Доналд Тръмп прави услуга на Европа

Доналд Тръмп прави услуга на Европа

ЕС е инфектиран от "популистка проказа"; съдбата му е на кантар; пукнатините в организацията се разширяват. Това не са брътвежите на оглупял привърженик на Брекзит. Тъкмо обратното, това са мненията на президента на Франция, канцлера на Германия и председателя на Европейската комисия.

Еманюел Макрон, Ангела Меркел и Жан-Клод Юнкер говориха преди срещата на ЕС миналата седмица. Постигнатото споразумение за миграцията позволи на тримата лидери да претендират за скромен напредък. Но няма съмнение, че вътрешното напрежение в ЕС нараства. С популистки и националистически политици на власт в Италия, Полша, Унгария, Австрия и Словения, формирането на консенсус в ЕС става все по-трудно. По-нататъшни стълкновения по въпросите за миграцията, реформата на еврозоната и бюджета на ЕС са гарантирани.

Външният натиск също се увеличава. Враждебността на Доналд Тръмп към блока става все по-ясна всеки изминат ден. Миналата седмица американският президент написа в Туитър, че ЕС е бил "създаден, за да се възползва от САЩ" – мнение, което драматично се отклонява от традиционно подкрепящото отношение на Америка. След две седмици Тръмп ще проведе първата си среща на върха с друг силно враждебен към ЕС лидер - руският президент Владимир Путин.

Политическите лидери на ЕС имат основания да наблюдават тази среща с реални опасения.

Ако Тръмп изпълни заплахата си да наложи огромни мита на европейските коли, натискът върху европейските лидери само ще се усили. Колкото и да е странно обаче, администрацията на Тръмп може би прави услуга на блока. Тъкмо в момент, когато вътрешното напрежение сред 28-те страни членки се засилва, САЩ им напомнят колко е важна колективната защита на европейските интереси.

Европейските лидери са напълно наясно, че стратегията на САЩ спрямо ЕС (както и стратегиите на Китай и Русия) най-вероятно е "разделяй и владей". Със своите 28 правителства (скоро ще останат 27) и тромава управленска структура, ЕС е съблазнителна мишена за подобни тактики. Но въпреки всички различия помежду им, лидерите на ЕС разбират стратегическата важност на тяхното единство по отношение на търговията, особено ако перспективата наистина е глобална търговска война.

Малките страни зависят от благоволението на американския натиск за търговията. Но икономиката на целия ЕС е по-голяма от тази на САЩ. Размерът на вътрешния европейски пазар предлага на страните членки някаква форма на защита срещу тормоза на Вашингтон, както и възможността за пълноценни ответни мерки. Всъщност Брюксел вече подготвя ответни мерки, в случай, че САЩ осъществят заплахата си срещу европейската автомобилна индустрия.

Съзнанието на ЕС за стратегическата и икономическата ценност на вътрешния му пазар се отразява на силната и единна позиция, прилагана в преговорите за Брекзит. Опитите на Великобритания да си остави само някои от ползите на вътрешния пазар, които я облагодетелстват, бяха твърдо отхвърлени. Във време на разделение по толкова много други теми, 27-те от ЕС изглежда се наслаждават на своето единство и сила в преговорите за Брекзит.

ЕС се нуждае неимоверно от доказателства за сила, тъй като пукнатините, които бяха замазани на срещата на върха в Брюксел миналата седмица, скоро отново ще се отворят. Планът за създаване на т.нар дебаркационни центрове за мигранти вътре и извън ЕС е осеян с големи практически, политически и правни препятствия, които трябва да бъдат преодолени. Планът не успя да отговори на въпроса кой ще приеме центровете и къде ще бъдат преселвани мигрантите (успешните и неуспешните). Пакетът от реформи за еврозоната също изглежда на косъм. А с предстоящото обсъждане на следващия бюджет на ЕС се задава още по-голяма битка.

Популистката вълна би могла да се разрасне още повече, като се има предвид, че националистки партии като Шведски демократи и Алтернатива за Германия бележат ръст в социологическите проучвания. Изборите за Европейски парламент през 2019 г. - идеална територия за протестен вот - могат драматично да променят тона в Брюксел. От тази гледна точка, традиционната федералистка стратегия за по-голяма власт на парламента, може да даде зрелищен обратен ефект. Варварите ще са вътре зад портите.

Както намекнаха и Меркел, и Макрон, напълно е възможно този нарастващ натиск – вътрешен и външен – да предизвика дезинтеграцията на ЕС. Ако ЕС не може да постигне работеща сделка за мигрантите, тогава страните все повече ще прибягват до едностранни действия като възстановяване на граничния контрол, за да се спират вътрешните магрантски потоци. Неуспехът да се договорят дълбоки реформи в еврозоната също поставя заплахата за нейния разпад.

Но рисковете, произтичащи от разпад на единната валута вероятно ще останат мощно ограничение срещу радикализма на популистите.

ЕС е съхранил забележителната си способност да превръща аутсайдери в членове на клуба. Вижте трансформацията на гръцкия премиер Алексис Ципрас, който за три години се промени от войнстващ социалист до вежлив европейски федералист.

Съвсем възможно е настоящото поколение популисти да мине през подобни трансформации, осъзнавайки ценността на членството в ЕС и рисковете от разпад на клуба. Ако е така, ЕС все още може да се избави от своя тревожен пристъп на проказа и още веднъж да слиса критиците си.

Още от Свят

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?