Докато деца продължават да умират при опит да достигнат европейските брегове, съчувствието изчезва

Преди пет месеца тялото на 3-годишно сирийско момче на турския бряг предизвика обществени действия в подкрепа на бежанците. Сега снимки с поразително сходство предизвикват единствено колективно свиване на рамене.

Разликата донякъде се дължи на времето, обстоятелствата и изключителното въздействие на снимките на Айлян Курди през септември.

Но също и на това, че чувствителността все повече отслабва. Плавателни съдове всекидневно пристигат по европейските брегове или потъват по пътя - като преобърналия се край турския бряг в събота, когато загинаха най-малко 37 души, включително бебета и малки деца.

Снимките от поредната трагедия, включително с трупове на деца, не произведоха същия шок.
Опасенията, че бежанците ще извършат екстремистки нападения или че ще тормозят жените, заплашват да изместят състраданието. А Европа все още е в търсене на магическото решение на миграционната дилема.

"Обществото сякаш е имунизирано. Не искат повече да виждат това", каза Мелиса Флеминг, говорител на върховния комисар на ООН за бежанците.

Някои се бунтуват срещу безразличието. Футболистите от гръцки отбори устроиха седящ протест в израз на солидарност след поредните удавяния на бежанци. Художникът Ай Вейвей, който иска по-благосклонна политика към мигрантите, пресъздаде смъртта на Айлян.

Снимките с детето не бяха първите, нито последните, документиращи риска, който семействата поемат, за да избягат от войната в Сирия заради по-добро бъдеще в Европа. Но неговото безжизнено и спретнато облечено тяло - снимано първо лежащо с лице върху пясъка, а после в ръцете на полицай, завладя по уникален начин колективното въображение.

В днешното време, когато снимките са навсякъде и са мимолетни, онези изображения бяха запомнени. По необичайно стечение на обстоятелствата самоличността му бързо бе установена и се разбра, че той има роднини в Канада, което допринесе историята му да стане популярна по целия свят.

"Хората реагират много силно на лични истории", каза Флеминг. "Това беше едно-едничко дете, лежащо на плажа, което прилича на сина ми, на по-малкия ми брат."

Снимката се превърна в символ на бежанската криза и бездействието на правителствата. Тя предизвика търсене на съмишленици в глобален и личен план, а доброволци от Великобритания до Гърция дойдоха, за да нахранят и подслонят новопристигащите.

На политическо равнище въздействието ѝ не бе еднозначно. Първоначално тя подложи на силен натиск държавните ръководители да действат, но 28-те държави членки на Европейския съюз все още са разделени по въпроса колко бежанци да приемат, както и докъде да се простира щедростта.

Оттогава ислямски екстремисти се смесиха с бежанците и се присъединиха към родени в Европа радикали, които организираха кървави нападения в Париж. Вината за поредица обири и сексуални посегателства в германския град Кьолн до голяма степен бе хвърлена върху мигрантите. Европейските крайнодесни партии извлякоха ползи от бежанската вълна.

След това в събота край турския бряг се преобърна поредният кораб на път за Гърция. Сред 37-те жертви имаше бебета и малки деца. Реакцията не бе толкова внушителна, но не и преживените от бежанците ужаси. Когато плавателният съд се ударил в скалите, мигрантите ридаели, каза пред Асошиейтед прес очевидецът Гюлджан Дурду. "Вечно ще чувам тези викове", заяви той в неделя, ден след трагедията. "Те крещяха, докато загиваха."

Драмата намери израз в снимките. На една от тях дете на възраст колкото Айлян лежи на скалистия бряг, от дрехите му виси биберон, а върху малката си главичка има шапка с помпон. На друга снимка турски полицай подготвя по-голямо момче да бъде поставено в чувал за трупове.

Но за много от гледащите тези снимки моментът за пробуждане вече е отминал.

Във Франция, Германия, Скандинавия и Полша новите снимки бяха отразени само периферно. В Италия не привлякоха особено внимание - но така или иначе по нейните брегове и във водите около тях изобщо не липсват сърцераздирателни сцени.

В балкански страни, които са по-близо до мястото, откъдето идват новопристигащите, им обърнаха по-голямо внимание. В Гърция потъването - четвъртото за по-малко от седмица, но не и най-голямото по брой жертви, бе отразено със същия ужас и внимание, както и останалите случаи на удавяния.

В Унгария таблоидът "Блик" публикува голям материал на две страници, придружен от малка снимка как спасител носи тялото на Айлян и от фотография в близък план от последната трагедия. Едно от заглавията гласеше: "Никой не си извади поуки от трагедията на малкия Айлян".

В няколко от читателските коментари в унгарския новинарски портал origo.hu за удавянията бяха обвинявани родителите, като се посочваше, че предприемането на опасните пътувания е безотговорно.

Някои медии се замислиха дали изобщо да показват поредните снимки. Един унгарски вестник предупреди, че изображението може да има вредно въздействие върху децата. (Поради ужасяващия характер на снимките Mediapool ги публикува отделно тук – бел.ред.)

След потъването миналата година на кораб с около 800 души, оказали се в капан на борда му, от уважение към тях италианските военноморски сили отказаха да позволят правене или разпространение на каквито и да било снимки.

Флеминг смята, че в случая с Айлян най-добрият начин "да бъде почетена паметта му беше този изблик на състрадание, този изблик на хора по улиците с искания правителствата да направят повече".

Лелята на момчето е съгласна с това. Изпълнена с възмущение, след като е видяла новите снимки, Тима Курди каза: "Още едно момче и още едно момче, и още едно момче се удавиха. Искам просто да прегърна майката на това дете". "Дори не мога да разбера какво се случва", каза тя от фризьорския си салон в Порт Кокуитлам в Британска Колумбия, Канада. "Войната трябва да спре веднага."

По БТА