ДОКАТО НЕ КАЖЕМ ЦЯЛАТА ИСТИНА ЗА МИНАЛОТО, НЯМА ДА ПОМРЪДНЕМ НАПРЕД

Уважаеми колеги,
Днешното ни заседание е един може би закъснял Национален съвет. Може би всичко онова, което смятам да ви кажа днес, е трябвало да бъде казано преди една, две или шест години.

Ако тогава това се беше случило, днес СДС нямаше да е изправен пред такава тежка ситуация.

Защото днес въпросът изобщо не се свежда до това кого да подкрепим за кмет на София, а по-скоро каква политика сме готови да предложим не само в София, но и в цялата страна.

Кое е онова, което ни прави различни от НДСВ, БСП, ДПС и другите формации?

Каква е гаранцията, че сме си взели поука от миналите грешки?

Ако новата политика е поредният прочит на утвърдени практики, това би било един избор.

Ако новата политика е нов стил и нови идеи, това е друг избор.

Отговорът се крие колкото в настоящето, толкова повече в миналото на СДС! Минало, изпълнено с много недоизказаност, съмнения и дори тайни. Минало, за което, ако не кажем цялата истина, никога няма да помръднем напред.

А въпросите са:
1. Защо допуснахме да стигнем дотук и да търсим лицето за София, а не каузата, която да ни обедини?
2. Защо загубихме доверието на хората и днес, въпреки срива на НДСВ, те отказват да се върнат при нас?
3. Защо сянката на съмненията се оказа по-силна от нашите добри намерения?
4. Защо "доверието" помежду ни е минирано от въпросите за миналото? Очевидно без отговор няма да можем да вървим заедно напред.
5. Защо авторитетите на СДС се затвориха в своите манастири и проповядват своята истина за бъдещето, без да кажат цялата истина за миналото?
6. Защо едни искат Надежда Михайлова, други - Иван Костов, трети - Петър Стоянов, четвърти - Филип Димитров, а някои искат да припознаем отново Стефан Софиянски?
7. Защо отказваме да говорим за принципите ни и за ценностите ни?
8. Защо авторитетите в СДС са на различно мнение за миналото, настоящето и бъдещето на партията?

Нещо повече, миналото не ни събира, а по-скоро ни разделя.

И като сянката на бащата на Хамлет това минало се появи на сцената при един, на пръв поглед ясен казус - оттеглянето на кандидата ни за кмет на София. Учудващо, вместо потвърждаване правилността на това решение, което цели да предотврати нова вълна от съмнения върху най-знаковата ни кандидатура, от партията се чуха противоречиви гласове. Най-честият коментар беше: Какво пък толкова! Или просто мълчание!

Моите уважения към всеки, който смята, че човек, облечен в такова доверие, на когото се възлагат такива надежди, може да бъде така лесно победен. Какво бихме могли тогава да очакваме, след като бъде избран?

Случилото се обаче, постави на дневен ред най-дълго премълчавания въпрос в партията - въпросът за цената на пътя.

Коя е днес каузата на СДС? Коя е цената, която не сме готови да платим въпреки рисковете?

Готови ли сме за реална промяна или тя се свежда само до смяна на лицата (нещо, за което критикуваме НДСВ), а не на политиката?

Или ще оставим миналото със своите тайни да ни завлече в блатото. Искаме или не искаме, дебатът започна. По тези въпроси вече се говори.

Чухме мненията на Филип Димитров, на Едвин Сугарев, на Петър Стоянов. Днес очаквам да чуя всеки един от вас. Тук са лидерите на СДС, депутати, областни председатели.

Призовавам и бившия председател на СДС и министър-председател да каже цялата истина за миналото.

Това, което обществото очаква от нас, не е дебат кой е "против" или "за" председателя на СДС, защото това е привнесен отвън дебат. Партията очаква препотвърждаване на принципите на новата политика.

А тя е политика на въвеждане и налагане на правила за постигане на чиста държава, в която вземащите решения не са се омотали по интереси със съмнителни предприемачи и финансисти.

Тя е политика, която предлага условия за бизнеса като цяло, а не за отделни негови представители.

Политика, която предлага решения на въпросите, които тревожат днес хората в България, а не гради съмнителен авторитет върху тоталното отрицание.

Политика, която обявява приоритети за реформа в държавата, които всички необвързани със сенчестия бизнес политици да подкрепят.

За мен това е важният дебат за СДС. Днес е важно да се чуе струва ли си според вас. И имаме ли сили.

Аз предлагам да започнем дебата днес, през август да го проведем из цялата страна и през септември национален форум да потвърди принципите, да формулира каузата, около която да се обединим всички и да приемем програмата за връщането ни във властта.

Ако имаме силата да го направим, ще дадем и силата за кандидата си в София, ако нямаме, няма нужда да го издигаме.

С полуистини и с полудоверие се правят полуизбори!

Публикуваме речта на Надежда Михайлова в оригиналния вид, изпратен от "Раковски" 134