Допълнителен контрол над хипермаркетите одобриха депутатите

Поправки в Закона за защита на конкуренцията, които налагат допълнителен контрол върху работата на големите търговски вериги и нови изисквания при работата им с българските производители на храни и стоки, бяха одобрени по предложение на социалистите на първо четене в парламента в четвъртък. Голяма част от текстовете веднъж бяха приети от народните представители в предишното Народно събрание, но бяха върнати от президента Росен Плевнелиев с мотива, че създават опасност от повишаване на цените на българските продукти. До новото им гледане обаче не се стигна, заради разпускането на парламента.

Сега внесеният от лидера на БСП Михаил Миков и група червени депутати законопроект бе подкрепен от 95 народни представители, двама бяха против, а 41 се въздържаха.

Корекциите отново срещнаха критики - на ГЕРБ и на Реформаторския блок, според които трябва сериозна редакция на текстовете и това се очаква да стане в рамките на процедурата за събиране на предложения за промени между първо и второ четене на законопроекта. Срокът за това бе удължен на три седмици.

Одобрените промени предвиждат компаниите с оборот над 50 млн. лв. за предходната година - предимно големите вериги, да изпращат проектите си за типови договори или общите си условия към своите доставчици за оценка от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Ако не сторят това, ще плащат глоба от 10 на сто от оборота им за предишната година

 Хипермаркетите вече няма да имат право да искат от производителите такси за "рожден ден", "стелаж", "откриване на нов магазин" или за реклама върху количките на магазина.

Забранява се създаването на пречки пред български производител и търговец да продава свободно и да определя свободно пазарната си цена на трети лица извън договора му с търговските вериги.

"Сигурно знаете за забраната на търговските вериги към българските доставчици, ако продават при тях на определена цена, да не продават на друго място в страната и на други магазини на по-ниска цена. Това не само че не е пазарно, а намирисва на картел. Ето защо казваме, че това не е допустимо и се забранява", мотивира текстовете Корнелия Нинова. Според нея вече ще се гарантира свободното договаряне и определяне на цените на българските производители.

По думите на Нинова, промените са изготвени след направен анализ на българската нормативна уредба и тази в другите държави-членки на Европейския съюз, на нелоялните търговски практики при доставка на хранителни и нехранителни стоки - предмет на Зелената книга на Европейската комисия, и на практиката в това отношение на българския пазар. Тя призова депутатите да подкрепят българските фирми, работниците и бюджета.

По думите ѝ целта на законопроекта е да се изравнят условията между търговските вериги и производителите и да се противодейства на нелоялни практики, водещи до изкривяване на
пазарната среда.

Не може да се забранява на българския производител да продава на каквато си цена желае и на който си желае, коментира след гласуването Делян Добрев, председателят на енергийната комисия и депутат от ГЕРБ.

"Практиката в ЕС е много различна. В някои държави има стриктна регулация, където има и примери за нарушаване на интересите на потребителите на малките и средни предприятия. В други държави въобще няма регулация, а има етични кодекси на поведение на тези големи вериги", посочи той.

По думите му, положителното в целия дебат и в тези опити за приемане на такова законодателство в последните 4 години е това, че много от клаузите, от които са се оплаквали българските малки и средни предприятия са отпаднали. "Днес проблемът е много по-малък, така че има смисъл дори "мотането" между първо и второ четене", каза още Делян Добрев.

Според него, са нужни сериозни корекции на гласуваните текстове и това ще стане в срока от три седмици. "Ще предложим отпадането на санкциите от 10% от търговския оборот, тъй като това е огромен риск за българските предприятия. Ако тя се запази в този си вид, най-вероятно търговските предприятия ще предпочетат да не продават български стоки, което ще ощети българските малки и средни предприятия", обясни Добрев. Той посочи, че не знае и защо от БСП са решили да внесат точно този вариант на закона, защото това е тема от повече от 4 години.

"Има далеч по-приемливи редакции. От мотивите на ветото на президента се твърдеше, че с някои от тези текстове има риск от увеличаване цените на стоките и нанасяне вреда на българските потребители", каза още Делян Добрев.

Песимист съм, че Законът за защита на конкуренцията ще бъде успешен в този му вид, коментира депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров.

"Идеята като цяло може да бъде положителна. Рисковете са, че с това КЗК и с методология, която сами ще си пишат, може да се окаже, че вместо да бъдат изписани вежди, ще бъдат избодени очи", каза още Мартин Димитров.