Доходите замръзват, заемите са свити, а цените растат

Издръжката на живот на един член от домакинство с двама възрастни и две деца в края на юни т.г. достигна 480.70 лв. Тоест на семейството са нужни 1 923 лв. месечно, за да се храни здравословно, да поддържа разходите си за дома, да се облича и образова, а парите, които се изкарват покриват само 63.5 на сто от нуждите. Това каза на пресконференция Любен Томев - директор на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ.

В същото време кредитирането, което поемаше разликата между приходите и разходите на домакинството, се ограничава, работните заплати вървят към замразяване, безработицата расте, както и цените. От кризата обаче страната ни ще излезе едва шест месеца, след като се стабилизират трайно големите икономики в Европейския съюз, сочат прогнози на Икономическия и социален съвет (ИСС), представени от шефа му Лалко Дулевски.

Миналата година необходимата сума за издръжка на четиричленно домакинство е била 1 884 лв. Това означава, че животът е поскъпнал с малко над 2% за година, което може да се обясни с кризата, посочи Томев.

В същото време общият доход средно на човек от домакинство през май 2009 г. е 304.25 лв. (около 150 евро), по данни на НСИ от преди дни. Това означава, че изкарваме около 63.5% от необходимите ни средства, което е увеличение от едва 1% от миналата година..

През първите пет месеца на 2009 г. у нас не се забелязват ярко изразени промени в динамиката и структурата на доходите на домакинствата, които да служат за индикация на настъпващата криза, посочиха от ИССИ.

Подобна тенденция се наблюдава и при средната работна заплата за страната. Сред рекордните номинални повишения на заплатите с 19.7 на сто през 2007 г. и с 21.7 на сто през 2008 г., за първото тримесечие на 2009 г. ръстът спрямо тримесечието на предходната година е 16.3 на сто.

Кредитирането намаляло 2-3 пъти

Директорът на ИССИ посочи, че един от ефектите от кризата върху бюджетите на домакинствата у нас, е рязкото ограничаване на постъпленията от взети заеми и кредити. Ако през 2007 г. номиналният им ръст е бил 23.9 на сто, през 2008 г. той пада до 1.8 на сто, а за първите пет месеца на 2009 г. е отрицателен - минус 57.2 на сто, или има спад от над два-три пъти спрямо аналогичния период на 2008 г, отбеляза Любен Томев.

Наблюдава се спад в продажбите на хранителни и нехранителни стоки, заетостта също намалява, а доходите се задържат и се върви към политика на замразяване на работните

заплати, посочи директорът на ИССИ. Според Любен Томев тези показатели засилват тревожните очаквания на българите какво ще се случи до края на годината.

Броят на осигурените лица в НОИ се е намалил със 140 хил. души за първите 4 месеца на тази година, спрямо същия период на 2008 г., каза още Томев. Това е сигурен признак, че безработицата се увеличава.

От края на миналата година по данни на КНСБ около 100 000 са освободените от работа, а колко от тях са започнали работа, това не може да се каже, посочи Томев.

Според анализа на ИССИ по равнище на безработицата през май т.г. България продължава все още да е под средното ниво за страните в ЕС. Средно за 27-те държави в ЕС през май 2009 г. равнището на безработица е било 8.9 на сто, а за България - 6.5 на сто. С най-ниска безработица са Холандия - 3.2 на сто, Австрия - 4.3 на сто и Кипър - 5.3 на сто, а най-висока безработицата в Испания - 18.7 на сто.

За последните шест месеца спадът на инвестициите е 54% и вече сме се върнали на нивото от 2006 г., заявиха от Икономическия и социален съвет.

Като антикризисни мерки ИСС препоръчва изграждане на модерна транспортна инфраструктура, отделяне на държавата от прякото управление на търговските дружества, особено на монополните, либерализация на енергийния пазар в съответствие с изискванията на регламентите на ЕС.

Милиард евро печалба от парникови газове

От ИСС предлагат спешно да започнат преговори за продажба на емисионни права на парникови газове по Протокола от Киото, с цел осигуряване на приходи от минимум 1 милиард евро.

Държавата разполага с такъв ресурс от спестени въглеродни емисии, но заради безхаберието на министерството на околната среда все още не е задействан механизмът за търговия с парниковите квоти.

Настоява се и за ускоряване на въвеждането на единно платежно нареждане за работодателите при плащане на осигурителни вноски като разпределението на парите по отделните фондове да става служебно от НАП. Сега фирмите попълват месечно над 20 броя банкови платежни нареждания за осигурителни вноски и подоходен данък.

ИСС предлага още да се направи регистър на добрите данъкоплатци, на които да се възстановява по-бързо ДДС-то.

Групите, към които според ИСС трябва да се фокусират бъдещите правителствени политики и мерки, са бизнесът от реалния сектор, хората и техните домакинства, както и социалното осигуряване, здравеопазването и образованието. Експертите на ИСС подчертават, че работодателите не бива да се придържат към политика на замразяване или задържане на работните заплати като безусловна антикризисна мярка.

Производителността спаднала под нивата от 2007 г.

Експертите на съвета отчитат сериозно намаление на производителността на труда, която е паднала под нивата от преди две години. Докато през първото тримесечие на 2008 г. тя е нараснала с 3.4 на сто спрямо същия период на предходната година, то през 2009 година има спад с 9.5 на сто спрямо миналата година. Според ИСС практически е разкъсана връзката между производителност на труда и работната заплата като делът на сивата икономика в страната се увеличава.

Препоръките на организацията са за изготвяне на варианти за дефицитен държавен бюджет за 2010 г.

Основното ни послание е нова интегрирана антикризисна програма, каза Пламен Димитров, зам.-председател на ИСС и вицепрезидент на КНСБ. Кризата у нас ще продължи да се задълбочава през следващите месеци, посочи той. Пазарът на труда се влошава всеки месец, особено от началото на 2009 г. и дори през лятото няма очакваната сезонна заетост.

Експертите на ИСС оценяват като рисково за осигурителната система намаляването на осигурителните вноски. Пламен Димитров е препоръчал ИСС да предложи минималната работна заплата да е 60 на сто от средната работна заплата, която сега е 560 лв. Такава е и препоръката на ЕС, добави Димитров.