Докога ще плащаме цената на ромските гласове

Купуването на гласове като че ли беше най-голямата новина от тези местни избори. Всички се ядосват, защото това става все по-често и все по-явно. Ако нищо не се промени, от купуването на гласове по-нататък ще зависят все повече и повече избори.

Тежестта на ромските гласове напоследък се увеличава. Чисто демографски българското население намалява – хората са възрастни, а започналите да се раждат напоследък деца не стават веднага избиратели. Освен това много хора само се водят, че живеят в България, а са някъде в чужбина. Цели райони на страната са практически безлюдни. Партиите не могат да предизвикат интереса на тези хора, за да си струва те да се върнат за изборите. Остават само ромите и е редно политическите сили, журналистите и анализаторите да се съобразяват с това.

Допълнително, голяма част от българите не гласуват. И това е съвсем нормално в едно демократично общество. Да не гласуваш е гражданска позиция. И дори при задължително гласуване пак никой не може да те накара да не пуснеш празен плик.

За купуване на гласове винаги ще има търсене. То зависи от цената. Има и предлагане и то главно сред ромското население.

Виновни ли са ромите?

В голямата си част това са бедни хора, които мизерстват. Обикновено са безработни или получават някакви минимални средства. Много от тях са неграмотни. Раждаемостта при тях е доста над средната за страната, но и продължителността на живота не е голяма. В много случаи единствените регулярни доходи, които имат, са детските добавки и социалните помощи. Всеки човек може сам да си направи сметка как и дали би преживял само с тези средства.  Единствената цел на повечето роми е да оцелеят. Те не се интересуват от конкретни партии, платформи, политици. Доказателство за това е и фактът, че въпреки наличието им, техни етнически партии се представят слабо на всякакъв вид избори.

Сега се поставете на мястото на една ромска жена на средна възраст. В много случаи тя не знае български. Дори и да знае, тя го използва, за да гледа дублирани латиноамерикански сериали (тези със субтитри отпадат, защото просто не могат да бъдат прочетени. Индийски сериали пък просто няма по нашата телевизия). Та тази жена, на която основната грижа е как да нахрани с малкото парици множеството гърла, изобщо не знае, че идват избори. И да знае, тя трудно може да вземе решение за кого да гласува, а като цяло чака от мъжа си, сина си или зет си да ѝ кажат. Сега се поставете на мястото на един ромски мъж – безработен, без някакви редовни доходи и с десет гърла, които чакат на него да ги нахрани. Нормално е той да използва всяка възможност да изкара някой и друг лев, за да осигури  близките си поне за следващите няколко дена. Сиромах човек – жив дявол – това е една народна поговорка, която в пълна сила важи и за ромите.

Съвсем логично те използват изборите, за да докарат някой и друг лев. Колкото повече, толкова по-добре. Затова и в някои райони в края на изборния ден гласът се купуваше за 120 лева. Я сега си представете колко хляба са тези 120 лева. Ами за много от ромските семейства това е доходът им за цял месец.

Има ли решение?

Отговорността сигурно трябва да се търси в държавата, но и в обществото, което малко или много чрез своите нагласи определя политиката на правителството. Защото проблемът с “циганските гета” не е от вчера. И реално почти нищо не се прави, за да се подобри положението на тези хора. Някак си свикнахме за ромите да се говори само в криминалните хроники.

Колко представители на ромите има в органите за местно самоуправление в региони, където те са по-компактна група? Те биха могли да бъдат и просто наблюдатели с право на мнение. Нямам информация и какво върши агенцията за децата, за да подобри условията на живот на децата от гетата. Гледала съм много американски филми, в които социалните служби могат да  отнемат дете от немарливи родители, които не полагат адекватни грижи. Дали в България е така? И дали това важи в гетата?

Сигурно някой ще отговори, че за подобни действия са необходими средства. Така е. И ролята на обществото е да прецени колко да са тези средства като част от всичките пари, които отиват за образование, преквалификация, социална дейност, отбрана, полиция и други. Ако се прецени, че от подобно нещо няма нужда, ще трябва да се примирим със съществуването на голям брой хора на ръба на оцеляването. И с купуването на гласове.