Достъпът до информация в Европа на места е силно ограничен*

Достъпът до информация в Европа на места е силно ограничен*

Формулирано отдавна и широко признато, правото на достъп до информация е изключително ограничено в много европейски страни заради недостатъчното му прилагане в съществуващото законодателство.

Тази година се навършват 250 години от приемането на първия в света закон за прозрачност в Швеция през 1766 г. На пръв поглед в Европа имаме голям повод за празнуване – всяка страна на континента (с изключение на Кипър и Люксембург, които имат проект на закона) вече има закон да достъп до информация, който дава на гражданите правото на достъп до обществена информация.

Вълната от закони за прозрачност през последните десетилетия не значи, че това е кракотрайна мода – трябва да се помни, че това е фундаментално човешко право, признато от Европейския съд за правата на човека и други международни организации и съдилища като Интерамериканския съд за правата на човека и Комисията за правата на човека към ООН.

Достъпът до информация е и право, което улеснява гражданското участие във вземането на решения, държи държавните служители отговорни, бори се с корупцията, защитава гражданските свободи и гарантира свобода на словото. В същото време е основен инструмент, който дава възможност на журналистите и гражданските организации да осъществяват обществен контрол като част от демократичното общество.

Много е постигнато и има поводи за празнуване през тази юбилейна година, но по-важното е, че европейските страни не стоят безучастни и изоставащи след останалия свят в гарантирането на това фундаментално човешко право в законодателството си и на практика.

Скорошните реформи в законите за прозрачност в Италия и Гърция, например, трябва да бъдат приветствани, но са и показателни, че има още много да се работи, за да се достигнат международните стандарти.

Съвсем наскоро Сърбия се раздели с титлата за най-добър в света закон за достъп до информация и предаде короната на Мексико, която сега е на върха на глобалния рейтинг за Достъп до информация (който класира качеството на правните рамки за достъп до информация) в следствие на неотдавнашната реформа на мексиканския закон за прозрачност.

Само две други европейски страни (Словения и Хърватия) са в челната световна десетка и, ако гледаме само към Европа, те са следвани по петите от другите Балкански страни, които принципно имат по-силни правни рамки за достъп до информация от западните им съседи.

Важно е да се помни обаче, че някои европейски страни с по-стари и слаби закони са по-прозрачни в доста отношения, отколкото тези, с по-модерни и силни правни рамки. Да вземем Швеция и Финландия например – и двете са с по-стари и слаби закони от Азербайджан, но несъмнено са по-прозрачни от богатата на нефт кавказка нация. Това не оправдава факта, че освен Кипър и Люксембург, на които предстои приемане на законодателство за прозрачност, Австрия, Лихтенщайн и Германия трябва да осъвременят техните законови рамки, тъй като са сред последните 10 в рейтинга за Достъп до информация.

Докато сравнението между страните е полезно упражнение и насърчава положителни реформи сред законодателите, трябва да поставим въпроса могат ли гражданите да упражняват на практика правото си? Могат ли да получават информацията, която им трябва от публичните власти с цел да участват в процеса на вземане на решения, да държат властите отговорни или да разбират как и защо са били взети дадени решения?

Достъпът отказан

Скорошно проучване на испанската организация "Access Info Europe" и партньорски организации показва сериозна липса на прозрачност при опитите да се разбере как се вземат решения от правителствата в Европа.

Изследването на начина за вземане на решения открива, че 60% от ключова информация относно решенията не е достъпна за европейската публика. Няма достатъчно предварителна информация и не се дава достатъчно такава, когато се изисква по националните закони за достъп до информация, въпреки че европейските правни рамки на теория разрешават достъпа до процеса на вземане на решения като протоколи от събрания или документи представени от лобисти.

Не само за случаи от висок обществен интерес както преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции или други споразумения за свободна търговия са непрозрачни, проучванията показаха, че е почти невъзможно да се получи информация от законодателите в Европа и на национално равнище за лобиране на такива технически процеси като етикетирането на храните (в случая от захарната индустрия в Испания и ЕС), заради приложени изключения за достъп или защото информацията просто не се съхранява по никакъв начин и затова е загубена или не е записана.

Когато ключова информация, засягаща политиката и законодателството, не е обществено достъпна, това възпрепятства гражданското участие и контрола върху процесите на вземане на решения.

Процесът на етикетиране не е изолиран пример – в рамките на изследването на проучващите е бил отказан достъп до половината информация изискана в 12 европейски юрисдикции, в много от случаите чрез злоупотреба с някои изключения, като например защита на правото на неприкосновеност на личния живот, когато всъщност става дума за правителство и държавни служители, или просто защото тази ключова информация не съществува.

Има и положителни примери от проучването– достъпни протоколи от събрания, кореспонденция и/или документи представени от лобисти. В Ирландия 2.5 МВ данни за взаимодействие с тютюневата индустрия бяха разкрити, а във Великобритания проучващите са получили ръкописни бележки от британските власти от срещите в Брюксел за преразглеждане правилата за прозрачност в Европейския съюз.

Има още да се прави.

Правителствата в Европа трябва сериозно да се отнесат към задължението си да документират информацията около процесите на вземане на решения; те трябва да стеснят периметъра на изключенията за достъп и винаги да отчитат всяко отхвърляне на обществения интерес за пълно или частично разкриване на информация. Предварителното публикуване на информация, свързана с процеса на вземане на решения е изключително важно заради необходимостта да се намали времето, за което една информация става публична.

Важно е европейските нации обръщат внимание на ограниченията на техните настоящи правни рамки и да ги синхронизират с европейските и международни стандарти, като Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа, подписана и ратифицирана само от 9 от 47-те членки на съвета.

На Европа ѝ отне 250 години от първия закон за прозрачност за да стигне където сме в момента по отношение правата за достъп до информация. Заради това е още по-важно правителствата да осигурят право на достъп до информация не само на хартия, но и на практика.

*Заглавието е на Mediapool.

---------------

This publication has been produced within the partnership with Osservatorio Balcani e Caucaso for the European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF), co-funded by the European Commission. The contents of this publication are the sole responsibility of media partner Mediapool.bg and can in no way be taken to reflect the views of the European Union.

Споделяне
Още от Европа

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?