Донецк се превръща в призрачен град

Беше като един от нелегалните концерти в апартаменти от съветско време, само че с по-добри коктейли. Десетки млади хора бяха изпълнили мазе и пееха класически руски и украински песни, под акомпанимента на сменящи се китаристи. Бяха се събрали да се сбогуват с Изба Читалня, най-модния кафе бар в Донецк, който затваря, защото бизнесът не върви заради продължаващия конфликт в Източна Украйна. Когато запяват началото на любимата си песен "Никой няма да чуе" на руската група "Чаиф" - "Нямам вест от старите си приятели, тъжно ми е, а новият вестник не радва душата ми" - сякаш пееха за вълненията
в техния град.

Изминаха три месеца, откакто проруски протестиращи превзеха сградата на Донецката областна администрация, предизвиквайки най-сериозния сепаратистки конфликт в бившия Съветски съюз след разпадането му през 1991 г. По данни на ООН от юни загинали са най-малкото 423 души.

За Донецк, някога град с едномилионно население, последиците са колкото психологически, толкова и физически. Десетки хиляди са избягали, стотици бизнеси са затворили. Сюрреалистична атмосфера цари в центъра на града, където в банкоматите няма пари, магазините затварят рано, и не е необичайно да видиш мъже с картечници, заели позиция пред суши ресторант или зад колелото на градска линейка. Хората се опитват да живеят възможно най-нормално: няма да забравя един случай този месец, когато близо до областното управление на милицията с часове се водеше престрелка, а местните спокойно минаваха оттам, отивайки да си вършат работа в близките райони, сякаш не чуваха стрелбата.

"Хората вече са много уплашени, а състоянието на духа тук не е съвсем добро", каза пред "Гардиън" кметът Александър Лукянченко. По думите му около 30 000 души са напуснали града от началото на конфликта, а много други са заминали на нещо като преждевременна лятна почивка. В допълнение 12 процента от обектите на малкия и среден бизнес са затворили или са ограничили значително дейността си от началото на годината, а 8207 служители са загубили работата си, посочи Лукянченко. Но тези случаи е трудно да се преброят, така че действителният брой може да е доста по-голям.

Кметството все още е един подреден микрокосмос. Лукянченко и екипът му все още се явяват на работа, опитвайки се да овладеят сложния баланс между антикиевските бунтовници и централното правителство, което все още осигурява пенсии и други социални плащания.

Кметът заяви, че персоналът му работи при "невероятно трудни" условия. Милициите, които завзеха кметството през април, напуснаха сградата, но никой не знае за колко. Бунтовниците, които бяха прогонени през уикенда от сепаратисткия град Славянск, както се твърди, сега се прегрупират в Донецк. Един несигурен град току-що стана още по-несигурен.

Центърът на Донецк, който някога бе пълен с коли и пешеходци, е тих и празен. "Обикаляме сякаш сме в някакво малко село", каза Виталий Самарин, който дава жилища под наем. "Преди беше трудно да си намериш място да паркираш, а сега можеш да си паркираш, където поискаш".

Самарин е ограничил запаса си от апартаменти под наем от 53 на 12 от началото на конфликта, а доходът му е спаднал с поне 60 процента. Основната му клиентела, хора на дългосрочни бизнес посещения, вече не идват в Донецк. Това включва и някои представители на най-старата професия на света: проститутки от Донецка област, които наемали три от апартаментите му, напуснали града, след като бунтовниците - които открито защитават консервативни ценности - дошли и ги облели с мастило, каза той.

Самарин би искал да замине, но не иска да се отказва от бизнеса или дома си, апартамент, който купил за 130 000 долара, а сега по думите му струва 40 000 долара поради срива на пазара на имоти. "Повечето хора, които заминаха, гласуваха със "за" (на произведения през май референдум за самоопределение). Сега, ако се съди по разговорите, които водя, мнозина са разочаровани, защото е станало по-лошо, били са уволнени, магазините са затворени, банките са затворени", заяви той.

Наистина е трудно да намериш банкомат с някакви пари, а бакалиите и кварталните супермаркети продължават да намаляват работното си време или изобщо затварят. Няколко универсални магазина на улица "Артьом", главната улица на града, са затворени, а витрините на три от тях все още се окичени с огромни надписи "Намаление 50 процента". Един от все още отворените, "Четири сезона", рекламираше намаления от 60 процента. Мениджърът му Александър каза, че клиентите са два пъти по-малко в сравнение с миналата година.

Двама доставчици на мляко и бира по магазините казаха, че макар да няма недостиг на храна, разнообразието е ограничено, защото не всички пратки са стигнали до складовете. Има недостиг на вносни цигари и жителите били принудени да купуват по-малко популярните местни марки. Служител в дистрибуторска фирма за фармацевтични продукти каза, че вносни лекарства също се намират трудно, защото доставките са възпрепятствани, най-вероятно заради лабиринта от украински и бунтовнически контролни пунктове. Липсват например лекарства за ракови заболявания и антибиотици.

Щом падне мрак, Донецк става призрачен град заради общото чувство на тревога и не особено строго контролирания полицейски час от 22 ч. Кафенетата и ресторантите обикновено затварят по свечеряване, а случайните клиенти и персоналът гледат да се приберат у дома рано с обществения транспорт, който вече е нарядко. Трудно се намира бар, в който да се гледа Световното първенство.

Собственикът на Изба Читалня, който пожела анонимност, каза, че трябвало да затвори кафенето, защото повече не можел да си позволи наема. Основните му клиенти - младежи от средната класа, повечето от които проукраински настроени - били първите, които напуснали Донецк, посочи той. "Имаме доста повече бивши клиенти в Лвов и Киев, отколкото в Донецк".

Виталий, журналист, загубил работата си, когато неговата телевизия намалила персонала си след началото на конфликта, каза, че жителите на обширния Петровски район, където той живее, гледали да не излизат навън по тъмно, от страх, че може да започне обстрел от близките позиции на правителствените сили или че може да мине патрул на бунтовниците.

Тази седмица бунтовници се появили изненадващо в игрална зала малко след полицейския час и пребили пийналите посетители, каза той. "Наоколо има прекалено много хора с оръжия, които много бързо решават съдбата ти", посочи Виталий. "В очите на хората вече има по-малко доброта . . . не знаят на кого да вярват".

Виталий продължава да носи колекцията си от съветски фотоапарати, снимки и други джунджурии на един открит битпазар, където следобедното слънце хвърля отблясъци по бюст на Ленин, който той пребоядисал, за да прилича на "гангстер от 90-те" с мустаци и вратовръзка на точки. Жена, която продава наблизо маслени картини, рисувани от дъщеря ѝ, студентка в художествена академия, каза, че хората харчат пари само за най-необходимото, не за изкуство.

Аня, която продава цветя близо до управлението на министерството на вътрешните работи, където служител бе убит при престрелка в понеделник, каза, че хората вече почти не купуват цветя. Жена, която влезе в магазина по време на разговора ни - първият клиент за целия ден, каза Аня - се опитваше да скрие факта, че празнуват в тези времена на криза. "Сложете ги в плик, моля, да не се виждат", помоли клиентката.

Донецк някога бе място, където се сблъскваха съперничещи си мнения. През март като при стълкновения между проруски и проукраински протестиращи загина един човек. Но проукраинските активисти и местните футболни ултраси, които заедно с харковските ултраси измислиха нецензурна песен по адрес на руския президент, разпространяваща се оттогава в цялата страна, бягат заради собствената си сигурност. Един от донецките ултраси, представил се само като Дима, в средата на май се преместил в Лвов. По думите му хората в Донецк станали "груби и гневни" по време на конфликта и вече било опасно да говори на
улицата на родния си украински.

"Имаме другари, които изчезнаха, и до днес не знаем къде са", заяви той. "Нашите адреси, адресите на тези, които подкрепиха революцията в Донецк, адресите на футболните фенове, включително моят, бяха свободно достъпни в интернет, с нашите домашни телефони и имената на родителите".

Чужди студенти от бедни страни, които идват в голям брой в Донецк още от съветско време, също си тръгват. Мердан, студент от Туркменистан, който отказа да каже фамилията си, изчисли, че до половината от живеещите в общежитие с предимно чуждестранни студенти са си заминали заради конфликта. Но много остават, включително Абдула Ранг, студент от Ирак, който каза, че не планира да си тръгва. "Защо да ме е страх? Виждал съм доста по-лоши неща", каза той.

По БТА