Дори бежанската криза не накара държавата да намери ефективна координация с доброволците

Дори бежанската криза не накара държавата да намери ефективна координация с доброволците

Позаглъхналата напоследък тема за кризата с бежанците навярно отново ще излезе на дневен ред покрай кампанията за европейските избори, а преди това и с вота на недоверие към кабинета, подготвян от ГЕРБ за провала на правителството в областта на сигурността, включително и несправяне с бежанския проблем.

Дебатът най-вероятно отново ще бъде удавен в политиканство и взаимни обвинения, като бивши и настоящи управляващи ще си прехвърлят топката за несвършената работа, макар че пикът на бежанската вълна в края на миналото лято да показа ясно неадекватната реакция и на едните, и на другите. С две думи, държавата (за кой ли път) се оказа неподготвена за едно предизвестено предизвикателство.

Ако има някой, който бе подготвен и на мястото си, това бяха доброволческите организации и гражданите. Освен че реагираха остро на дирижираните националистически и ксенофобски кампании, с което оказаха вътрешен натиск (освен този от Европейския съюз) върху държавните институции за удържане на екстремизма, те успяха забележително бързо и гъвкаво да откликнат на нуждите на пристигналите у нас бежанци.

Пет месеца по-късно тези хора вече не живеят в палатки и имат работещи тоалетни, но част от основните им нужди продължават да се поемат от доброволчески и благотворителни организации, както и с подкрепата на граждани, които даряват малки суми, дрехи и друга материална помощ.

По думите на Деница Сачева, преподавател в Нов български университет, доброволка и дарител, която активно подпомага каузата, доброволчеството у нас се е развило много бързо в последните месеци.

"Забележителна степен на самоорганизация между хора, които доскоро не се познаваха", коментира тя пред Mediapool, но в същото време повдигна въпроса за липсата на работещи механизми, чрез които държавата да си взаимодейства с доброволците и неправителствените организации, ангажирани с такава дейност.

Мнозина от хората, които помагат и даряват, правят това напълно безкористно и с вътрешна убеденост за солидарност и кауза. Със сигурност обаче доброволчеството ще има много по-широка база, а оттам и по-голям принос, ако са налице по-ефективни форми на сътрудничество с държавата.

Проблемът е, че неуспявайки да се справят със собствените си задължения, държавните институции все още не могат или не искат да регулират достатъчно ясно и отношенията си с гражданския сектор, на който нерядко гледат с подозрение и враждебност.

Отделно от това, съществуващата непрозрачност в работата на институциите, липсата на прецизно обосновани разчети, съмненията за нагласени поръчки и неясни разходи, стават причина за недоверие не само към политиките на държавата, но и компрометират гражданското усилие за решаване на проблемите.

С противоречивите си изявления за издръжката на бежанците, хвърлянето в публичното пространство на бомбастични суми, които трябвало да отдели националния бюджет, последвалите опровержения и тиражиране на нови произволни числа, властите като че ли умишлено подклаждаха враждебни публични реакции. В същото време обществото бе залято от новини от прииждаща европейска и чуждестранна помощ, която пък създаде впечатление, че въпросът е решен. За капак на всичко представители на БСП използваха да си направят пиар с еднократно коледно посещение в бежански център.

Нужна е координация, а не властите да гледат на доброволците като заместник в задълженията им

Крайно време е да се създаде единна и централизирана програма, по която и гражданските организации да могат да кандидатстват с проекти, да се създадат фондове и да се въведе координация, призова Деница Сачева и изрази надежда, че държавата ще спре да гледа на доброволците като на заместници в задълженията ѝ по грижата за имигрантите.

В края на август м.г. бюджетът на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), който от няколко години беше 3.2 млн. лв. годишно, бе увеличен с 565 хил. лв., за да се открият два имиграционни центъра - в столичните кв. "Военна рампа" и "Враждебна". В началото на октомври средствата за ДАБ бяха увеличени с още 1.35 млн. лв.

През декември Чешката република изпрати 900 хил. евро помощ на държавата ни за осигуряване на приемна база за бежанския поток. През Червения кръст у нас бяха дарени 100 хил. евро от Словакия, 25 хил. долара от САЩ.

През ноември стана ясно, че боксьорът Ивендър Холифийлд и канадецът Янк Бари са наели "тихомълком" за година напред 4-звезден хотел в Банкя с 19 стаи, в който да бъдат настанени някои от бежанските семейства, мизерстващи в нашите лагери.

На въпрос на Mediapool "Какви средства са били разпределени общо към ДАБ от септември 2013 г. насам и за какво са били преразпределени оттам насетне - ремонтни дейности, легла и друго оборудване, храна и т.н. (съответно, по центрове)?" от агенцията за бежанците отговориха, че от септември м.г. насам "са извършени дейности за подобряване на условията за живот на настанените лица, търсещи закрила и увеличаване на капацитета за прием".

Държавата все още не е осигурила изхранването на бежанците

Към края на януари 2014 г., няколко месеца след началото на кризата с бежанците, за тях все още няма осигурено държавно хранене. Повечето си готвят на преносими котлони в стаите, а доброволци снабдяват центровете веднъж дневно с готова храна за имигрантите. Тепърва предстои през февруари ДАБ да поеме ангажимента за доставките.

Осигуряването на храна, минерална вода, дрехи, хигиенни материали и препарати, памперси и адаптирано мляко за най-малките, завивки, играчки и съдове, седмици наред ставаше чрез дарения. Наложи се дори Червеният кръст да предостави на болницата в Елхово линейка за подпомагане на медицинското обслужване на настанените в разпределителния център. През септември БЧК даряваше в натура на ДАБ и Дирекция "Миграция" (която поддържа лагерите в Любимец и Бусманци), а до началото на декември от време на време в сайта на организацията излизаше информация, че бежанците в някой лагер са били дарени с "топла супа", което навежда на мисълта, че това едва ли се случва често.

Още в началото на октомври, Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец отпусна на българското звено от резерва си 172 725 швейцарски франка за хуманитарна помощ на бежанците.

Към 24 януари 2014 г. в дарителската банкова сметка на Червения кръст за бежанците имаше малко над 90 хил. лв., събрани от граждани и фирми. Освен по банков път, БЧК събира дарения за имигрантите и онлайн на уебсайта си, както и по SMS на кратък номер 1466 на цена от 1 лв.

Българският дарителски форум също организира редица акции в подкрепа на бежанците.

Създадена бе гражданската инициатива "Приятели на бежанците" , в която участват над 2000 души от цялата страна, които помагат с доброволен труд, собствени средства и време.

За какво ДАБ изразходва отпуснатите ѝ средства

Докато отряди от доброволци изхранват лагерите, държавата усвоява средства от Европейския фонд за интеграция на граждани от трети страни. Отпуснатите до момента средства са в размер на 1 813 811.20 лв. и предстои да бъдат изплатени по 17 одобрени проекта на фирми и неправителствени организации, които ще ги използват за изграждането на информационни центрове за имигранти, курсове по български език и култура, информационни кампании, анализи и изследвания и стимулиране на междукултурната компетентност.

От създадения в началото на новия програмен период на ЕС (2014-2020) фонд "Убежище и миграция" за България бяха отредени малко над 11.5 млн. евро, които ще се харчат на порции през следващите седем години. Парите са малко на фона на общо разполагаемите във фонда 3.2 млрд. евро, но от Брюксел обясниха, че разчетите са правени на базата на данни от последните три години и съответно обхващат период, в който България не беше обект на чак толкова сериозен наплив от имигранти.

В регистрационно-приемателния център в столичния кв. "Овча купел" със 78 хил. лв. от държавния бюджет е инсталиран водогреен котел "за подобряване на топлоподаването и качеството на топлата вода, ползвана от чужденците в общежитието".

В лагерите във "Враждебна" и "Военна рампа" е сложено видеонаблюдение на стойност 24 хил. лв., пожарноизвестителна инсталация, евакуационно осветление "и др." за 100 хил. лв., 23 хил. лв. за денонощна охрана, по 1000 лв. месечно се дават за дезинфекция и обезпаразитяване.

215 хил. лв. са стрували ремонтните дейности на ВиК и ел. инсталациите в двата центъра, както и отоплителните и вентилационни системи.

За справяне със ситуацията на два пъти бе увеличен и щатът на Държавната агенция за бежанците – от 133 на 183 през октомври и с още 110 души през декември. Конкурсите за избиране на нови служители още не бяха приключили, когато ДАБ вече беше закупил 50 компютърни конфигурации, 40 принтера и мрежова техника за оборудване на работните им места. По данни на ДАБ, за това са похарчени 223 хил. лв. бюджетни средства.

С 18 хил. лв. са били закупени и 1000 спални комплекта – по 18 лв. за брой.

Лагерът в Харманли, където седмици наред бежанците се помещаваха в палатки около пет порутени сгради, бе ремонтиран по линия на спешните мерки по годишната програма за 2013 г. на Европейския бежански фонд. Ремонтът на сградния фонд е струвал 1.613 млн. лв., като в това число влиза и изграждането на ел. инсталация за захранване на фургоните, които замениха палатковия лагер.

От същия фонд за Харманли са били закупени също 2000 двуетажни легла за 506 хил. лв., както и 4000 матрака, възглавници, одеяла и 8000 комплекта спално бельо за 724 хил. лв., което прави 362 лв. на едно оборудвано двуетажно легло плюс два чифта чаршафи. Оказа се обаче, че фирмите, на които са били възложени обществените поръчки – "Квантум" ООД за леглата и "Д и Ш" ООД за спалните комплекти, имат общ собственик – Дениз Юмербейоглу, който е с турско гражданство.

Това означава, че през последните пет месеца ДАБ е похарчила най-малко 1.911 млн. лв. за издръжката на бежанците. В сравнение с тези цифри, дарителската помощ, събрана от граждани, е минимална – общо между 300 и 350 хил. лв., както и дарения в натура. От тази "малка" сума обаче се покриват някои от основните нужди, които държавата дълго време не успяваше да подсигури.

По думите на Деница Сачева, България ще продължава да бъде външна граница на ЕС и за това трябва да бъдат предприети, поне този път, навременни мерки.

Статистиката сочи, че към момента в Турция има още около 700 хиляди бежанци от Северна Африка, които потенциално са се насочили първо към нас, а после (евентуално) на запад.

От Червения кръст потвърдиха, че голяма част от обажданията, които имигрантите в лагерите правят до своите близки по двата специално закупени за това от организацията телефони, са до Турция. Според бежанската служба на БЧК, това може да означава, че много хора просто все още са "назад по трасето".

След разгромяващия доклад за Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от началото на декември, който осъждаше нечовешките условия, при които са принудени да живеят имигрантите у нас, държавните институции, натоварени да се грижат за бежанския проблем, като че ли се активизираха. Представителството на комисариата у нас смекчи критиката си в началото на т.г., като говорителят за България Борис Чеширков отбеляза, че страната ни е отбелязала "напредък през последните седмици". Следващият доклад на ВКБООН се очаква в началото на април, но едва ли това трябва да бъде решаващият стимул за българските власти да погледнат отговорно на задълженията си.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?