Достъпът до информация се ограничава “на тъмно”

Прави се опит да се ограничи “на тъмно” достъпът до обществена информация, се казва в официална позиция на Програма “Достъп до информация” (ПДИ) и Българската медийна коалиция (БМК) по повод предложените от депутати от БСП, НДСВ и БНС промени в Закона за достъп по обществена информация (ЗДОИ).

Промените вече бяха одобрени миналия петък от парламентарната комисия по европейските въпроси и отхвърлени в сряда от комисията по въпросите на държавната администрация. Те премахват възможността гражданите и медиите да получават частичен достъп за т.нар. документи за повторно използване на публичните институции, въвеждат по-дълги срокове за административен отговор, както и възможността за по-високи такси.

Проблемът идва от противоречивата трактовка на понятието “повторно използване”. При преценка на администрацията всеки документ може да получи подобно определение, тъй като първото му използване винаги е влизането му в сила. Поради тази причина неправителственият сектор се опасява, че съществува реална опасност целият смисъл на ЗДОИ да бъде подменен.

Оправданието за въвеждането на тези промени е директива на Европейската комисия за уреждането на въпросите около повторното предоставяне на информация.

БМК и ПДИ са категорични, че приемането на законопроекта би върнало България в нейното демократично развитие. За пореден път държавата се опитва да наложи контрол върху публичния сектор,  този път чрез ограничаване на достъпа до информация, заяви председателят на БМК доц. Георги Лозанов.

По думите на ръководителя на правния отдел на ПДИ Александър Кашъмов българското законодателства задава много по-високи стандарти от въпросната директива и нейното механично пренасяне ще ограничи достъпа до информация.

НДСВ ще се въздържи от подкрепа

В сряда по време на заседанието на комисията по въпросите на администрацията депутатът от НДСВ Станимир Илчев заяви, че жълтата парламентарна група “ще се въздържи” от подкрепата на текстoвeте. По думите му промени на подобен “чувствителен закон” трябва да се направят с широко обществено обсъждане.

Без подкрепата на жълтите и ДПС, комисията по администрация отхвърли проекта с 3 гласа “за”, 1 “против” и 6 “въздържали се”. БСП и БНС го подкрепиха.

От Министерството на администрацията и административната реформа (МДААР) също се обявиха против промените в ЗДОИ. Според екипа на министър Николай Василев подобни поправки могат само да объркат държавните и общинските служители и тяхното място е в друг закон.

Единият от вносителите на предложенията Румен Ангелов (БНС) обясни, че проектът минава през достатъчно публични процедури през комисиите на парламента. ЗДОИ се прие през 2000 година след почти 2 години публични обсъждания.

Текстът на законопроекта не бе публикуван на страницата на Народното събрание преди първото му гледане в петък. Ведомството на Василев и ПДИ обявиха, че са научили за промените непосредствено преди тяхното обсъждане в парламента.

“Ако има смущаващи неща, каквито аз лично не виждам, няма проблем да бъдат коригирани между първо и второ четене”, заяви още Ангелов. Според него промените няма да доведат до по-високи цени на информацията, няма да създадат цензура и няма да променят ЗДОИ. На противоположно мнение бяха от ПДИ и МДААР.

Качествени медии

“Журналистиката става качествена, само когато има информация с доказан произход от официален източник. Това е продължение на старата битка между медиите и държавата. Целта е да оставят сенчести зони, които даваха име на нашето общество дълги години. Скритите решения при всички положения са във вреда на гражданите,” заяви Лозанов.

Според него българското общество става свидетел на опит за разваляне на един относително добър закон за достъп до обществена информация.

Александър Кашъмов коментира, че в този си вид ЗДОИ е успял да придвижи страната много напред в нейното демократично развитие. Целта на този закон бе да се спре монополът върху информацията, обясни той.

“Това, което се прави, е глупост”, добави той.

Нисък растеж

От Института за пазарна икономика (ИПИ) обявиха, че въпросният законопроект ще създаде много по-малка прозрачност, ще намали ефективността на изпълнителната власт. По-голямата прозрачност води по-ефективна власт, и влияе пряко върху нивото на доходите, посочиха от ИПИ като се позоваха на доклад на Световната банка в тази област.

В същия документ се отбелязва, че по-ниската прозрачност може да доведе до два пункта по-малък икономически растеж на страната, тъй като прави публичната администрация по-малко ефективна.

По изчисления на института, ако проектът бъде приет, разходите на бизнеса на администрацията, на бизнеса и на гражданското общество ще бъдат около 200 000 лева.

Очаква се законопроектът да бъде разгледан от комисията по държавна администрация в парламента, а в четвъртък от водещата комисия за гражданско общество и медиите.

Още по темата
Още от България