"Договори по чекмеджетата": Кабинетът връща порочни схеми на тройната коалиция

Държавният резерв получи право да харчи неналични 156 млн. лв. по примера с декемврийския чек за 513 млн. лв. за пътната агенция

"Договори по чекмеджетата": Кабинетът връща порочни схеми на тройната коалиция

Третото правителство на ГЕРБ гласува все повече решения, с които на практика връща порочните схеми от времето на тройната коалиция, когато министерствата подписваха безброй договори с фирми за години напред без да е осигурено финансиране.

След като през декември 2017 г. по тази схема регионалното министерство получи празен чек за 513 млн. лв., за да сключва бъдещи договори, без в бюджета да са предвидени пари за това, в сряда кабинетът разреши на Държавния резерв да прави същото на стойност 156 млн. лв.

През април 2010 г., при първия управленски мандат на ГЕРБ, премиерът Бойко Борисов и тогавашният му финансов министър Симеон Дянков остро разкритикуваха практиката на министрите на БСП, НДСВ и ДПС да подписват необезпечени финансово анекси към договори.

"С главния прокурор съм говорил и всичко това, което те са написали, съм го предал там", заяви преди осем години Борисов. Тогава той обясни, че честа практика било да се сключи такъв договор, да се плати 1/10 от него или 20 на сто и да се подлъже правителството, че по този договор ще се работи. "С една десета правиш първа копка, а с другите девет десети задължаваш правителството да ги плати. Аз мога да направя такива десетки първи копки", възмути се по онова време Борисов.

По същото време Дянков обяви, че Бюджет 2010 ще трябва да се актуализира в посока завишаване на дефицита, заради изскочили внезапно от "чекмеджетата на чиновниците" в министерствата стотици сключени договори с фирми за 2.15 млрд., лв., които не са предвидени в бюджета. Така 2009 г. приключи с дефицит от 3.7 процента вместо заложените 1.9 на сто.

За да не повтарят тези схеми, първият кабинет на ГЕРБ въведе със закон таван на финансовите ангажименти, които всяко министерство може да поема през съответната година. Проблемът е, че въпросните тавани изцяло се обезсилват само с един член в Закона за държавния бюджет (чл. 77), който практически дава възможност те да се променят неограничено, при това само с решение на Министерския съвет. Въпросният член започна да се ползва редовно от кабинета "Борисов 3" през последните месеци, с което се дава картбланш за обявяване на десетки обществени поръчки за години напред за стотици милиони левове.

В сряда Държавният резерв получи разрешение от Министерския съвет да сключва договори за изпълнение на своята инвестиционна програма, за които не са осигурени средства в бюджета за 2018 г. Агенцията, отговорна за горивните, хранителни, лекарствени и друг вид веонновременни запаси, има право да изхарчи през настоящата година 40.7 млв. лв., от които бюджетният трансфер е за 38.656 млн. лв. Максималният разписан в бюджета за 2018 г. размер на ангажиментите за разходи, които Държавният резерв може да поеме, е 32.720 млн. лв.

Сега обаче дирекцията ще може да обяви обществени поръчки за още 156 млн. лв., за които в следващите години ще се търсят пари или ще се предоставят чрез целеви субсидии от прекрояване на бюджета. Обяснението е "създадени са условия за изпълнение на инвестиционната програма на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", според съобщението на правителствената пресслужба.

МС оправдава отпускането на необезпечения чек с това, че резервът трябва през тази година да обяви редица обществени поръчки за изпълнението на инвестиционната си програма, чийто срок е до 2022 г. Така фактически ще се сключат договори като тези на тройната коалиция – ще се изпълняват, а плащанията ще бъдат направени когато реално се осигурят парите. Инвестиционната програма на Държавния резерв не е публична, а обяснението за това е естеството на работата на агенцията за военновременни запаси. Все пак от ведомството обясниха пред Mediapool, че инвестициите са изцяло за ремонти на базите и складовете им.

В документите, обосноваващи вдигането на бюджетния таван на агенцията, се посочва, че това е необходимо, за да се проведат през 2018 г. обществени поръчки за ремонти на бази на резерва и закупуване на нестандартно оборудване със специфичен срок за изпълнение и доставка.

Сегашната финансова инжекция за Държавния резерв – макар и необезпечена, е втората за по-малко от месец, след като на 18 януари МС одобри допълнителни 108 млн. лв. разходи по бюджета на агенцията.

Тези средства също бяха по линия на Инвестиционната програма 2018-2022 г. на Държавния резерв. Тогава бе уточнено, че парите са за реконструкция, основен, текущ и авариен ремонт на предоставени ѝ бази, предназначени за съхранение на горива, зърнени храни, медицински и индустриални запаси.

Пет дни по-късно агенцията сключва договор с "ГБС-Инфраструктурно строителство" за текущ, основен и авариен ремонт на своите бази. Договорът е за 20.441 млн. лв. без ДДС. Поръчката е била обявена в началото на декември 2017 г. От нея става ясно, че агенцията ще възлага на изпълнителя отделно различните видове ремонти за съответните бази. Плащанията по отделните задания ще се извършват за всеки отделен ремонт въз основа на одобрени от възложителя месечни или междинни сертификати.

Тъй като предоставените през януари от бюджета пари за ремонти на базите на резерва са петорно повече, а към тях сега се прибавят още 156 млн. лв., на практика тепърва предстои голямото обявяване на обществени поръчки за ремонти на складове на резерва.

Отчетът на ведомството за изпълнението на миналогодишния му бюджет за деветмесечието сочи преразход на средства в размер на 22.695 млн. лв. Възможно е те също да бъдат наместени в отпуснатите необезпечени 156 млн. лв.

С поредното си решение за "празен чек" за бюджетни разходи правителството силно компрометира идеята за програмно бюджетиране и води до сериозно изкривяване на гласувания от депутатите държавен бюджет в края на всяка година. Обикновено Сметната палата е силно критична към подобни схеми, но без реален резултат.

Преди дни БСП, която участваше в тройната коалиция и е добре запозната със схемите, обяви, че ще внесе в парламента предложение за одит на извънредните разходи на правителството за периода май 2017 г. - януари 2018 г. Идеята бе приета от бюджетната комисия в парламента, като по инициатива на ГЕРБ бе направена корекция в периода на одита (1 януари 2017 г. - 31 януари 2018 г.), така че да се обхване и служебното правителство, назначено от Румен Радев.

Още от Бизнес

Как оценявате присъдите по делото "Иванчева"?