Дойде му времето на мерките, но къде е програмата ?

"Драги сънародници,
Едновременно с дейността по формиране на новите министерски екипи и областни управи, Правителството пристъпва към ефективното осъществяване на своята управленска програма. Това става в пълно съответствие с поетите от нас ангажименти за създаване на функционираща пазарна икономика, подобряване условията на живот на обикновения човек и непримирима борба с корупцията.

За целта Правителството предприема следните мерки:
1. Провеждане на радикална данъчна реформа от 01.01.2002 г. чрез:
· Въвеждане на нулева ставка за данък общ доход за месечен доход до 110 лева включително;
· Намаляване на ставките за данък общ доход от сегашните между 20-38 % на 18-29 %;
· Въвеждане на нулева ставка за данък печалба при реинвестиране на печалбата;
· Въвеждане на нулева ставка за данъка върху капиталовите печалби от търговия с ценни книжа.

Планираното намаление на данъчната тежест ще доведе до създаване на благоприятен инвестиционен климат, по-висок икономически растеж и създаване на нови работни места."

Въвеждането на нулеви ставки върху данък печалба при реинвестиране и при търговията с ценни книжа, както и намаляването на ставките за данъка общ доход едва ли може да се нарече радикална данъчна реформа. Това са само елементи от данъчната политика и те би трябвало да бъдат обвързани с една цялостна програма за развитие на данъчната система, свързана както с повишаването на конкурентноспособността на българската икономика, така и с необходимостта за "вързване" на бюджета. Не на последно място всяко действие в данъчната сфера трябва да бъде обвързано и с капацитета на данъчната администрация.
В този контекст от особена важност ще бъде внимателното и точно формулиране на текстовете в данъчните закони, отразяващи заявените намерения. Опасността тук е главно във възможностите за избягване на плащането изобщо на данък печалба от фирмите, като всеки харч се представи като инвестиция.

Не е сигурно дали намаляването на данък общ доход ще доведе до създаването на повече работни места, защото успоредно с това намаляване ще се увеличават всички разходи, базирани върху минималната заплата при нейното значително увеличение.

Изобщо всички предложения по промените в данъчния режим ще могат да бъдат истински оценени, когато видим проектобюджета за 2002 година, отразяващ влиянието им върху приходната част. Далеч преди това, обаче, правителството ще трябва да се изправи пред един строг и безпристрастен контрольор - мисията на МВФ - който знае да пита, чувал е всички отговори и не може лесно да бъде заблуден с общи приказки.

"2. Преструктуриране на организацията и дейността на митниците, включително и чрез привличане на чуждестранни инспектори за осъществяване на засилен контрол.

Тези мерки ще увеличат събираемостта на митните сборове, ще намалят контрабандата и съпътстващата я корупция и ще извадят част от сивата икономика на светло."

След приемането на новият закон за митниците започна постепенното преструктуриране на тяхната организация и дейност, което доведе до очевидно подобряване на събираемостта, както и до световно признати успехи в борбата срещу трафика на наркотици и хора. Нека не забравяме, че именно тези действия бяха в основата на отмяната на визовия режим за Европейския съюз и успешните преговори за присъединяването на България към Съюза.Затова заявката на премиера за ново преструктуриране на организацията и дейността на митниците изисква допълнително обяснение: дали ще продължи с по-високо темпо и качество започналата реформа, или пък ще започне тепърва промяна в законодателството, което със сигурност ще забави реформата в митниците. Най-важният въпрос относно митниците е какъв ще е прекият ефект още тази година върху митническите сборове и борбата с наркотрафика, следствие на трусовете в митническата администрация, предизвикани там вече от кадровите размествания, а сега и от заявките за нови промени. Прогнозата е негативна, а това ще разклати устоите на бюджета, както и на преговорите ни с Европейския съюз.

Същевременно не бива да се обръща прекалено голямо внимание на заявката за привличане на чужденци сред инспекторите. Това е очевиден пропагандно-популистичен трик. Не е възможно да се доведат достатъчно много чужденци, за да имат те съществено влияние върху качеството на работата на митниците. Тези чужденци трябва да знаят отлично български, за да се оправят с митническите документи и да контактуват с физическите и юридическите лица, прекарващи стоки през митницата, трябва да бъдат заплатени подобаващо, за да напуснат работата си другаде и да дойдат в една враждебна среда, каквато без съмнение ще образуват обидените от недоверието техни български колеги. Същевременно демотивацията на българските митничари от един такъв ход може да има дългосрочни негативни последици.

"3. Въвеждане на бързина, прозрачност и ефективност в приватизацията, в това число и чрез промени в законодателството, включващи:

· Отмяна на всички преференции за РМД;

· Отмяна на приватизационния способ "преговори с потенциални купувачи";

· Обособяване на Агенцията за приватизация като единствен орган за извършване на приватизационни сделки;

· Създаване на специализиран орган за следприватизационен контрол извън Агенцията за приватизация.

Гарантирането на прозрачността и създаването на еднакви икономически условия за всички участници в приватизационния процес ще възроди интереса на сериозните инвеститори".

Промените в приватизацията, изброени в обръщението на премиера, са особено спорни. Нека елиминираме веднага заявката за отменяне на преференциите за РМД. Не е известно да има останали значими предприятия, приватизируеми от работническо-мениджърски екипи. Плащането на данък "популизъм" и допълнителното настройване на обществото срещу новите собственици на огромен брой предприятия по никакъв начин не способства за подобряване на бизнес-климата в страната.

Също толкова популистки звучи отмяната на преговорите като приватизационен метод. В края на краищата методът се избира от държавните органи, извършващи приватизацията. Ако не са подходящи за определена сделка, нека новите управляващи просто да не ги избират като метод. Но да си вържеш сам ръцете преди толкова сложните приватизационни процедури за БТК, "Булгаргаз", "Булгартабак", енергийните дружества и да се лишиш от възможността да проведеш детайлни преговори със стратегически инвеститор, е най-малкото късогледо и наивно.

Заслужава поздравление, обаче, решението за превръщането на Агенцията в единствен приватизационен орган. Това на практика решава и въпроса с 10 процентното съкращаване на администрацията в повечето министерства, където почти веднага ще могат да бъдат закрити изпразнилите се вече от съдържание приватизационни дирекции и отдели. АП спокойно може да се заеме с останалите по ведомствата единични сделки. Тук трябва непременно да се обърне внимание на остатъчното държавно участие в хиляди предприятия с по няколко нищо не значещи процента. Тези остатъчни дялове и акции по никакъв начин не трябва да отиват в Агенцията за приватизация, защото безмислено ще увеличат работата там, а и ще превърнат Агенцията във вечна държавна администрация. С еднократен акт всички тези остатъчни дялове и акции трябва да отидат в Центъра за масова приватизация, който да ги разиграе на централизирани търгове и на фондовата борса. Тук могат да се реализират и голяма част от така спорните компенсаторки.

Много сериозен анализ заслужава предложението за създаване на отделен нов орган за следприватизационен контрол. Преди всичко срещу тази идея говорят някои чисто практически аргументи. Преместването и реорганизирането на архива по всички сделки на всички ведомства е отлична възможност да се загубят или безвъзвратно да се объркат стотици досиета. Възможност, която няма да бъде пропусната. Освен това всяка сделка има своя история, своя аргументация, свои основания, които трудно могат да бъдат извлечени от събраните в папки документи. Опитът на няколко ведомства в следприватизационния контрол след драстични промени в приватизационните екипи и отсъствието на "памет" за сделките, показа редица негативни ефекти, свързани с безмислено търсене на нарушения, сезиране на прокуратура и медии и създаване на среда на подозрения и обвинения, където изобщо не би трябвало да има такива и нямаше да има, ако бяха останали на местата си участвалите в сделката.

Въпреки това създаването на специализиран орган за следприватизационен контрол има и своите предимства, които могат да наклонят везните и към решение за създаването му. Не е нужно да се изброяват тези предимства. По-важно е да се предотвратят негативните последици от създаването му, като се изработи внимателно технологията на затварянето на досегашните органи за следприватизационен контрол към отделните ведомства и за образуването и функционирането на новия орган.

"4. Ограничаване на бюджетните разходи в държавната администрация, включително и чрез съкращения на персонала с 10 %, считано от 01.10.2001 г.

Правителството смята да предприеме целенасочени действия с оглед оптимизиране дейността на държавната администрация.".

Механичното съкращаване на държавната администрация с 10 на сто е лесно за извършване. Със сигурност всички бюджетни структури имат поне толкова незаети бройки, така че в първия момент тази хирургическа намеса няма да се усети. Но като подход тази мярка е напълно погрешна. България е в средата на процеса на изграждане на модерна европейска администрация. Цялата административна реформа е разписана и разчетена с участието и под контрола на органите на Европейската комисия и на специализираното звено СИГМА на ОИСР. Както е известно, Европейската административна система не е най-малобройната, неободимостта от постоянно съгласуване и сработване между страните-членки и спазването на многохилядните страници правила на Съюза изискват значителна на брой и висококвалифицирана като подготовка администрация. Затова всякакви промени в числеността на държавната администрация трябва да се правят ведомство по ведомство, в зависимост от степента на готовност на администрацията да се справи с новите европейски критерии и задачи, а не "на калпак" във всички ведомства.

"5. Считано от 01.10.2001 г., увеличаване на цените на електроенергията и на топлоенергията в размер до 10 %.

Това трудно решение е предпоставено от няколко съвкупно действащи фактора - трайната тенденция към увеличение на цените на енергоносителите, промененото съотношение долар/лев и не на последно място - изкуственото задържане на цените от 1999 година насам.".

Правителството на Иван Костов проведе трудна, но успешна позиционна война с международните финансови институции относно цените на тока и топлоенергията. В резултат на изтощителната битка мисиите на МВФ и Световната банка успяха да разберат и се принудиха да приемат реалните факти, а именно че нивото на доходите в страната не позволява увеличение на цените на енергоносителите в настоящия момент и че преди да се покачат цените, трябва да се увеличат съответно доходите. Такава е ситуацията и към днешна дата. Би трябвало да се използува това статукво и да се отиде първо към увеличаване доходите на населението и едва след това на съответно увеличение на цените на енергоносителите.

Заслужава да се отбележи и странният факт, че новото правителство на практика все още "не е влязло" в Агенцията по енергетика и енергийни ресурси, както и в регулаторната комисия. Не са излъчени и назначени нови ръководители на тези ведомства, не е правен анализ от гледна точка на новото правителство на реалното състояние в енергетиката. При тази ситуация премиерът вече обяви увеличаване на цените на тока и отоплението с ни повече ни по-малко, а точно с 10 на сто. Ами ако за връзване на баланса на парите в системата е необходимо увеличението да бъде с 11 на сто? Ами ако увеличението на цената на топлоенергията с 10 на сто доведе до нова вълна от изключвания на радиатори и цели жилища от централизираното топлоснабдяване и резултантните приходи обезмислят увеличението?

"6. Увеличаване на минималната работна заплата от 85 на 100 лева, считано от 01.10.2001 г.
Правителството разглежда това повече от 17 % увеличение на минималната работна заплата като първа стъпка към съществено увеличаване на доходите на най-ниско платените българи."

Както е известно, на практика никой в България не получава минимална заплата. Тя е счетоводен и бюджетен инструмент за изчисляване на различни видове осигуровки, компенсации, плащания, удръжки, глоби и какво ли не още. Многократните преговори с мисиите на МВФ за размера на минималната заплата винаги се основаваха на сложни разчети за влиянието на този инструмент върху бюджета, върху доходите, върху осигурителните фондове. При всяка мисия на МВФ се провеждаха дълги и аргументирани разговори със синдикатите, които винаги настояваха за драстично увеличаване на минималната заплата и които на края на всяка мисия приемаха възможното увеличение на минималната заплата като реалност. Сега премиерът еднолично поставя точка на тези конструктивни разговори още преди да е пристигнала мисията на МВФ. При това увеличението се предвижда да влезе в сила още от 1 октомври 2001 година, т.е. с парите от настоящия бюджет. Нека да видим как ще се отрази това на преговорите за ново споразумение с МВФ.

"7. Двойно увеличаване на детските надбавки, считано от 01.01.2002 г.

Правителството съзнава, че въпреки значителната тежест за бюджета, това увеличение е само малък принос към решаването на демографските проблеми на България и икономическите затруднения на младите семейства. По този начин ние даваме ясен знак за значението, което Правителството отдава на младото поколение."

Увеличаването на детските надбавки е крайно наложително. То беше отлагано през последните две години поради две причини. От една страна, значимо увеличение на детските надбавки, такова че да се усети наистина от родителите, изисква допълнителни средства в бюджета, които и към момента липсват. От друга страна, все по-ясно ставаше, че възприетата система за еднакви по размер детски надбавки, независимо от доходите на родителите, е порочна, и трябва да се замени с диференцирана система за приоритетна подкрепа на семействата с деца и ниски доходи. За да работи такава система, обаче, се изискваше огромна по обем подготвителна работа, която да даде на държавните органи обективната картина на доходите на всяко семейство с деца в страната. Тази работа и до момента не е завършена.

Затова увеличаването двойно на детските надбавки ще бъде тежък удар върху бюджета на страната, а същевременно няма да има реално въздействие върху благосъстоянието на семействата с деца. Единствените, които ще усетят това увеличение, са семействата от малцинствата с множество деца. За какво обикновено се използуват детските надбавки в тези семейства и доколко ги усещат децата е общоизвестно. Така че това е още едно популистко заявление без реална полза зад него.

"8. Създаване на държавен гаранционен фонд от 01.10.2001 г. за микрокредитиране в размер на 20 милиона лева.

Този фонд ще гарантира нисколихвени и безлихвени кредити за насърчаване на частната инициатива в общините с най-висока безработица."

Заслужава поздравление решителността на премиера да обяви незабавното създаване на държавен гаранционен фонд за микрокредитиране. Като че ли само е малко рано да се фиксира размерът на този фонд. Би трябвало да се тръгне по обратния път. Първо да се направи анализ на потенциалните кредитополучатели. После да се проведат разговори с търговските банки, които евентуално биха отпускали нисколихвени и безлихвени кредити в общините с най-висока безработица. Накрая, като резултат от всичко това, може да се вземе решение какви гаранции да предостави държавата пред банките-кредиторки на малкия бизнес.

Тук има и още един сериозен и спорен въпрос. Къде имат нужда от такива кредити? Там, където безработицата е най-висока и съответно инициативността и икономическата активност на населението е най-малка, или там, където хората са задвижили вече своите малки фирми, проявили са забележителна смелост и са поели рискове, за да не чакат подаяния от държавата и точно сега имат нужда от финансова инжекция, за да продължат напред? Въпросът не е риторичен, той изисква отговор от управляващите.

"Това са само първите и неотложни мерки за провеждане на реформите, които Правителството си е поставило за задача да осъществи. В процес на конкретизиране са и други социални и икономически механизми, които ще доведат до създаване на нови работни места и развитие на приоритетните за страната отрасли."

Дано това, че са първи и неотложни тези мерки бъде достатъчно оправдание за слабостите и недомислиците, които могат да се открият в тях. Общата надежда е, че вторите и по-нататъшните мерки на новото правителство ще бъдат предприемани в дух на повече откритост, след консултиране с повече представители на бизнеса (много от които са симпатизанти и привърженици на НДСВ), на неправителствените организации и на международните финансови институции. Това със сигурност ще укрепи по-трайно авторитета на премиера и неговото правителство.

"През последните два месеца България беше и все още е на първите страници на световния печат и в центъра на вниманието на електронните медии. Ако трябваше да платим за подобна реклама, тя би ни струвала стотици милиони долари. България сега е на мода и ние трябва да се възползваме от това.

Положителните отзиви на международната общност за събитията в нашата страна и обществената подкрепа за кабинета ми дават основание да ви призова: нека покажем по-голяма солидарност с икономически слабите и повече оптимизъм за бъдещето на България."

Много може да се спори дали интересът на света към необичайните политически събития в България е точно реклама за страната ни. Вероятно по-малко екзотика в изборните резултати у нас щеше да даде повече спокойствие на инвеститорите и партньорите. Но няма съмнение, че България предизвиква интерес и това трябва да бъде капитализирано. Точно по тази причина всяко изявление на премиера, особено в икономическата област, трябва да бъде добре премерено, да не предизвиква двусмислени тълкувания и да бъде част от една предварително заявена обща рамка и програма за управление.

Докато нямаме пред себе си такава цялостна политика, цялостна програма за управление, общи цели и разбирателство в целия управляващ екип, всяко отделно изявление може да нанесе толкова вреди, колкото и ползи

"Благодаря ви!"

Благодаря и аз на премиера Симеон Сакскобурготски за смелостта и решителността да предприеме толкова бързо такива важни мерки. Дано да има и уши да чуе доброжелателните критики!

София, 20.08.2001