Доц. Стелиян Димитров: Разрешена от държвата сеч на 850 дка гора има роля за бедствието в Царево

Сеч на над 850 декара гори, разрешена от държавата във водосбор, е сред причините за катастрофалните последствия от поройните дъждове в Царево през септември, които отнеха живота четирима човека, разбиха мостове и пътища, наводниха къщи и хотели. Този извод е част от научен анализ в резултат на обследване, осъществено в района непосредствено след бедствието, заяви в интервю пред Mediapool доц. Стелиян Димитров, който е директор на Националния университетски център за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основната причина за бедствието е огромното количество валежи от 300 литра на квадрат. Заради изводите на сечта Агенцията по горите е искала от учените да променят доклада си, като е твърдяла, че сечта не е довела до обезалесяване. 

Доц. Димитров, вие и вашия екип изследвахте причините за водния апокалипсис, сполетял Царево, който отне живота на четирима българи. Какви са основните изводи, до които достигнахте?

Първият извод е, че там наистина е паднало страшно голямо количество валеж. Над 300 литра на квадратен метър. Това е много сериозно количество, особено в район, който се отличава със сравнително малки водосбори, които са с една специфична издължена форма и това предполага по -бързо оттичане на водата от отделните притоци, които достигат коритото на главната река по едно и също време и оттам се вдига висока вълна. Така че валежът е основната причина. Всъщност, Странджа е мястото, където падат най много валежи в страната.

Но освен освен валежите, вашият анализ установи ли и други причини за бедствието в Царево?

Адекватна инфраструктура и доброто планиране може да минимизират щетите при подобни бедствия. В случая липсват точно тези два момента. Първо, не е адекватна инфраструктура в деретата и във водосборите, които ние изследвахме. Изследвали сме водосбора, който е формиран над централната част на Царево - там, където загинаха всъщност четиримата души. И вторият водосбор, който сме обследвали, това е при къмпинг “Нестинарка”. Приложихме един до този момент неизползван технологичен подход при изследването на причините за бедствието - направихме лазерно сканиране, пълно заснемане на района. Тоест, можехме да видим в много голям детайл и щетите, и причините, които са довели до тези щети. Така че прави впечатление, че мостовите съоръжения не са добре планирани. Това става видно и от факта, че имаме два разрушени моста практически в двете дерета.

Под недобро планиране какво се разбира? 

Неправилно оразмерени. Тоест, те не са оразмерени за такива водни количества, които са минали от там. Фактически те са играли ролята на бент в един момент и оттам водата е излезнала от коритото на реката и е заляла околните територии.

Дайте, ако е възможно, повече детайли за тези мостове?

Една от основните причини за излизането на водата от коритото е мостът при един от хипермаркетите в Царево, който всъщност е такъв, как да кажа, според нас е неправилно оразмерен. Мостът не е добре планиран, не е разчетен за такава вода. А вторият мост, който се намира вече непосредствено преди морето, където всъщност загинаха хората, е изключително неадекватно проектиран и изграден, което разбира се, довело и до неговото разрушаване. Другият мост, който е на дерето на "Нестинарка", е на Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ). Той е на главния път, на международен път. Там всъщност отвора на моста е около 32 метра, тоест 32 метра е мястото през което трябва да премине водата. А изследванията показват, че напречният профил преди моста показва, че речното легло, заедно със заливните тераси е над 250 метра. Тоест имаме едно неадекватно планиране на разположението на мостовото съоръжение на неговите "светли" части, тоест откъдето минава водата. В резултат на това е дошла такава висока вълна, която не е била в състояние да бъде поета, разрушила е средната колона на моста и оттам е станало и заливането.

Вие споменахте, че последният мост е на Агенция “Пътна инфраструктура”...

Не мога да твърдя, че е собственост, казвам че е на главния път, би трябвало те да са го проектирали.

Да, но, ето говорим за държавна агенция. През годините те обръщат ли се към експерти като вас? Защото вие с един анализ давате конкретни данни. Казвате - отворът на моста е около 32 метра, а речното легло всъщност трябва да е над 250 метра. Имате експертиза, която в бъдеще може да играе превантивна роля.

Не мога да твърдя, най-вероятно те се обръщат към специалисти. Тук нещата са малко по-дълбоки и изискват една по- задълбочена дискусия и един по -задълбочен преглед на това, което казваме ние в момента. Ние не само правим анализ, всъщност разполагаме с технологии, които позволяват много детайлно да се реконструира цялата територия. Ние правим дигитален двойник на територията и дигитален двойник на мостовите съоръжения и затова сме препоръчали на министерството на околната среда да се ивентаризират и да се направи такъв каталог с дигитални двойници на тези мостове, за да се проиграват различни сценарии, за да може да се минимизира рискът.

Освен инфраструктурата, какви са другите причини за бедствието в Царево?

Има още един извод, който всъщност така предизвика, как да кажа, една реакция от страна на Агенцията по горите. По същество той казва, че в такъв тип малки водосбори, когато се намалява грапавостта, (а тя се намалява като са изсечени преди това дървета) също влияе риска от случване на подобно бедствие. Защото, съгласете се, като премахнете определено количество дървета от водосбора, това означава, че намалява препятствията за водата и тя всъщност се оттича безпрепятствено и бързо в основното корито на реката и вдига вълната. Това е, което ние констатирахме и което обаче предизвика много сериозна реакция от страна на Агенцията по горите. В детайли, ние получихме едно писмо с настояване от Агенцията по горите да променим тази си част от нашите изводи, че изсечените дървета също увеличават риска от бедствията.

Защо да я промените, нали това сте установили с научни способи и съвременни технологии?

Защото те твърдят, че сме подвеждали с това, че използваме термина "обезлесяване". Обясниха ни какво те разбират под "обезлесяване". В случая ние казваме, че е установено премахване на дървета, което за мен е обезлесяване, но очевидно те го считат, че не е така, защото според тях там ще израсне гора. Там е изсчена 60- годишна гора и те казват, че там ще се възстанови гората в някакъв период. Но веднъж махната гората, ние намаляваме възможността да се спира повърхностния отток и това всъщност е допринесло за предизвикването на наводнението. И ние единственото нещо, което направихме, е да им препоръчаме точно в тези малки, специфични, продълговати водосбори да си преразгледат практиките по отношение законните сечи.

Казвате "по отношение на законните сечи". Да разбирам ли, че говорите за законна, разрешена от държавата сеч при водосбора, а не за незаконно извършено бракониерство?

Точно така. Аз няма как да знам дали там има бракониерство или няма, това могат да го кажат само хората, които работят. Това, което ние виждаме от сателитните изображения е, че за последните 10 години имаме едни петна на обезлесяване, които не само че не се запълват, но те и продължават да се разширяват.

А, за да използвате термина "обезлесяване", който е станал и повод за тази реакция на Агенцията по горите, най- вероятно сте го използвали, защото сте установили огромна площ изсечена гора?

Да, голяма площ в рамките на водосбора. Т.е., ако имаме водосбор с малка площ (7 кв. км) и специфична форма, и изсечете 10% от горите в него, няма как това да не повлияе върху явлението, което се случи. Това за нас е голям проблем от гледна точка на риска от наводнения. Пак ще повторя - характерна особеност при продълговати водосбори е, че оттока на отделните притоци достига коритото на главната река по едно и също време и това води до по-голям пик на водното количество.

Има ли данни колко дървета са изсечени там като кубици, като площ?

Това, което са ни подали от Югоизточното държавно предприятие е, че за последните 4 години в този малък водосбор общата площ на сечищата е 85.8 хектара.

Това са 858 декара…

Така е, точно 12% от площта на целия водосбор е изсечена и 28.6 % от площта на горските територии в него. Това, което ние сме написали е, че това очевидно е проблем, който в контекста на специфичните географски условия и морфологични особености на този водосборен басейн води до подчертан риск. Дразнещото е, че тази институция - Агенцията по горите, всъщност си заравя главата в пясъка и слага всички сечи под еднакъв знаменател - разрешени са от закона, така че можем да ги правим. А трябва да прилагат гъвкав подход, точно за такива водосбори.

Знам, че не е във вашата експертиза, но да не би да става въпрос за някакъв лобизъм покрай тази сеч?

Водосборът е малък, аз не мога да приема, че тук дори да ограничат сечите, ще бъде голяма стопанска загуба. Спекулирам, но според мен това си беше защитна реакция от страна на Агенцията по горите. И аз не мога да си го обясня защо, но се хвърля съмнение, че най- вероятно не всички практики са окей. Това е моето мнение.

А нормална практика ли е екип от учени да прави анализ, да излиза със систематизирани причини за бедствието и изводи и след това някоя институция да ви казва - това, което твърдите не е истина, променете си доклада?

За първи път ми се случва, така че аз не мога да твърдя, че за мен е нормална практика. Но то предполага, че все пак вероятно подобни прийоми са работили в някакви моменти. Но няма как ние след като сме се подписали под този доклад и сме си дали имената и заставаме зад думите си и за написаното, и зад данните, да променим позицията си. Това са научните факти. Няма как да си плюем в лицата и да казваме, че това, което сме направили не е окей.

А може би е хубаво да кажете колко хора са се подписали, колко учени в какви сфери и специалисти са се подписали.

Тук в случая работихме само ние от Националния университетски център за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет "Св. Климент Охридски". В случая бяхме ангажирани 5 човека с всички дейности.

Някой реагира ли на факта, че Агенцията по горите иска от екип учени да промени позицията си, защото явно тя не устройва горските? Вие изнесохте случая във фейсбук.

Обади ми се заместник -министърът на земеделието Мирослав Маринов (неговият ресор в аграрното ведомство са именно горите - б.а.), за да изкаже съжаление и извинение, че така се е получило всичко и че става въпрос според него по-скоро за недоразумение. Аз него не съм го обвинявал в нищо. Аз говорих за човека, който е написал становището от Изпълнителната агенция по горите, защото то е написано по така груб начин. Човекът, който изиска да променяме становището си, е точно господинът, който е директор на Изпълнителната агенция по горите.

Говорите за г-н Стоян Тошев...

Точно така. Аз не го познавам, нямам контакт с този човек, но според мен не става въпрос за недоразумение. Може би заместник- министърът наистина счита, че е недоразумение, но аз смятам, че този човек просто непрофесионално си е свършил работата. Той е можел да ни предостави данни и да ни извика на среща. Да поговорим, защото нали всичко е въпрос на дискусия? Аз тук ще отворя една скоба, документите, които са предоставени от Югоизточното държавно горско предприятие по отношение на тези сечи са в такъв вид, че са нещо, което не се чете и вие не може да видите карти на тези документи, а може и просто нарочно да не се четат картите, очевидно има някакъв проблем.

На мен ми направи впечатление едно изречение, което казахте, че становището е написано по много груб начин. Какво визирате?

Те ни вменяват, че ние внушаваме неща на читателите на нашите научни анализи. Освен това директорът на Агенцията по горите не коментира официалния доклад, който сме подали към министърът на околната среда, а всъщност писмото е написано по моята публикация във фейсбук. Което е общо взето много странно. Най-тревожното е предложението да си ревизираме становището, което за мен не е добра практика. Аз приех извинението от страна на заместник министъра.

Всеки анализ, освен да установява причини за дадено бедствие, в случая за Царево, той съдържа със сигурност и препоръки. Вие имате ли препоръки към изпълнителната власт за района на Царево?

Първото нещо, което трябва да направи държавата е наистина спешно да обследва и детайлно да картографират всички тези водосбори, които се оттичат в населените места и в курортните зони на юг от Приморско, защото там се случват тези бедствия. Този район е познат на учените, защото вътре в рамките на тези водосбори има комплекс от фактори, които са повлияли на естествената география - дали са застроявани, дали са променяни, дали са правени корекции без изчисления, дали са правени някакви други интервенции, които могат допълнително да влошат проблема. Това всичко трябва да се документира и да се види. Това нещо трябва да бъде направено и то с най -съвременни технологични средства, за да може наистина да има пълната информация.

Второто нещо, което ние предлагаме, е създаването на цифрови модели на всички мостови съоръжения в този район, тяхното каталогизиране и техническа оценка на състоянието и пригодността им в съответствие с географските и климатични условия. Това е нещо, което задължително също трябва да бъде направено, защото това е основната причина да се случи това бедствие.

И последното нещо, което ние предлагаме, е точно тази Изпълнителна агенция по горите да си направи една много подробна оценка на всички процеси, които са свързани с поддържането на горите и със сечища и всякакви други мероприятия, които те правят специално за малките водосборни в рисковите територии. Ние не им препоръчваме генерално в цялата държава да го правят, но за тези водосбори, те трябва да предприемат някакви действия и да не си заравят главата в пясъка.

Какво установихте за застрояването и запушването на дерета? То оказало ли е влияние за бедствието в Царево?

Значи има на едно място дере, което преди това е било запушено, но не е причина за наводнението. Застрояването, по-скоро, е понесло щетите. Такава е ситуацията при къмпинг "Нестинарка". В района на къмпинг "Нестинарка" са построени хотелски и апартаментни комплекси, които всъщност са пострадали. Някой е решил това нещо, без да има адекватна представа.

Само да уточните понятието “заливната зона на вълната”...

Това е мястото, което се залива, когато стане наводнение. Потенциално засегнатите територии се знаят кои са, защото всичко това е симулирано. Те със сигурност се знаят, тъй като са отразени в картите на заплахата и на риска, който се изготвя по Директивата за наводненията. Министерството на околната среда и водите вече е изпълнило това свое задължение и е било ясно, че тук има риск, но въпреки това са получени разрешения, извършено е строителство и то на сериозни комплекси, които, разбира се, са наводнени. Тук вече резонният въпрос е кой носи отговорност за това, че те са получили разрешение и са построени в тази зона? Ето това е въпрос, който трябва да се отговори. Тук не можем да кажем, че няма виновни.

Дано има кой да ви чуе и дано по-често да има обръщане към науката в България, която да помага.

Точно в тежки ситуации науката трябва да помага, защото единственият начин да се справим с такъв тип проблеми е използваемата наука. Аз тук искам да благодаря на ръководството на Министерство на околната среда и водите, защото това е първият случай, в който се обръщат към нас. Ние не сме получили финансиране за това. Сами сме финансирали изследването си.

Така ли?

Абсолютно. Ние нямаме финансиране за това, но ние сме благодарни за това, че все пак първо се обърнаха към нас, което означава, че те разбират, че науката може да реши този проблем. Така че ръководството на МОСВ наистина заслужава поздравления в случая. Второто нещо, което искам да кажа, наистина оценяваме и жеста на заместник- министъра на земеделието Маринов, който все пак се обади. Явно човекът осъзнава, че писмото на Изпълнителната агенция по горите не е добре като практика.