ДПС: Имунитетът пази депутатите от натиск на правителството

Депутатският имунитет е единственият начин, по който народният представител може да бъде защитен от натиск от страна на изпълнителната власт. Тази теза лансираха във вторник тримата представители на ДПС – Лютви Местан, Ремзи Осман и Христо Бисеров – по време на дискусиите във временната комисия за промени в конституцията. В сряда комисията ще вземе окончателно решение по текстовете преди второто четене, насрочено за следващия ден. Очаква се третото поименно гласуване да се проведе в края на март.

Пред колегите си Христо Бисеров обясни, че при управляващи партии партийните елити се възпроизвеждат в правителството и това дава сериозна възможност за натиск от страна на представители на изпълнителната власт върху депутатите. Бисеров уточни, че има много по-малки рискове за злоупотреба с власт и натиск от страна на съдебната власт в сравнение с лостовете на изпълнителната.

В допълнение зам.-председателят на комисията Лютви Местан обясни, че е абсурдно да се смята, че корените на корупцията са в Народното събрание, тъй като корупция може да има там, където има разпределение на реални финансови средства. Местан обаче уточни, че не отрича възможностите на депутатите да въздействат върху решенията на членове на изпълнителната власт.

От ДПС обясниха, че това са мотивите да подкрепят първоначално внесения от тройната коалиция текст, който едновременно разширява възможността да се разследват депутати и за леки престъпления от общ характер, и създава достатъчно възможност за защита на народните представители, така че да могат да изпълняват задълженията си.

С тези мотиви ДПС се възпротивиха и срещу възможността депутатите сами да искат сваляне на имунитета си. Това предложение бе внесено от БНС.

Естествено, че ако един народен представител поиска по време на процедурата имунитетът му да бъде свален, това ще бъде уважено, но декларирането на отказ също може да бъде използвано за натиск, обясни Ремзи Осман.

Срещу предложението на БНС с мотива за възможен натиск се обявиха и от БСП и НДСВ. От управляващото мнозинство настояха и за запазване на парламентарната процедура за сваляне на имунитета, за да се гарантира публичността на действията.

Само ДСБ и ОДС предложиха пълно снемане на депутатския имунитет, но това не бе прието.

Представителите на управляващото мнозинство се обединиха и около предложението, според което предсрочното освобождаване на главния прокурор и председателите на върховните съдилища при уронване на престижа на институцията да може да става както от 2/3 от депутатите, така и от Висшия съдебен съвет. Крайното решение за освобождаване трябва да бъде потвърдено с указ от президента, който обаче не може да върне повторно искане на Народното събрание (НС). Освободените магистрати могат да обжалват решението пред Конституционния съд.

При първото четене на поправките бе гласувано НС да може да освобождава предсрочно главния прокурор и шефовете на върховните съдилища за тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и за действия, накърняващи престижа на съдебната власт. С новите изменения депутатите ще могат да упражняват правомощието по освобождаване само в последния случай.

Единствен Янаки Стоилов предупреди колегите си, че ако двете институции започнат едновременно процедура по отстраняване и излязат с противоположни решения, това може да предизвика криза.

По повод възможността за сезиране на Конституционния съд (КС) заради промените в конституцията, за която преди време намекна председателят на ВКС Иван Григоров, председателят на ПГ на левицата Михаил Миков обясни, че КС трябва да поеме своята отговорност.

Ако КС отхвърли промените, ще изпратим следващия път партньорската проверка по глава 24 “Правосъдие и вътрешен ред” да разговаря с КС, допълни Миков.