Докато съм на власт, без религиозни символи в училище

Просветният министър Даниел Вълчев обяви във вторник, че че дори Законът за училищното образование да не бъде приет, докато той е министър няма да позволи носенето на символи, които по натрапчив начин демонстрират религиозна принадлежност. На среща с началниците на регионалните инспекторати сутринта Вълчев е поискал по-строг контрол като е обърнал внимание и на последния случай с учителката от в с. Ковачево, която преподавала забрадена и с дълга черна роба.

"Краят на мандата не означава, че изискванията трябва да се изпълняват по-малко стриктно, макар българите да имаме тази национална черта", коментира образователният министър. На въпрос за евентуални санкции при нарушения от подобен характер, Вълчев отговори, че по закон образователният министър има "твърде големи правомощия", включително да обяви началото на учебната година когато си поиска. Той дори смята, че занапред правомощията на просветния министър трябва да бъдат ограничени.

Законопроектът за образованието, който трябваше да се гледа на заседанието на кабинета миналата седмица, бе отложен по искане на вицепремиера от квотата на ДПС Емел Етем в разгара на скандала около преподаването на ислям в село Рибново. Документът, който предвижда забрана да се носят натрапчиви религиозни символи в училище, трябва да бъде гледан отново в четвъртък.

Вълчев уточни, че и сегашните разпоредби не толерират парадирането с религиозна принадлежност в школата, но тъй като подлежат на тълкуване, с новия закон се цели ясното разписване на тази норма. Той обаче призова да не се издребнява, тъй като шалварите сами по себе си не са религиозен символ и допълни, че една от дъщерите му също има шалвари.

Вълчев не възнамерява да прибегне до "дребна хитрост" и чрез депутати да вкара законопроекта директно в Народното събрание. От НДСВ обаче обявиха закона за приоритетен и искат той да влезе в програмата на парламента още следващата седмица.

Три групи искания

Министърът съобщи, че откакто проектозаконът е публикуван на страницата на МОН, постъпилите предложения по него могат да се обособят в три групи – институционални, синдикални и такива от граждански и родителски организации. Сред първата група са исканията на кметове сами да назначават директорите на общински училища. Част от синдикалните искания можело да бъдат изпълнени, но по думите на Вълчев са неприемливи тези, свързани с базови заплати на учителите.

Като спорен се очертава въпросът дали частните училища трябва да получават субсидия от държавата. В закона е разписано, че такава може да има, но само ако частните училища спрат да събират такси от родителите. По отношение на частните детски градини пък субсидия ще може да има, ако таксите са равни на тези в общинските заведения.

Друг спорен въпрос е този компетентни ли са учителите да пишат характеристики на учениците. Според Вълчев те са компетентни, тъй като имат преки наблюдения върху развитието на децата, макар че родители вече изразиха опасения от субективизъм и пристрастия.

Възможно е в хода на дискусиите по законопроекта да се реши характеристики да се пишат не след всяка година, а само след четвърти, седми, десети и дванайсти клас.