ДПС и БСП са против премахване на номерата в изборните бюлетини

Предложенията на управляващите за премахване на номерата в бюлетините срещна съпротива от опозиционните БСП и ДПС, тъй като представлява скрито въвеждане на образователен ценз. Предполага се, че промяната би затруднила по-възрастните и неориентирани хора, за които е по-лесно да запомнят номер на предпочитаната от тях партия или коалиция, а не да я търсят по пълното ѝ наименование в интегралната бюлетина.

Другите предложения на ГЕРБ и "Обединени патриоти" са практически да отпаднат машинното и електронното гласуване .

БСП и ДПС заявиха във вторник независимо едни от други, че няма да подкрепят премахването на номерата пред партиите, коалициите и инициативните комитети в интегралната бюлетина. Мотивът на вносителите е, че така ще се избегне т.нар. феномен 15/15, при който гласоподавателите погрешка дават преференция на кандидатите за депутати, евродепутати и общински съветници, чиито номера в листите съвпадат с номера на издигналата ги партия или коалиция.

Това обаче на практика, според изборни експерти, може да се тълкува и като въвеждане на скрит образователен ценз.

Според зам.-председателя на парламентарната група на "БСП за България" Крум Зарков, за да сработи едно правило, е необходимо време за приемането му от обществото, заради което номерата пред партиите в бюлетината трябва да останат. Колегата му от ДПС Йордан Цонев смята, че няма смисъл от отпадането на номерата, които били една 30-годишна традиция. "Всеки опит да се усложни изборното законодателство в последните три години довежда до повече невалидни бюлетини, с което се накърнява легитимността на изборния процес", коментира Цонев пред БНР.

По неофициална информация на Mediapool се очаква ДПС да внесе предложение, което също може да предпази избирателите от дублиране на номера на преференциите с номера на партията. Идеята е това да се реши с празно място в списъка с кандидатите. Така например, ако ДПС е под номер 7 в интегралната бюлетина, няма да има кандидат в листата със същия номер.

Социалистите ще се противопоставят на обезсилването на машинния вот.

"БСП ще се противопостави много категорично на ограничаването на възможността за машинно гласуване. Машинното гласуване е един от начините да бъдат пресечени някои от най-зловредните практики по време на избори, а именно подправяне на протоколи, грешки при броенето и отчитането на преференции и други", обяви Крум Зарков.

Предложението на управляващите е да няма машинно гласуване в секциите с по-малко от 300 избиратели, в чужбина, в лечебните заведения, домовете за стари хора и на корабите с български флаг. Йордан Цонев от ДПС смята, че не трябва да има машинно гласуване в "специфичните секции", но не уточни кои са те. По думите му прагът може да е не 300, а 50 избиратели.

БСП е против идеята държавното дружество "Информационно обслужване" да изработва специализираните устройства за машинно гласуване, докато ДПС я подкрепя.

И двете партии са за отлагането на електронно гласуване. ДПС е против тази опция като цяло, а БСП смята, че тя крие рискове.

Междувременно социалистите също подготвят свой проект за промени в изборния закон. В тях ще бъде включена идеята да бъдат актуализирани избирателните списъци. "Искаме това периодично да се случва през базата данни на ГРАО", каза пред Mediapool Крум Зарков. Не е ясно обаче какъв ефект ще даде подобна мярка, тъй като много от живеещите в чужбина българи например имат своите постоянни адреси в България и ще продължат да фигурират в списъците. БСП обаче не възнамерява да предлага активна регистрация, която според редица експерти е единственият начин списъците да бъдат прочистени.

Левицата ще предложи и увеличаване на санкциите за кметовете, които регистрират на един адрес много избиратели.

Друга идея на БСП е да се въведе образователен ценз за членовете на РИК и СИК, като той да е поне средно образование. Такова изискване към момента няма, а най-големите проблеми с отчитането на протоколите се случва именно на ниво секционна избирателна комисия.

БСП ще иска също да се промени настоящата норма кметове да могат да се избират в населени места с над 350 души и искат прагът да се смъкне до села с над 100 души. Подобни предложения имаше и преди, но различни представители на местната власт предупреждаваха, че кметовете ще трябва да изпълняват задълженията си във фургони, поради липса на сгради, а всичко около създаването на въпросните места ще бъде непропорционално скъпо.