Досиетата ще се имат предвид при проучването за работа с НАТО

Ако България изпълнява графика си с ангажиментите към НАТО, проблеми с ратификацията не може да има. Това каза зам.-външният министър и шеф на българската делегация за преговори с Алианса Любомир Иванов по повод изявленията на говорителя на френското външно министерство, че България ще има проблем с членството в НАТО и ЕС заради сегашната си позиция по Ирак.

Проблеми може да се появят, ако България не успява да защити класифицираната информация, да контролира износа на специална продукция, ако администрацията не работи ефективно - както в съдебната система, така и в изпълнителната власт, в службите, поясни той.

Според него е силно преувеличено твърдението, че в НАТО има разцепление заради невъзможността да се вземе решение по искането за защита на Турция. "Разногласията по определени аспекти" няма да повлияят на хода на разширяването на Алианса, заяви Иванов и изрази увереност, че проблемите в Алианса ще да бъдат преодолени в най-скоро време.

Днес той окачестви като успешен приключилият в Брюксел втори кръг от преговорите на България с НАТО.

Спешно трябва да бъде попълнена Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), един от членовете на която не беше назначен от премиера, въпреки че бе одобрен от кабинета.

Запитан дали е необходима промяна в закона за защита на класифицираната информация, така че сътрудници на бившата ДС да нямат достъп до тайните на НАТО, Иванов каза, че твърдото изискване на НАТО било "информацията, файловете, досиетата, свързани с работата на бившите специални служби и на ДС, и всякакви други, да бъде налице и да може да бъде ползвана и вземана предвид, когато се прави проучването на определен кандидат за допуск до информация на НАТО." Той подчерта, че подходът ще бъде индивидуален и нямало "никакъв вариант да се търси обща отговорност или забрана" пред лица, сътрудничили на бившата ДС.

Запитан дали има проблем с допуска на зам. - председателя на ДКСИ Мехмед Реджеб до тайни на НАТО, Иванов отговори: "Не съм се занимавал с този случай конкретно". Не било "толкова сериозен проблем", че в Брюксел няма спесимен от подписа на Реджеб, "защото просто за хора, които не са имали допуск за работа с материали на НАТО, се изисква известно време".

В момента се извършва прехвърляне на отговорности от НСС към ДКСИ по въпроса с опознаването на тайните, като процесът зависи изцяло от "работния капацитет на комисията", която няма апарат, каза Любомир Иванов. Той призна, че има проблем със средното ниво на персонала, който ще работи с класифицирана информация, а не толкова с хората от високото ниво на достъп.

България трябва да подготви и провери "няколко стотин" души за работа в над 400-те комитета и агенции на НАТО, за които тепърва ще се ориентира каква точно работа извършват и дали тя е от интерес за страната. От април България става наблюдател в тези органи.

В близките 10 дни ще има специално съвещание с всички ведомства, които имат функции в сферата на защита на информацията, съобщи Иванов.

Той каза още, че предстои идването на екипа от службата на НАТО по сигурността, който ще даде конкретни препоръки към НСС и НРС за робота с класифицирана информация. Екипът щял да съдейства на страната ни да постигне мерките, които предстои да се осъществят по въпроса до май догодина.

До края на март трябва да бъдат готови наредбите по закона за защита на класифицираната информация, защото информационният поток от НАТО към България щял да се увеличи от средата на тази година и още повече след май догодина, когато ставаме и пълноправни членки на НАТО.

На 7 март България трябва да даде точни отговори на повдигнатите от НАТО въпроси по време на втория кръг от преговорите - как ще продължи съдебната реформа, какви промени ще настъпят в нормативната база за работата на спецслужбите и мерките за борбата с корупцията. Графикът на реформите ще бъде одобрен от НАТО, след което външният ни министър ще подпише писмо, с което поема ангажимент по изпълнението.

На 26 март България ще присъства на подписването на протоколите по присъединяването на 7-те поканени страни в НАТО. Това подписване по същество представлява поправка във Вашингтонския договор и разширява териториалното обхват на НАТО. След този акт започва процесът по ратификациите на седемте покани в Прага. Цялостна оценка на реформите ще бъде дадена до края на т.г.

Не ми е известно да се водят конкретни консултации със САЩ за разполагането на военни бази в България, каза Любомир Иванов. Летище Сарафово ще бъде ползвано за временно за иракската криза, уточни той.

Следим информацията за очакваните мерки по преструктуриране на командните структури на НАТО, вероятно това ще се отрази върху точното разполагане и структура на присъствие на САЩ в Европа, но това е процес, който ще трае доста време и вероятно вече като страна -членка ще участваме в неговото конкретно развитие", обясни Любомир Иванов.

Запитан дали се преговаря американски военни гарнизони да бъдат прехвърлени от Германия в България, Иванов каза, че теоретично съществува подобна възможност. "Нямаме никакви конкретни дискусии, предложения по подобни идеи", допълни той.

Още от България