Докладът на Брюксел и изкуството да се поддържа статуквото

Три години и половина. От толкова време настоящият Висш съдебен съвет (ВСС) върши това, заради което във вторник управляващите поискаха неговата оставка. Квинтесенцията на този акт (не без символика) бе изиграна от Цветан Цветанов в деня, в който той беше окончателно оправдан по дело, превърнато в прокурорски фарс:

“Членовете на ВСС се занимават с конфликти помежду си, с които не решават нито един от важните проблеми на съдебната власт и обществото. Напротив – правят се опити за търгуване с политическо влияние, решаване на корпоративни и икономически интереси и овладяване на съдебните институции от страна на неясни кръгове и властови центрове“, прочете Цветанов в декларация, зад която бе застанала ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов.

Нека припомним какво се крие зад заключението за “търгуване с политическо влияние“. Изборът на Сотир Цацаров за главен прокурор е най-яркият акт на търговия с политическо влияние, упражнен върху и от ВСС. “Ти си го избира“, каза добре запознатият градски прокурор на София Николай Кокинов на Бойко Борисов преди две години. Борисов не му възрази, а както се разбра, само му се подсмихнал. Не друг, а семейната приятелка на Цветан Цветанов Владимира Янева създаде един от най-големите скандали в съдебната система за последните години. Предишният ВСС я избра на този пост не заради качествата ѝ, а заради семейния ѝ приятел Цветанов. Сегашният ВСС дълго време я пази, докато премиерът не нареди нейното “опраскване“. Цацаров и ВСС я опраскаха светкавично.

Не друг, а лично премиерът си позволи да праща заплашителни SMS-и на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, който отказваше да играе по гайдата му. Минути след това Бойко Борисов нахълта във ВСС, неговите хора му станаха на крака, а след това приключиха неизгодната нему проверка по аферата “Яневагейт“.

Именно в този съвет има хора “на Бойко“ и “оправни момчета“, които управляват лобитата. Именно тези “хора на Бойко“ се държат като управлявани с дистанционно от Сотир Цацаров, когото "той си “избира“. С искането на оставка ГЕРБ прави жалък опит да се разграничи от цялата кал, която забърка. Декларацията крещи истерично: “Ние нямаме нищо общо с всичко това, дето Брюксел утре ще го каже“. При това още преди Брюксел наистина да го е казал.

А обвиненията срещу бившия правосъден министър Христо Иванов са най-безсрамно безочие и евтин Цветановски номер да се прехвърли вината от болната глава на здравата. А и хубаво е сред всичките тия от ВСС, да има и един “политически“, за да хване бетонът.

Докладът на Европейската комисия и бъдещият баланс на силите във Висшия съдебен съвет са ключовете, през които трябва да бъде четена декларацията за оставката на ВСС. Спусъкът бе натиснат от Брюксел, който този път няма да отчете наличие на политическа воля за съдебна реформа и борба с корупцията. Просто, защото единственият човек, който показваше тази воля, подаде оставка през декември след бламирането на конституционните реформи.

Нека да разтълкуваме и какви са тия мистериозни “корпоративни и икономически интереси“, дето ГЕРБ ги съзря. Имаме една прокуратурата, която не откри нищо при проверката на Делян Пеевски и майка му. Той излезе чист като сълза. После Пеевски започна да пазарува разни неща за десетки милиони, нищо, че имаше само един стар “Опел“. Имаме една прокуратурата, дето не успя да опази едно тефтерче, дето вътре “Д.П“ някак се беше превърнало в “десетка“.

Имаме една прокуратура, дето се ръководи от главен прокурор, който на свой ред си ръководи ВСС. Имаме един Делян Пеевски, който цъфти от икономическо здраве, когато Бойко Борисов управлява.

Ако кажем все пак колко е хубаво, че ГЕРБ все пак (след три години и половина) прозря, че този съдебен съвет е вреден и му поиска оставката, няма как да не попитаме защо не се иска оставката на главния прокурор и председателя на Върховния административен съд? Нали именно те задават тона на мнозинството в този съдебен съвет и правят тайни оперативки почти всяка седмица.

Няма как смислово да отделим ВСС от Сотир Цацаров и всеки политически акт, който прави това, е пушек, имащ за цел да прикрие срамните части на това управление и свързаната с него прокуратура. Това е игра на пинг-понг между приятели в политическата и съдебната власт, които са си много добре заедно и не смятат да се разделят, защото има още много какво да сторят. Ето, задава се избор на нов шеф на Върховния административен съд.

При други обстоятелства човек трудно би могъл да повярва, че подобна безпардонна наглост е възможно да съществува, но все пак това е България. За да се уплътни усещането за абсурд, част от Реформаторския блок, воглаве с Меглена Кунева, се втурна да помага на ГЕРБ да изиграе ролята на гущерчето и неговата опашка.

В крайна сметка трябва да се признае, че поддържането на това натежало до пръсване статукво с такъв пионерски плам може да бъде дело само на неуподобими творци.