ДПС безуспешно пробва да прокара бюджетна поправка "КТБ"

Идеята беше изплащането на гарантираните влогове да започне на 20 август

Сн. БГНЕС

Ден преди разпускането на парламента ДПС пробваха да прокарат бюджетна поправка "КТБ", с която да започне изплащането на гарантираните влогове до 100 000 евро преди обявяването на Корпоративна търговска банка (КТБ) в несъстоятелност. БСП блокираха предложението още при внасянето му в бюджетната комисия, която се събра извънредно в понеделник преди насроченото по-късно заседание на Народното събрание (НС) за актуализацията на бюджета на НЗОК.

Шефът на комисията Йордан Цонев (ДПС) мотивира искането с писмо на Европейската комисия, която предупреждава България да осигури защитата на вложителите в затворената КТБ и "достъпа им до техните депозити в следващите дни".

Поправката "КТБ" бе замислена като текст проекта за актуализация на държавния бюджет, който да обезпечи финансово изплащането на депозити да започне 20 дни след влизането ѝ в сила. Цонев не конкретизира каква сума е необходима.

Законодателната инициатива на ДПС бе замислена като политически ход, тъй като в понеделник сутринта Йордан Цонев я анонсира пред Нова телевизия с уговорката, че партията му настоява да излезе наяве "цялата истина на КТБ" и че ДПС и мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев никога не са били близки.

Затова поправката "КТБ" предвиждаше да падне банковата тайна за вложители в КТБ, които са публични личности, като се обяви какви суми са държали в банката, а също така да се разкрият собствениците на офшорните компании, свързани по различни начини с КТБ.

Цонев допълни, че депутатът от ДПС Делян Пеевски - бивш партньор и настоящ противник на Василев – е настоял за международен одит в КТБ, "защото само така ще стане ясно, че той (Пеевски) няма общо".

За да започне незабавно изплащане на гарантираните депозити в банка под особен надзор (каквато е КТБ), тя трябва да бъде обявена в несъстоятелност, което пък не може да стане преди да ѝ бъде направена оценка. Такава се очаква да има към 20 октомври, според съобщение на БНБ от миналата седмица. Тогава би трябвало да стане ясно дали КТБ ще бъде фалирана или оздравена, което означава, че банката няма да отвори преди ноември.

Тест за "отношения и зависимости" с КТБ

Предложението на председателя на бюджетната комисия, внесено в пленарната зала като промяна в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета, гласеше дословно: "Фондът (за гарантиране на влоговете) изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, когато: БНБ е отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка; БНБ не е отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка в срок до 60 дни от поставяне на търговската банка под особен надзор; в случаите по т. 1 или 2 е разкрита банковата тайна за вложителите, които имат или са имали задължение да подават декларации по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности; в случаите по т.1 или 2 дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим са разкрили действителните си собственици по реда на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици”.

Преди това председателят на ДПС Лютви Местан предупреди, че "по това кой как гласува, ще познаем кой какви отношения и зависимости има с КТБ". Разглеждането на текста обаче отпадна с 40 гласа "за", 32 "против" и 26 "въздържал се".

А след гласуването пред журналисти Местан посочи, че "ДПС няма грам притеснение и затова са направили предложението".

"Бяхме готови да го гласуваме, както виждате цялата ПГ е в залата”, посочи той. Според Местан тези, които отказаха да подкрепят това предложение, било с отсъствие, било с въздъражи се, заслужават съмнения, че върху тях "тегне сянката на КТБ”.

"Когато се говори за КТБ от гледна точка на големия проблем за задкулисието на голямата политика, това се прави от хора, които са надянали маската на морални ценности, трябва да си дадат отговор на въпроса: „Защо бягате от истината, уважаеми госпожи и господа? Или митът, основан на внушението, че в тази банка са свързани определи интереси, е твърде удобен? Ние обаче казахме цялата истина за КТБ и то не само за лицата, които днес заемат публична позиция, но на заемалите през целия преход, за да стане ясно кой, кога създаде банката, кой, какви тлъсти хонорари получава под формата на консултантски услуги”, каза още Лютви Местан.

Преди това още в бюджетната комисия Петър Кънев от Коалиция за България настоя искането на Цонев за покриване на вложенията в КТБ да се гледа в рамките на обсъждания на промените в Закона за гарантиране на влоговете. Такива бяха лансирани от Янаки Стоилов от БСП миналата седмица, но също се предвижда да бъдат финансово обезпечени от актуализация на бюджета. Идеята бе фондът да се попълни с 2 млрд. лв. и гражданите, които имат влогове в банки под особен надзор, да могат да си ги получат още на третия месец след като БНБ е приложила най-тежката мярка спрямо тях - спиране на дейността им (в случая с КТБ този срок изтича на 21 септември).

Заради отказа на БСП да подкрепи актуализацията на държавния бюджет и отказа на ГЕРБ да я гласуват само с подкрепата на ДПС, тя окончателно пропадна, а заедно с нея и поправката на Цонев за КТБ.

БСП: БНБ трябва да даде информация и да представи план

Многократно сме заявявали, че позицията ни за Корпоративна банка трябва да бъде в контекста на решенията и правомощията единствено и само на Управителния съвет на БНБ, коментира пред репортери председателят на ПГ на Коалиция за България Атанас Мерджанов.

Това беше от самото началото до края. По закон, по конституция, регулаторът на банковата система е БНБ. БНБ трябваше да даде информацията и да представи конкретен план за излизане от сегашната ситуация. БНБ е отговорният фактор, от който трябва да идват тези инициативи, всичко друго не е решаване, а задълбочаване на проблемите около КТБ, добави Атанас Мерджанов.

Брюксел настоява вложителите в КТБ да получат достъп до парите си "в следващите дни". В писмо с остър тон се предупреждава, че отлагането противоречи на европейското законодателство и страната е заплашена от санкции и съдебни дела.

Писмото е подписано от генералния директор по "Вътрешен пазар и услуги" Джонатан Фаул и е адресирано до подуправителя на БНБ Калин Христов и министъра на финансите в оставка Петър Чобанов.

Според него ключов момент в европейските банкови регулации е, че вложителите трябва да имат достъп до парите си в срок от 20 дни след като компетентните органи разкрият, че банката "не може да изплати депозитите и за момента няма перспектива да бъде в състояние да го направи". А също и че тази преценка трябва да се направи максимално бързо, но в рамките на пет дни - срокове, които според Фаул са надхвърлени.

Според българското законодателство срокът за изплащането на гарантираните влогове се задейства от отнемането на лиценза на кредитната институция. В писмото обаче се напомня, че европейското право има предимство дори да не е въведено в националното законодателство. А също и че вложителите биха могли да търсят правата си дадени им от европейската Директива за схемите за гарантиране на влоговете пред българските съдилища, а също и да предявят искове срещу България за нанесени щети, което би изложило страната на "много голям финансов риск".

В писмото има намек за възможна наказателна процедура, както и отлагането на решението може да има сериозна тежест предвид желанието на България да с присъедини към Европейския банков съюз, тъй като правилата за гаранция на депозитите са един от ключовите му стълбове.

Президентът Росен Плевнелиев съобщи за това писмо по време на политическите консултации в петък, апелирайки към НС да одобри актуализация на бюджета и да даде право на служебното правителство да тегли заеми.

Ако България се съобрази с препоръките на ЕК, изплащането на около 3.6 млрд. лв. гарантирани депозити в КТБ би трябвало да започне още при служебното правителство. Фондът за гарантиране на влоговете разполага с 2.1 млрд. лева, от които 800 млн. са инвестирани в български ДЦК, които трябва да бъдат продадени - нещо което би изтеглило ликвидност от финансовата система и допълнително би затруднило правителството да пласира нов дълг. За да се осигури цялостно изплащане, фондът ще трябва да заеме още 1.5 млрд. лв. от правителството. Това би било невъзможно, ако парламентът не гласува актуализация на бюджета, която да развърже ръцете на кабинета да надвишава заложения таван на дълга, до който остават около 700 млн. лв.

В писмото на ЕК се съдържа и опцията при недостиг на финансови средства да се премине временно към частичен достъп до депозитите.

При КТБ обаче съществува тази особеност, че част от депозитите са специални – на вложители, които са получили по-изгодни лихвени условия в сравнение със стандартните, за които се прилагат действащите тарифи на банката. При това положение не всички депозити под 100 000 евро са гарантирани, но до момента БНБ не е обявила колко и в какъв размер са едните и другите.

Пропадналата законодателна инициатива на ДПС е последната от поредицата опити на БНБ, правителството, президента и парламентарните сили да намерят решение за КТБ. Според първоначалния план на БНБ, обявен на 11 юли, лицензът на КТБ трябваше да бъде отнет, "добрите" ѝ активи да отидат в дъщерната ѝ банка "Креди Агрикол", която да бъде одържавена и държавата да поеме всички депозити на фирми и граждани – "колкото е необходимо – толкова", по думите на управителя на БНБ Иван Искров.

Общественото брожение срещу спасяване на банката с пари на данъкоплатците, при това без да е ясно каква е капиталовата дупка в нея, препъна този план, който имаше подкрепата на ДПС и ГЕРБ, но впоследствие и ГЕРБ се отметнаха. Мина се през няколко законодателни идеи, включително за покриване на вложенията чрез продажба на активи от КТБ, които обаче пак удариха на камък заради неяснотата около банката.

Още по темата
Още от България

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?