Доживотната присъда без замяна е нечовешка и унизителна

Доживотната присъда без право на замяна противоречи на изискването на Европейската конвенция за правата на човека за заменимост, дори когато съществува възможност за помилване от президента.

Това приема Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Ласло Модьор срещу Унгария, съобщават в сряда от Българския хелзинкски комитет (БХК), като се позовават на решението на съда. Според европейските магистрати в случая е налице нарушение на Член 3 от конвенцията.

Ласло Модьор е осъден за три убийства, няколко грабежа, отвличания и други престъпления. Според Наказателния кодекс на Унгария от 1978 г., който от миналата година не е в сила, когато подсъдимият е осъден на доживотен затвор, съдът трябва да определи с присъдата дали и кога доживотният затвор може да бъде заменен. По казуса на Модьор обаче съдът изрично е определил, че присъдата не може да бъде заменяна. Единствената възможност за замяна в подобна ситуация остава помилване от страна на президента.

ЕСПЧ прави оценка на възможния президентски акт за помилване. Според съда при помилването президентът не е обвързан с определяне на това дали продължаващото лишаване от свобода на помилвания е оправдано от легитимни наказателни основания, а именно дали има реална необходимост в обществото наказанието да продължава да се изпълнява.

Въпреки че в процедурата по помилването властите са задължени да представят информация за личността и деянието на помилвания, законът не дава никакви указания за критериите, които се прилагат при събирането на подобна информация. Той също така не съдържа критерии за оценката. Освен това, президентът не е задължен да дава каквито и да е мотиви за решението си.

Подобна процедура, според ЕСПЧ, не дава възможност на затворника да разбере какво трябва да прави или да се въздържа да прави, за да отговори на изискванията за помилване. Съдът в Страсбург добавя също, че разписана по този начин тя не отчита по никакъв начин евентуалната промяна в поведението на лишения от свобода.

От БХК правят аналогия със ситуацията в България, посочвайки, че родната процедура не се отличава особено от унгарската. През септември 2010 г. с решението си по делото Йоргов срещу България ЕСПЧ прие, че доживотният затвор без право на замяна в България не противоречи на Член 3 от конвенцията, защото съществува теоретичната възможност присъдата на жалбоподателя да бъде заменена чрез помилване от президента.

Единствената разлика между ситуацията в Унгария и тази в България в този пункт е, че за разлика от Унгария, където доживотната присъда става без замяна чрез съдебно решение, в България съществува отделно наказание – доживотен затвор без право на замяна.

Този забележителен обрат на практиката на ЕСПЧ през последните години премина през решението на Голямата камара по делото Винтър и други срещу Обединеното кралство от юли 2013 г., по което съдът също прие, че доживотната присъда без право на замяна е пряко нарушение на Член 3, ако единствената възможност за замяна е помилването по хуманни причини.

Освен това ЕСПЧ подчертава, че тези негови решения налагат на държавите-ответници не само изплащането на обезщетения, но и намирането на подходящи мерки под надзора на Комитета на министрите, които да бъдат въведени в националното законодателство, за да се прекрати съответното нарушение.

Така, за да приложи това решение на Съда в Страсбург, Унгария ще трябва да въведе механизъм за изследване на всеки индивидуален случай – дали продължителното задържане като мярка почива на легитимни основания. Също така за осъдените на доживотен затвор трябва да бъде ясно какво е необходимо да направят и при какви условия, за да бъде подложена присъдата им на преразглеждане. След Ласло Модьор пътят към оспорване на доживотните присъди без право на замяна в България е открит, заключват от БХК.