ДПС отказа да признае за геноцид избиването на арменците през 1915 г.

ДПС отказа да признае за геноцид избиването на арменците през 1915 г.

Въпросът с признаването на избиването на над 1 млн. арменци през 1915 г. за геноцид отново стигна и до българския парламент, след като в сряда на първото за седмицата пленарно заседание представителите на ДПС отказаха да се съгласят с термина “геноцид” и така застанаха на силно критикуваната от Европа позиция на Турция.

По предложение на депутата от НДСВ Рупен Крикорян председателският съвет се съгласи да бъде почетена паметта на избитите над 1 млн. арменци в началото на 20-ти век. Повод за искането на Крикорян стана 92-та годишнина от мрачното събитие, което още на времето получи силен отзвук в България. В резултат на кланетата започва голямото разселване на арменци по света, като хиляди бежанци пристигат и в България. Опозицията поиска да бъде приета и декларация, осъждаща геноцида над арменския народ.

Председателят на парламента Георги Пирински внесе искането за едноминутното мълчание в залата, но когато то настана, депутатите от ДПС си излязоха. Това предизвика гневната реакция на опозицията.

Парламентът неведнъж отклонява декларация за арменския геноцид

В последните години арменското общество в България внася подписки в  парламента за признаване на геноцида над арменския народ от 1915 г. Инициативите обаче винаги са подминавани без конкретна позиция по въпроса.

Народните представители, най-често от дясната опозиция, неведнъж са предлагали проект на Декларация за осъждане действията на Турция спрямо арменското малцинство и признаването на геноцида. Последната подобна идея бе на националистическата партия “Атака”, но тя бе отхвърлена с гласовете на управляващото мнозинство.

Факт е, че народното представителство всяка година почита паметта на жертвите, но никога не е изразявало категорична позиция, че става дума за геноцид.

Избиването на около милион и половина арменци, живели в границите на бившата Османска империя, е обявено за геноцид от почти цяла Европа, повечето американски щати и от не една африканска държава.        

Бойко Ватев  от БНС заяви, че е дошло време и българският парламент да приеме декларация, осъждаща геноцида над арменците в някогашната Османска империя, но също и на българите през Априлското и Илинденско - Преображенското въстание и след Междусъюзническата война.

Според Ватев приемането на декларация за геноцида срещу българите и арменците в Османската империя и новият прочит от страна на Турция на събитията от 19-ти и 20-ти век ще внесе европейски климат в междудържавните отношения на двете страни и ще даде напредък на преговорите на Турция за членство в ЕС. Ватев каза още, че депутатите от ВМРО – БНД и БНС внасят проект за решение на Народното събрание за осъждане на геноцида над българи и арменци, извършен в Османската империя.

Любен Дилов – син от ОДС припомни, че преди година парламентът е отказал да приеме декларация, осъждаща арменския геноцид. "Категорично не желаем да сме част от парламент, отказващ признаването на един безспорен факт, не бихме искали да носим срама заради нежеланието на България официално да признае първия за 20-ти век геноцид - изтребление, проправило пътя и на Холокоста", заяви Дилов. Той изброи страните от Европа признали официално арменския геноцид - Франция, Кипър, Русия, Гърция, Белгия, Швейцария, Полша, Латвия, Ватикана и Великобритания.

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров попита защо българският парламент се бави и не иска да признае геноцида над арменците. По думите му ще е интересна  реакцията на мнозинството за предложението на "Атака" Народното събрание да признае за геноцид и съдбата на тракийските българи през 1913 г.

“Този геноцид трябва да бъде признат от българския парламент, но се съмнявам, че това мнозинство ще го признае”, каза Сидеров и добави, че в управляващото мнозинство има партия, защищаваща интересите на Турция, и това е ДПС. “Днес представителите на тази партия не присъстват и не почетоха със ставане на крака избиването на милион и половина арменци”, каза Сидеров.

От трибуната зам.-председателят на ДПС Лютви Местан се опита да отклони темата за арменския геноцид с предложение в проектодекларация да се запише, че “българският парламент изразява съпричастност с трагедията на всички народи и групи от хора, които са били жертва на насилие”. “Мисля, че тук имаме немалки основания, които извират от съвременната и най-новата история на България, да бъдем носители все още на живата болка за събития, които са се случили не преди 100, а преди 20-на години", каза той, напомняйки за възродителния процес.  

Местан каза още, че българският парламент не може да влиза в ролята на орган, който да раздава “исторически оценки за събития, които не са получили консенсусна и категорична оценка от историците”. Той допълни, че днес между Турция и Армения тече диалог за установяване на историческата истина за тези събития. По думите му тази непредпазлива намеса на българския парламент не е добър стил.

“От името на ПГ на ДПС се разграничаваме от опитите исторически събития, които не са намерили своята категорична оценка, да бъдат вкарани в политическия дискурс на съвременна България, защото историята, миналото не може да бъде източник за извличане на политически дивиденти за реализиране на политически цели във връзка особено с предстоящите първи избори за български представители в ЕП”, каза той.

Думите му и особено тонът му накараха опозицията да напусне на свой ред пленарната зала.

Светослав Малинов  от ДСБ изрази възмущение от поведението на ДПС и от "арогантната реч на Лютви Местан, който си позволи да сравнява възродителния процес и станалото в Османската империя и да прави аналогия между поведението на турската държава и на българската, след като всички знаят, че виновниците за възродителния процес бяха заклеймени от българското общество". 

По думите му днес ДПС символично е напуснало българския парламент и е дало най-яркия знак, че не е българска партия. “ДПС застана на позициите на турската държава и отказа да изрази онова елементарно чувство на солидарност, което е отвъд религиите, отвъд българи, турци, арменци, и отказа да отдаде почит на хора, загинали от насилствена смърт”, посочи Малинов.

Поведението на ДПС ни даде пълно основание да твърдим, че в България има политическа партия, която смята да защитава интересите на Турция в ЕП, заяви още депутатът.

Поставен в деликатното положение да вземе отношение, председателят на парламентарната група на левицата Михаил Миков се опита да отклони дебата в друга посока, като обвини опозицията, че се опитва да използва историята за търсене на свои аргументи за изборите, защото бил “лицемерен актът на почит към жертвите, когато се вплита в тясно политическия момент на предстоящия вот”.

Минчо Спасов от НДСВ защити колегата си Рупен Крикорян като обясни, че Крикорян е предложил на председателския съвет парламентът да почете паметта на жертвите на арменския народ. “Няма да споря кое е истина и кое е лъжа, истина е, че тези над един милион души са загинали и сме длъжни да  се преклоним пред тях, което предложи и колегата Крикорян”, каза Спасов и благодари на депутатите, които почетоха паметта на мъртвите.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?