Доналд Тръмп е катастрофа за Брекзит

За най-пламенните поддръжници на Брекзит избирането на Доналд Тръмп за президент бе смесица от реабилитация и спасение. Президентът на САЩ, не по-малко от тях, също мисли, че излизането на Великобритания от ЕС е велика идея. Дори още по-хубаво - изглеждаше, че той предлага вълнуващ път за спасение. Обединеното кралство може да скочи от загниващия сал на ЕС на борда на бляскавия боен кораб на HMS Anglosphere.

Това е примамлива визия. За съжаление, тя е съвършено погрешна. Изборът на Тръмп трансформира Брекзит от рисково решение в директна катастрофа. През последните 40 години Великобритания е имала два централни стълба на външната си политика: членството в ЕС и "специалните отношения" със САЩ.

Решението за напускане на ЕС оставя Великобритания много по-зависима от САЩ точно в момент, когато Америка избра неуравновесен президент, противопоставящ се на повечето основни положения, на които е базирана британската външна политика.

По време на краткото посещение на британския премиер Тереза Мей във Вашингтон, тази неприятна истина бе частично затъмнена от дребнотемие и търговия. Решението на Тръмп да върне бюста на Уинстън Чърчил в Овалния кабинет бе приветстван с робски възторг от привържениците на Брекзит. И което е още по-съществено, администрацията на Тръмп даде да се разбере, че възнамерява да сключи търговска сделка с Великобритания веднага след развода ѝ с ЕС.

Но точно когато Тереза Мей отпътува от Вашингтон, Тръмп предизвика бурно негодувание със своята "мюсюлманска забрана", която засяга имигранти и бежанци от седем държави. След кратко извъртане, Мей беше принудена да се дистанцира от своя нов най-добър приятел в Белия дом.

Спречкването за бежанците подчертава в каква степен се сблъскват визиите на Мей и Тръмп за света. Дори когато става дума за търговия – предполагаемата база за техните нови специални отношения – двамата лидери имат много различни възгледи.

Тереза Мей казва, че иска Великобритания да е първенец в глобалната свободна търговия. Но Тръмп е най-протекционистки настроеният президент на САЩ от 1930 г. насам. Това е пълен сблъсък на възгледите, който трудно би могъл да бъде замазан - ако и когато Тръмп започне да налага тарифи на чуждестранни стоки и да игнорира Световната търговска организация.

В допълнение, всяка търговска сделка с администрацията на Тръмп вероятно ще бъде трудно преглъщаема за Великобритания и би включвала спорни отстъпки за националното здравеопазване и селското стопанство.

Лидерите на Великобритания и Америка също така имат коренно различно отношение към международните организации.

Тереза Мей твърдо вярва във важността на НАТО и ООН (Великобритания е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН – един от малкото ѝ останали тотеми на статуса ѝ на велика сила).

Тръмп обаче на два пъти нарече НАТО остаряла организация и заплашва да ореже рязко американското финансиране за ООН.

Правителствата на Мей и Тръмп се разминават също така по ключовия въпрос за бъдещето на ЕС и Русия. Тръмп открито презира ЕС и неговите съветници спекулират, че той може да се разпадне. Това отразява възгледите на Найджъл Фараж и неговата партия, но не и тези на сегашното британско правителство.

Тереза Мей знае, че трудните ѝ преговори с ЕС ще станат почти невъзможни, ако страните членки смятат, че Великобритания работи активно за разрушаването на тяхната организация заедно с Тръмп.

Нейната официална позиция е, че Великобритания иска да работи със силен ЕС. Тя най-вероятно и мисли така, като се имат предвид икономическите и политическите заплахи, които могат да произтекат от един разпад.

Не на последно място сред тези заплахи би била нарастващата опасност от надигаща се Русия. Британското правителство работеше тясно с администрацията на Обама на налагането на икономически санкции спрямо Русия след анексирането на Крим. Но Тръмп вече флиртува с отмяна на санкциите.

Реалността е тази, че Великобритания сега е изправена пред американски президент, който принципно се разминава с британската визия за света. След всички пресилени усмивки в Овалния кабинет миналата седмица, правителството на Тереза Мей със сигурност знае това. Поради политически причини британският външен министър Борис Джонсън бе този, който трябваше да говори с Тръмп за перспективите за търговска сделка.

Само преди няколко месеца Джонсън казваше, че Тръмп "видно не е с ума си" и е изкусил "поразителното невежество" на света.

Ако не беше каузата за Брекзит, която Джонсън ентусиазирано подкрепя, британското правителство щеше да е в състояние да подходи подобаващо внимателно към Тръмп. Ако Великобритания бе гласувала да остане в ЕС, очевидният отговор на пристигането на проруски протекционист в Овалния кабинет щеше да е страната да се сближи повече с европейските си съюзници.

Великобритания би могла да защитава свободната търговия далеч по-ефективно с тежестта на ЕС зад себе си – и също така би могла да започне да разглежда възможностите за по-силно сътрудничество в ЕС в областта на отбраната.

Но в сегашната ситуация Великобритания е захвърлена в ръцете на американски президент, когото британският външен министър е наричал мадам.

В годините на залеза на Британската империя, някои от нейните политици се ласкаеха, че те може да бъдат "гърци за своите римляни" – предоставяйки мъдрост и опитен съвет на новата Американска империя.

Сега обаче император Нерон взе властта във Вашингтон – и британците трябва да се усмихват и пляскат, докато той пали пожари и свири, докато всичко гори.