Докладът по правосъдието – противоречие между твърдения и факти

Замисълът да има периодичен мониторингов доклад на Европейската комисия (ЕК) върху състоянието на българското правосъдие първоначално имаше ясна цел – българската държава да дава толкова сигурност и справедливост колкото всяка от другите страни членки. Поне така пише в решението от 13 декември 2006 г. за учредяване на мониторинга.

През годините, след приемането на България в ЕС, властта вместо да съсредоточи усилия в изпълнение на препоръките неистово се стремеше да отмахне самия мониторинг. Така в доклада от 13 ноември 2018 г. целта е видоизменена: „целта, поставена от председателя Юнкер, за приключване на процеса по МСП** до края на мандата на настоящата Комисия.” Очевидно, приоритетите с времето променят характера си.

В тазгодишния доклад се прави цялостна подготовка за окончателното му прекратяване. Спорно е дали точно това бе начинът – по неаргументиран и неубедителен път да се заяви, че България е постигнала изпълнение по водещите показатели, включително и независимост на правосъдието. И като последица от това самият механизъм да стане излишен. Неубедителността на твърденията в доклада подлежи на проверка като срещу тях се противопоставят някои факти и действия от приключващата 2018 г.

Твърденията на CVM срещу фактите в България

Първият голям успех според доклада е „приемането на реформата на общата рамка за борба с корупцията през януари 2018 г.”. Това твърдение подлежи на оспорване по следните съображения:

Новата антикорупционна рамка е всъщност хаотичен сбор от три действащи до януари 2018 г. закона. Реално имаме разширени правомощия на старата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) без никакъв водещ принцип. Така КОНПИ си остава старата политизирана институция с отбелязването, че сега доминиращата парламента политическа сила може сама да избира председателя;

Съществените въпроси за това дали отнемането на имущество следва да бъде като последица от наказателна санкция, а не гражданска конфискация остават нерешени. Сезирането на Съда на Европейския съюз от страна на Софийски градски съд (СГС) с въпрос доколко Законът за КОНПИ противоречи на правото на ЕС също не е намерил място в доклада.

Не беше необходимо да се дава преимущество на конкретната оценка за сметка подминаването на съществени факти и обстоятелства.

Вторият отчетен успех е относно независимостта на съдебната власт. Според доклада българското правосъдие вече не е под политически контрол. Трите показателя, които трябваше да бъдат изпълнени са:

Прозрачен избор на членовете на ВСС през есента на 2017 г. – такъв не се състоя, председателят на Правната комисия в Народното събрание Данаил Кирилов го осуети на практика. Димитър Лазаров от ГЕРБ минира година преди това процедурата с редакция на текста на Закона за съдебната власт още през 2016 г.*** Въпреки това докладът отчита напредък;

Съдебните назначения в ключови органи на съдебната власт – през отиващата си година това бе изборът на председател на СГС. Според текста на доклада процедурата не е довела до резултат. А до резултат не се стигна тъй като плаващото мнозинство в съдебния съвет отхвърли номинацията на общото събрание на съдиите. Не се коментира как това кореспондира с принципите за съдийско самоуправление, слага се само акцент на нещо, което като че ли не се е случило: „Ще бъде важно ВСС да гарантира, че това назначение ще се осъществи в рамките на открита и прозрачна процедура, така че новият председател да може да се ползва с доверието както на широката общественост, така и на съдиите, работещи в съда”. Проиграните веднъж номинация и доверие не са коментирани.

Практическото функциониране на Инспектората към ВСС „особено по въпроси, свързани с почтеността на магистратите” – обсъдени са основно правомощията на Инспектората и предстоящата оценка на дейността му. Деликатно е изпуснат въпроса как ИВСС установи нарушение при разпределяне на делата в Софийския апелативен съд от председателя Дончева и въпреки това не последва наказание. Тоест скандалът Яневагейт от СГС, пренесен на територията на САС в Дончевагейт не поражда въпроси.

Съдебната реформа като успешен завършек

Това е може би най-пространната тема на българския преход, скрепена с няколко конституционни поправки, няколко устройствени закона и прекрояване на наказателния, гражданския и административния процес. И ако резултатите да са трудно измерими, то в доклада на комисията и тази тема е „ошетана” почтително добре.

По първия критерий относно периодичния отчет по изпълнение на Актуализираната стратегия за съдебна реформа ЕК намира, че „правителството е продължило консултациите си със заинтересованите страни в рамките на консултативния Съвет за съдебната реформа и е установило практика за публикуване на редовни актуализации за постигнатия напредък”. Това твърдение не отговаря на истината. Съветът за съдебна реформа е провел само две заседания за последната година, последното от които през месец юли. На него именно с мнозинство не бе приет представеният отчет по изпълнението на стратегията.

Основната конфликтна точка за устройството и организацията на съдебната власт в България са правомощията на прокуратурата и статута на главния прокурор. Този въпрос също е неубедително разгледан с едно изречение „Друг чувствителен въпрос, по който обсъжданията все още не са довели до заключение, се отнася до действащите процедури за подвеждане под отговорност на лицата, заемащи най-висшите магистратски длъжности, в това число на главен прокурор, в случай на сериозни твърдения за неправомерни или престъпни действия.” Проблемите с прокуратурата са констатирани в осъдителни дела срещу България от Европейския съд по правата на човека. До 01 октомври Министерство на правосъдието трябваше да представи какво е свършило в проблемните области. Публичен отчет няма, а нарочната комисия в министерството е провела едно заседание през пролетта на 2018 г. Тоест тук не само няма резултат, но отсъства и воля да бъде свършена каквато и да било работа. Въпреки това докладът заключва: „Анализът на третия показател показва, че България е постигнала значителен напредък и препоръки 5, 6, 7 и 8 са почти изпълнени.”

Видно е, че механизмът за сътрудничество и проверка ще приключи, но проблемите ще останат. Решението да бъде отслабен съдържателно докладът и да бъде изцяло премахнат стъпва изцяло на политически съображения. А тези съображения не гарантират нито по-добро правосъдие в България, нито повече сигурност за ЕС. Гарантират погалване по челото на коректния партньор на Европейската народна партия ГЕРБ. Критичното в доклада е минимално като съдържание, но се запазват маркери като това да не се стигне до явен обрат в напредъка и създаването на вътрешни гаранции, за да се гарантира необратимост на резултатите.

Пример за това е Румъния, където обратите изобилстват, но все пак румънците постигнаха много повече като законодателна рамка и съответно като реални резултати. Току виж, с оглед на бъдещия състав на Комисията и потенциално партийно несъвпадение на мнозинството в Европейския парламент и управляващата партия в България, обратите и несъвършенствата в България станали отново налични и забележими.

*Текстът е част от седмичния Преглед на стопанската политика на Института за пазарна икономика.

**МСП – Механизъм за сътрудничество и проверка.

***Пълният текст на мотивите на Лазаров виж в Стенограма №60 от заседание на Комисия по правни въпроси на НС от 24.03.2016 г.