Финансовият министър обяви, че компаниите искали по-скромен принос

Доходността от втора пенсия доведе до нов спор между кабинета и фондовете

Личните партиди, прехвърлени в Сребърния фонд, ще запушват дупки в НОИ

Ивайло Калфин и Владислав Горанов. Снимка: БГНЕС

Финансовият министър Владислав Горанов заяви, че има съмнения дали частните пенсионни дружества ще могат да допълнят адекватно получаваната от държавата пенсия, поради което се обмисля промяна във формулата, така че да се "намалят очакванията" към пенсията от втория стълб. Горанов съобщи това във вторник след поредните консултации за пенсионните промени при вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин.

Родените след 1959 г., които задължително се осигуряват за втора пенсия, ще получат намалена пенсия от държавата, тъй като и част от пенсионните им вноски отиват в частен фонд. Срещу внасяните в момента 5% върху осигурителния доход при пенсиониране от фонда трябва да се осигурят 28% от цялата пенсия. Според финансовия министър пенсионните дружества са поискали процентът на допълване да бъде намален. Това предизвика острата реакция на компаниите, които решиха да дадат специална пресконференция по въпроса по-късно днес.

"Изведнъж колегите се опитват да поставят въпроса дали коефициентът на допълване, който трябва да се реализира от универсалните пенсионни фондове, да не е 28%, а да е доста по-нисък. Те виждат, че при минимална положителна реална доходност, такъв ефект на заместване не е гарантирано, че ще се получи", коментира Горанов.

Попитан дали приема понижаване на коефициента, Горанов отговори: "Ако предложат промяна, която лежи на нормални икономически фактори, ще видим какъв ефект ще има върху бюджета на НОИ и ако цената е платима, не бих имал против".

Каква е реалната осигурителна вноска

От фондовете обясниха, че не искат намаляване на втората пенсия, а на коефициента, с който се намалява пенсията, която човек би получил от Националния осигурителен институт (НОИ), ако вноските му отиваха само там. Той се определя като вноската, която постъпва в частния фонд, се съотнесе към вноската, която отива в държавното осигуряване. По закон в НОИ отиват 17.5% от осигурителния доход на родените след 1959 г. при 5 на сто в частните фондове. Според пенсионните дружества обаче реално вноската в НОИ е много по-голяма, защото държавата доплаща 12 на сто от дохода на всеки осигурен под формата на трансфер от бюджета и така на практика се формира цялата пенсионна вноска в НОИ. Така според частните дружества 5-процентната вноска в частния фонд трябва да се съотнася не към 17.5%, внасяни в държавното осигуряване, а към 29.5 на сто. В резултат и коефициентът, с който се намалява държавната пенсия, трябва да е по-нисък.

Според финансовия министър обаче 12-те процента, които държавата дава допълнително за всеки осигурен, не са по същество вноска за пенсия, а трансфер от националния бюджет.

Другият аргумент на пенсионните дружества, е че всъщност няма как коефициентът, с който се намалява държавната пенсия, да повлияе на средствата от частния фонд. "Размерът на втората пенсия зависи от това какво е натрупването по индивидуалните партиди. Човек няма как да получи повече или по-малко", обясни изпълнителният директор на пенсионното дружество "Ай Ен Джи" Анастас Петров пред Mediapool.

Спорът за коефициента на допълване е поредният между правителството и пенсионните дружества. Конфликтът избухна в края на миналата година, когато по предложение на финансовия министър набързо бяха приети промени в пенсионната система, които позволяват на родените след 1959 г. да изберат да се осигуряват само в НОИ. В момента този избор е необратим, но под натиска на бизнес организации и на коалиционните партньори, ГЕРБ решиха да ревизират декемврийската поправка, гласувана с подкрепата на ДПС.

Така се стигна до предложените наскоро от Министерството на финансите промени на промените, така че хората да могат да се местят от фондовете в НОИ и обратно, когато пожелаят. При тази схема парите от личните партиди за втора пенсия трябва да отиват в Сребърния фонд. От обясненията на финансовия министър стана ясно, че те ще може да бъдат използвани след 2019 година за запълване на дефицити в НОИ, каквато е основната функция на Сребърния фонд.

Горанов отбеляза във вторник, че пенсионните дружества и някои работодатели са против правото на избор между частните фондове и държавното осигуряване въобще, но той не приема тези аргументи. "Чуха се позиции, че право на избор не трябва да има, което аз бих приел като теза, ако има гаранции отсега, че хората, родени след 1959 година няма да бъдат ощетени и да получат по-ниска пенсия от родените преди това", коментира Горанов.

Право на избор и за професионалните фондове

След консултациите Горанов съобщи, че според него и Калфин правото на избор, което в момента важи само за универсалните фондове, да се прилага и за професионалните схеми, където се осигуряват категорийните работници.

"Някаква форма на избор трябва да се въведе и в професионалните пенсионни фондове. Това е позиция, която споделям както аз, така и вицепремиерът Калфин. На следващо заседание точно това ще е темата", заяви Горанов.

Според него направените вече предложения за промени по отношение на универсалните схеми ще дадат възможност дискусията за професионалните фондове да не тръгва от нула. В случая с професионалните схеми обаче според Горанов "няма аргумент средствата да отиват в Сребърния фонд, а трябва да отиват директно в държавното обществено осигуряване", но това било съвсем предварително разсъждение.

Парите за втора пенсия ще запушват дупки в НОИ

От обясненията на Горанов стана ясно още, че парите, които бъдат прехвърлени от частните фондове в Сребърния фонд по желание на осигурените, ще се използват за запълването на дефицити в НОИ след 2019 година. Именно това е и основното предназначение на Сребърния фонд, който беше създаден с идеята да подпомага държавното пенсионно осигуряване с пари от приватизация. Сега обаче дупките в НОИ ще могат да се запълват и с прехвърлените средства от личните партиди на хората, с уговорката, че ако пожелаят да се върнат обратно в частните фондове, Сребърният фонд трябва да върне парите обратно.

"В Закона за Сребърния фонд е предвидено до 2019 г. да не се изразходват средства от него, разбира се това не е някаква фиксация, която да не би могла да бъде преразгледана. Ако питате мен, не смятаме в сегашното правителство да преразглеждаме този срок. Не по-рано от 2019 г. ресурси в Сребърния фонд ще могат да бъдат използвани за компенсиране недостига на държавното обществено осигуряване", обясни Горанов.

"Сребърният фонд е монолитна система и ако се приемат законодателните решения във вида, в който сме ги предложили, няма нищо да се промени в структурата на фонда като инструмент за управление на част от фискалния резерв", допълни Горанов.

Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин съобщи, че на консултациите са били поставени и въпросите за т.нар. мултифондове или възможността за различни видове инвестиционни пакети от страна на пенсионните дружества, за регулиране на таксите, които събират и за създаване на резервни фондове към капиталовите сметки. "Тези въпроси не са свързани с конкретното законодателно предложение, но са част от всички мерки, които се обсъждат", обясни той.

Той посочи, че към предложенията на финансовото министерство за втора пенсия ще могат да се внасят предложения, докато извървят целия законодателен път и призова това да стане по-рано, а да не се правят поправки в последния възможен момент.

Висящ остава и въпросът дали ще се увеличава вноската за втория стълб за родените след 1959 година. Според Кодекса за социалното осигуряване тя трябва да нарасне с два пункта от 2017 г. за сметка на вноската в държавното осигуряване.

"Има заложен план за нейната промяна, рано е да се каже дали това ще се случи, но ако не се променя законодателството, тя ще се увеличи планомерно от 2017 година", коментира Горанов и допълни, че този въпрос не е бил обсъждан на консултациите.

Споделяне
Още по темата
Още от България