Доходите в София настигнаха европейските

В по-голямата част от страната обаче положението е тежко, на дъното са Разград и Силистра

Живеещите в София вече са достигнало по доходи средноевропейските нива и столицата остава водеща по благосъстояние, откъсвайки се сериозно напред пред останалите региони на страната. Това са изводите в годишното изследване за развитието на регионите в България, представено от Института за пазарна икономика (ИПИ) във вторник.

Следващите по благосъстояние са жителите на област Стара Загора, Варна, Софийска област и Русе. На дъното на класацията са Разград и Силистра, на последните места са и областите Кърджали, Плевен, Сливен и Видин.

Според авторите на проучването притеснителното е, че в по-голямата част от регионите на страната доходите на населението остават на нива 20-40 процента от средноевропейските и от влизането на България в ЕС през 2007 г. те не са успели да наваксат изоставането си. Така за пореден път ИПИ регистрира разширяване на пропастта между регионите в страната.

Според главния икономист на ИПИ Десислава Николова в Северозападния регион вече е трудно да се възстановят темповете на растеж.

Изоставането там се отнася не само за икономиката, на за социалното развитие на хората, там инвестиции общо взето няма, трудовият пазар е в изключително тежко състояние, там и хора вече почти няма, посочи Николова. "И, за съжаление, в тези области според нас вече е достигната една критична точка, отвъд която бърз темп на растеж много трудно може да бъде достигнат", допълни тя.

В столицата е концентриран 40% от БВП

В София например вече се концентрира близо 40% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Един столичанин е изработил близо 25 хил. лв. от БВП през 2014 г., докато в Силистра сумата е под 6 хил. лв.

Столицата е лидер и по икономическа активност и привлечени инвестиции благодарение на бурното развитие на ИТ и аутсорсинг сектора, следвана от София област, Варна и Стара Загора. На дъното на класацията по парични вложения са областите Силистра, Монтана, Хасково и Кюстендил.

Девет от областите в страната са достигнали предкризисното ниво, а в 19 области БВП в реално измерение все още не е достигнал нивото от 2008 година.

Югозападният и Югоизточният район отчитат реално производство, което е с 2-3 на сто по-високо от предкризисното. Интересни са процесите в област Пловдив, където съвкупното производство е надхвърлило с близо 9 процента нивото на предкризисната година. Това се дължи на огромните инвестиции, които привлича регионът, отбеляза Николова.

Тя обаче уточни, че основният двигател за възстановяване на инвестиционните потоци в страната са европейските средства. Големият въпрос е доколко европейските средства помагат за скъсяването на дистанцията със средноевропейското ниво на благосъстояние, от една страна, и намаляват разликите вътре в страната, от друга, посочват авторите на анализа.

Европарите по-скоро раздалечават регионите

Според тях еврофондовете по-скоро способстват за раздалечаването на регионите в страната като развитие и благосъстояние.

Регионалната политика в България не дава резултати, отчитат експертите. Вменените със закони и стратегии цели не се постигат, дори напротив - различията и проблемите се задълбочават. Разликите в развитието са особено отчетливи при пазара на труда. 2014 и 2015 са силни по отношение на създаването на нови работни места, но въпреки това в редица области проблемът с недостига на работна ръка става все по-остър. Една трета от предприятията отбелязват този проблем като основен, а в същото време в някои региони 30 души се борят за едно работна място.

Образованието с най-лошите си показатели

От ИПИ отбелязват като тревожен факта, че се влошава качеството на образование в страната и отпадналите от основните и средните училища са стигнали най-високия си дял – 2.8 на сто, от 2006 г. насам. Средният успех на матурите по български език и литература (БЕЛ) спада до 4.17 през 2016 г. - най-ниският резултат от въвеждането им. Делът на слабите оценки пък е рекордно висок: близо 9% от учениците не са издържали матурата. Най-слабо развитите области като Силистра, Разград, Кърджали и Монтана се нареждат в дъното на класацията от матурите, което допълнително влошава техните шансове за догонване в дългосрочен план.

Негативните демографски тенденции в цялата страна също продължават да оказват натиск върху пазара на труда. Дори и столицата не е пощадена от тях, като естественият прираст в нея е най-нисък от 2007 година насам. Вече има четири области, в които лицата на възраст над 65 години са два пъти повече от децата (0-14 години). Това са Видин, Габрово, Кюстендил и Перник. Само шест области пък продължават да привличат заселващи се от други области - София (област), София (столица), Бургас, Хасково, Варна и Пловдив. В същото време, сред най-големите "донори” на работна ръка са областите Смолян, Разград, Видин и Враца, което води до бързото им обезлюдяване и до все по-негативни перспективи пред тяхното развитие.

Това развитие на страната "на две скорости” води до продължаващо задълбочаване на различията между областите, заключават от ИПИ. Усиленото усвояване на европейските фондове през последните две години по никакъв начин не помага за преодоляването на тези разлики. Все повече се налага наблюдението, че европейските фондове са се превърнали в цел сама по себе си, която заменя дългосрочната политика за регионално развитие и води до трайна зависимост на местните бюджети от тези средства.

Споделяне
Още от Бизнес

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?