Дори с премиер Мелони Италия няма да се върне към фашизма

Преди няколко години спрях да заредя резервоара на "Фиат"-а на майка ми на бензиностанция близо до семейния ни дом в южна Тоскана. Когато влязох в магазина, за да платя, забелязах, че са започнали да продават запалки с лика на Бенито Мусолини - фашисткият лидер, управлявал Италия като диктатор от 1925 до 1943 г.

Това ме шокира. В исторически план Тоскана е ляв регион. Монте Амиата, гъсто залесена планина, по чиито склонове е разположено моето село, в миналото е служила като база на партизаните, които са се били с нацистите по време на Втората световна война. Защо нашата местна бензиностанция ще продава фашистки сувенири?

Зададох този въпрос на дежурния. Отговори: "И на мен не ми харесва. Щабът ни ги изпрати преди няколко дни". После се оживи, щастлив да измисли нещо, което предполагаше, че ще ме успокои. "Не се притеснявайте! Следващата седмица ще получим запалки с лика на Че Гевара!"

Италианската конституция, която влиза в сила през 1948 г., е категорично антифашистка, но политическата култура на страната никога не е скъсвала с екстремисткото минало. За германска бензиностанция да продава артикули, почитащи Адолф Хитлер, би било наистина шокиращо (и вероятно незаконно). Но в Италия гледката на сувенири на Мусолини за продажба в магазините не е толкова необичайна. По същия начин основните германски политически партии избягват крайнодесните екстремисти като "Алтернатива за Германия". В Италия партиите с корени във фашизма отдавна са приета част от политическата сцена.

Въпреки това изборният успех в неделя за Джорджа Мелони и нейната партия "Братя на Италия" е безпрецедентен. За първи път в следвоенната история на Италия партия с фашистки корени печели най-много гласове на национални избори. Мелони, която получи малко над една четвърт от подадените гласове, сега е много вероятно да стане министър-председател, начело на крайнодясна коалиция с "Лига"-та, водена от Матео Салвини, и "Форца Италия", оглавявана от Силвио Берлускони.

Как новото правителство ще промени Италия? И колко щети може да нанесе на демократичните институции на страната?

Самата Мелони, която ръководи "Братя на Италия" от 2014 г., е израснала в Гарбатела, работнически квартал на Рим, и е "израснала" си в младежкото крило на Италианското социално движение. Днес тя редовно сипе обвинения срещу имигрантите и сдруженията за правата на хомосексуалните и има обща кауза в международен план с крайнодесни партии и нелиберални лидери като унгарския министър-председател Виктор Орбан. През юни тя говори на кампания на дясната испанска партия "Глас" (Vox). "Преди 530 години капитулацията на Гранада сложи край на Реконкистата, Андалусия стана испанска, а Европа стана християнска", каза тя. "Днес секуларизмът на левицата и радикалният ислям застрашават нашите корени. Компромисът с такива противници е немислим! Десните партии като "Глас" и "Братя на Италия" трябва да кажат ясно "не" на "ЛГБТ лобито", на "идеологията на пола" и на "масовата имиграция", каза тя.

Перспективата, че крайнодясна партия с фашистки корени може скоро да оглави Италия, разбираемо изплаши международните наблюдатели. "Джорджа Мелони може да оглави Италия, а Европа е разтревожена", гласи скорошно заглавие на "Ню Йорк Таймс". "Италия на ръба ли е да се върне към фашизма", попита подкаст на "Форин полиси".

Но нещата не винаги са такива, каквито изглеждат в Италия. Въпреки че има сериозни основания за безпокойство от перспективата премиер на страната да бъде Джорджа Мелони, реалната вероятност Италия да се върне към най-мрачните часове от своята история е малка.

Една от причините е, че Мелони до известна степен се дистанцира от миналото на своята партия. Тя обяви, че "фашизмът е история" и отстрани членове, които продължаваха да възхваляват фашистки лидери. Мелони също се опита да демонстрира, че ще се окаже надежден партньор за европейските и северноамериканските съюзници на Италия. Тя например смекчи критиките на партията към Европейския съюз, като подчерта, че иска страната да остане в еврозоната. И за разлика от много други крайнодесни лидери в Европа, Мелони беше яростен критик на Владимир Путин и твърд поддръжник на Украйна.

Но основната причина да се съмняваме доколко Мелони ще промени Италия е просто, че тя не е нито толкова популярна, нито толкова могъща, както предполага изборната ѝ победа. Нейната звезда сега гори ярко, но може да помръкне също толкова бързо.

На предишните избори в страната през март 2018 г. движението "Пет звезди" смая международните наблюдатели, като спечели почти една трета от гласовете. Тогава "Братя"-та на Мелони взеха само 4%. През следващите три години две последователни правителства се сринаха сред хаос и раздразнение, което направи невъзможно за която и да е политическа партия да формира сплотено управляващо мнозинство.

Това предполага, че победата на Мелони в неделя е по-малко свързана с носталгията по фашисткото минало на Италия, отколкото с гнева към жалкото настояще на страната. Но по същия начин популярността на Мелони може скоро да намалее, след като тя поеме отговорността да управлява. Съдбата на последния новодошъл, нашумял като бъдещето на италианската политика, е поучителна: след изненадващия си успех през 2018 г. движението "Пет звезди" загуби повече от половината от гласовете си и сега тъне в кулоарите.

Не е ясно дори колко време Мелони ще успее да се задържи на поста. Въпреки че сега тя оглавява най-голямата фракция в италианския парламент, тя ще трябва да поддържа подкрепата и на двата си свадливи коалиционни партньори. Салвини ще направи каквото може, за да изпъкне под светлината на прожекторите и е вероятно да влезе в конфликт с Мелони по отношение на външната политика (той например е много по-малко склонен да помага на Украйна), а Берлускони, винаги опортюнист след три мандата като министър-председател, няма да изпитва угризения да продаде политическия си партньор, ако това му е удобно. Като се има предвид колко непостоянни са тези личности и колко нестабилни са се оказвали коалиционните правителства в Италия в миналото, рухването на правителството на Мелони в рамките на една или две години не би било изненадващо.

Най-непосредственият проблем около новото правителство на Италия не е заплахата за демократичните институции на страната, още по-малко - връщането към фашизма. По-скоро това е какво ще направи електоралното господство на крайната десница върху трудно постигнатия напредък, който имигрантите и сексуалните малцинства в Италия постигнаха през последните десетилетия.

Днес тези времена изглеждат отминали - поне засега. В градовете и селата, които посетих през изминалата седмица, общественото пространство, запазено за агитационни плакати, бе останало полупразно. В един тоскански град активист на дясна партия говори страстно и дълго, но привлече само шепа зрители. В друг град възрастен левичарски кандидат привлече няколко зяпачи, когато пусна хит на Фабрицио Де Андре, певец и текстописец от 60-те и 70-те години на миналия век, от микробуса, който беше преустроил за кампанията си, но бързо загуби интереса им, когато започна да им разказва за предизборните си обещания. Избирателната активност на тези избори падна под 70%, което е рекордно ниско ниво.

Повечето от италианците, с които разговарях през последните дни, очакват новото правителство с уморено хладнокръвие. Една съседка, откровена жена на около 70 години, която като повечето хора в нейното село е гласувала цял живот за левицата, ми каза за силната си неприязън към Джорджа Мелони. Но когато я попитах дали се тревожи за това, което лидерът на "Братя на Италия" ще направи на страната, тя безгрижно сви рамене. "В крайна сметка новото правителство няма да е толкова различно от всички останали. Няма да успее да направи много. И тогава ще се срине", каза тя.

Надявам се, че е права.