Докъде ще стигнат мерките на народната власт по озаптяване на цените

Обсебено от задачи като тези как да върне доставките от "Газпром" и да не изпраща военна помощ на Украйна, назначеното от президента служебно правителство внезапно се сблъска с новата реалност на рязко поскъпналите храни на българския пазар. Както обясни вицепремиерът Атанас Пеканов в началото на февруари, кабинетът се е сезирал от медийни публикации и останал изненадан от изкривяванията, засечени от Евростат.

Обявено беше, че започват масирани проверки срещу спекулата, но дори и сега, към средата на март, резултати са повече от спорни.

Постепенно списъкът от активности и мерки набъбна. И както обикновено се случва с българските правителства при опитите им да покажат на народа колко всеотдайно и ефикасно борят "спекулата" и високите цени, се стигна до откровени недоразумения и абсурди, стигащи все по - отчетливо до потъпкване на пазара и дори изнудване.

През уикенда стана известно, че правителството "обмисля" таван за надценката на храни в търговските вериги. Вицепремиерът Христо Алексиев директно го фиксира - до 10% и уточни, че ще важи за 50-100 стоки.

Служебният премиер Гълъб Донев също се включи в неделя с уточнения за плановете на правителството: "Няма таван на цените на хранителните продукти, има таван на надценките, което е различно. Видяхме други държави, които се опитаха да въведат таван на цените - не успяха, всъщност породиха се други практики, които доведоха до по-фатални последици, отколкото това, което предлагаме ние".

Няма война на хранителните вериги, а изсветляване на нелоялни търговски практики, които ощетяват българския потребител, увери Донев.

Няколко часа по-рано пред друга телевизия, икономическият министър Никола Стоянов каза, че не трябва да се налагат тавани на надценките, а значително да нараснат глобите за нелоялни практики.

На другата сутрин на Стоянов му се наложи да се поправя. Той разясни, че таванът вече е вариант, защото се е "стигнало до там".

Завой към "изнудване"

Към момента обаче план няма, а има само евтин пиар на властта. Идеята за 10%-ния таван на надценката на хипермаркетите бе гръмко обявена пред камерите едва ли не като нещо решено, а след това правителството призна, че тепърва ще я обсъжда с търговските вериги, които са пряко засегнати.

Това едва ли е гаф. Ако се съди по досегашното поведение на правителството, става дума за търсен ефект. В единия случай си го представят като пазарене на Капалъ чарши, тръгвайки от 10- процентовия таван, а в другия – като извиване на ръце и дори изнудване – властта изважда най- непосилния таван за хипермаркетите - до 10% надценка, за да ги провокира да направят по-щадящо за тях предложение, което отново води до по-ниски цени на храните или замразени цени за няколко месеца.

Явно, правителството на президента Румен Радев се опитва да прекопира триумфа на френския президент Еманюел Макрон, който договори с хипермаркетите "възможно най-ниските цени" за тримесечен период за набор от продукти по техен избор.

Ще стане ли по-евтино

Лесно се слага таван за регулирани цени като тези на тока, но съвсем в друга категория попадат хранителните стоки.

Ако веригите откажат доброволно да се въведат посочения от властта таван и бъдат "наказани" с нормативно спусната 10 процентова надценка, ще бъдат ли потребителите залети от евтини стоки? Едва ли. Може да стане така, че сиренето наистина да поевтинее, но пастата и четката за зъби или препаратът за миене на съдове да скочат в пъти. Тоест, хипермаркетите да компенсират намалелите приходи от хранителните продукти с по-високи цени на някои от останалите нехранителни продукти. Или пък да изчезнат промоциите на нехранителни стоки, козметика, и др.

Защото, в крайна сметка, безплатен обяд няма. Няма и да има.

Какви биха могли да бъдат останалите съпътстващи ефекти от мерките на народната власт?

Да не се окаже, че изборът на марки от стоките с фиксирана надценка рязко намалява в хипермаркетите. При тази перспектива изборът на потребителя ще бъде ограничен, пряко ще бъдат засегнати и производителите, чиито стоки биха започнали да залежават в складовете им.

А защо правителството на Румен Радев сякаш забравя, че сме в ЕС  и че България е част от неговия общ пазар. Нима хипермаркетите ще чакат българските власти да им определят цените? Със сигурност - не. Може да се обзаложим, че мигновено ще сезират Генерална дирекция "Конкуренция" на ЕК и срещу България ще последва наказателна процедура. Такава, каквато бе задействана, когато последното правителство на Бойко Борисов реши да задължи хипермаркетите да имат квота за български продукти.   

В очакване на сайта за сравнение на цените

Една от предложените до момента правителствени мерки е направата на сайт, на който потребителите да могат да наблюдават как продукти като сиренето, яйцата или кашкавалът поскъпват от фермата до магазина. И освен това да могат да сравнят цените им с тези в Германия, Италия и други страни, като актуалните данни ще бъдат набавяни от българските търговски аташета в съответните държави.

Сайтът бе шумно лансиран, но минават седмици и още не тръгва. Знае се, че го прави "Информационно обслужване" и сигурно скоро ще се появи.

Но какъв би бил реалният ефект?

Едва ли си струва да се коментира колко нелепо е машиналното сравняване на стоки, които са в различни пазари, с различен брой потребители, различно ДДС, различни разходи за енергия, заплати и т.н. И един детайл, който забравят спецовете по храни - публична тайна е, че стоки под една и съща марка на различни пазари са произведени с различни суровини. Т.нар. "двоен стандарт" при храните. 

Всъщност сегашната власт възкресява стара идея от лятото на 2007 г., когато и правителството на Сергей Станишев бореше всяка седмица високите цени. То също пускаше списъци как върви цената на основните стоки от фермата през преработвателите до магазините. Преди това, през 2006 г., тогавашният икономически министър Румен Овчаров нареди проверки за цветарите заради неправомерно повишение на цените по случай празниците Свети Валентин и 8 март, предизвиквайки смут сред бабите с букетчета зюмбюли по тротоарите.

В първото правителство на Бойко Борисов, тогавашният аграрен министър Мирослав Найденов, също борец срещу високите цени, обяви, че е и постигнал споразумение с три търговски вериги за замразяването на цените на 10 основни стоки, а по-късно се оказа, че това са промоции на хипермаркетите.

Как ще се развият нещата сега, предстои да видим. Но при всички случаи е възможно да се стигне до пренавиване и предозиране, особено с наближаването на Великденските празници (а преди тях избори), когато въпросите за цените на яйцата, месото и козунака традиционно засенчват всички останали.