Докторанти искат по-високи стипендии

Докторанти искат по-високи стипендии

Увеличение на докторантската стипендия и обвързването ѝ с минималнта заплата поискаха докторанти от Българската академия на науките (БАН) и Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски". В отворено писмо до Министерския съвет и до народните представители те напомнят, че размерът на стипендиите не е променян от 2008 г., когато минималната заплата е била 220 лв.

В момента най-ниското възнаграждение е с 10 лв. по-високо от заплащането за докторантите. Разликата ще нарасне още повече от 1 януари, когато минималната заплата ще стане 510 лв. Докторантите искат размерът на стипендията да бъде колкото една и половина минимални заплати.

"По данни на НСИ в момента броят на докторантите в редовна форма на обучение в България, които получават стипендия, е 3429 души, т.е. средствата, отделяни за стипендии на всички докторанти в страната, възлизат на около 1.5 млн. лева месечно. В този смисъл увеличението на стипендията до горепосочения размер не би утежнило значително държавния бюджет, а в същото време ще има решаващо влияние за привличането и задържането на младите учени в страната, както и за реализацията на докторантите като качествени преподаватели и изследователи", се казва в писмото.

В него се казва още, че затрудненията, с които докторантите са принудени да се справят, са демотивиращи и водят до понижаване на качеството на научната им работа и до влошаване състоянието на академичния състав.

За увеличение на докторантските стипендии настояват и от ръководството на БАН и дават за пример факта, че чистачките в академията в момента получават повече от младите учени.

Междувременно за 1 ноември – Денят на народните будители, е насрочен протест на учените. Той е организиран от синдикатите на учените и работещите в областта на науката от Селскостопанска академия и БАН.

Протестното шествие с искане за по-високо заплащане започва в 10.30 – 11 часа, когато недоволните ще се съберат пред сградата на БАН на площад "Народно събрание". След това ще се отправят към Министерството на финансите и Министерския съвет, където ще внесат исканията си. Протестът ще приключи пред Народното събрание.

В същото време Националният статистически институт публикува данни, според които през миналата година разходите за научноизследователска и развойна дейност са намалели с 13.7% в сравнение с 2015 г. Общо в наука и изследвания са вложени 734 млн. лв. Спадът се дължи основно на свитите инвестиции от бизнеса. В същото време по данни на НСИ предприятията остават най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява научноизследователска и развойна дейност, с дял от 73.3% от общите разходи. Следват секторите "Държавно управление", "Висше образование" и "Нетърговски организации" с дялове съответно от 21.2, 5.2 и 0.3%.

В структурата на разходите за наука най-голям относителен дял имат разходите в техническите науки - 57.2%, или 419.5 млн. лв., следвани от медицинските и здравни науки с дял от 19.1%, или 140.3 млн. лв., и естествените науки - 13%, или 95.6 млн. лева.

През 2016 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, е 25 033 души, което е с 11.3% повече в сравнение с предходната година.

Споделяне
Още по темата
Още от България