва да станат ясни резултатите от одита, който ще възложа в "Булгартрансгаз".

Говорейки за одити, какво стана с назначените вече в "Българския енергиен холдинг", "АЕЦ Козлодуй Нова мощности", "Мини Марица Изток"?

Пред приключване са. Излизат констатации, които със сигурност предполагат последващи детайлни одити в различни направления, включително по отношение на осъществявания контрол, на разходите за персонал, по начина на възлагане на договори. В момента има индикации за припокриващи се дейности.

Може ли да се стигне евентуално до подаване на данни до прокуратурата, ако има някакви фрапиращи нарушения?

Би могло.

Вече сменихте борда на "Българския енергиен холдинг" и на "АЕЦ Козлодуй-Нови мощности", да очакваме би уволнения и в другите държавни енергийни дружества – примерно "Булгартрансгаз", "Електроенергийния системен оператор", "Булгаргаз"?

Без да давам примери, може да очакваме със сигурност и още смени в дружествата в групата на БЕХ.

Всички дружества там ще минат задължително одити, защото това, което аз и моят екип искаме да постигнем, е прозрачност и най-вече добри корпоративни практики. Аз наистина се ядосвам на щат от 136 човека в БЕХ – директори, заместници, тежка структура – много далеч от корпоративните практики. "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" се е разраснало до близо 200 души.

В БЕХ има дружество като "Национален енергиен оператор", което трябваше да изгражда батерии за съхранение на ток. За три години то нищо не е направило, изхарчило е обаче 4 млн. лв., а бившият му директор оглави проектната компания за новите реактори. Имаме и "ЕСО Чардж", което щеше да прави зарядни станции. Какво ще ги правите тези дружества

Затова казвам, че одит ще има във всички дружества от групата на БЕХ, защото целта ни е да има много смислени, устойчиви и добри корпоративни практики в силни дружества.

Какво не ви хареса във финансовия модел за новите ядрени мощности?

Не че не ми хареса. С моя екип изпратихме доста въпроси към проектната компания във връзка с конкретните му параметри. Има нужда този финансов модел да се доразвие от гледна точка на позициониране на проекта в реална среда.

Защо се бави одобрението от АЕЦ "Козлодуй" и БЕХ на анекса към инженеринговия договор с консорциума между "Уестингхаус" и "Хюндай"?

Има доста доста въпроси, включително и от правно естество, които трябва да се изчистят, преди да се даде зелена светлина за анекса. Дейността на проектната компания се осъществява в съответствие с решения на Народното събрание и трябва да сме сигурни, че няма колизия с тях. Целта е да няма допълнителни ненужни рискове при вземането на решение около проекта.

След като кабинетът вече изиска авансово пълната печалба на енергийните държавни дружества, има ли опасност бюджетът да си поиска и част от внесения капитал например в "АЕЦ Козлодуй-Нови мощности", който в момента е 1.388 млрд. евро, за да намали дефицита?

В момента тече работният процес по бюджета, разглеждат се най-различни варианти. Но не смятам за устойчиво както безразборното наливане на бюджетни средства в държавни дружества, така и отнемането на финансовите им ресурси.

Очертайте визията на министерството за нова енергийна стратегия, каквато бе обявено, че се подготвя с хоризонт 2050 г.

България винаги е била последователна по отношение на избора си в процеса на трансформация да разчита на ядрената енергетика за базов товар, на използването на местните възобновяеми източници и, разбира се, въглищата, доколкото те продължават да имат критично значение в средносрочна и дългосрочна перспектива по отношение на сигурността на системата.

Освен изграждането на двете нови мощности в АЕЦ "Козлодуй", на дневен ред е и удължаването допълнително на живота на сегашните пети и шести блок. Разбира се, централата трябва да се експлоатира при най-високи стандарти за ядрена безопасност.
Въглищните мощности, развитието на мрежата – всичко това трябва да се вземе предвид при моделирането на една наистина актуална енергийна стратегия до 2050 г.