ДПС подкрепя под условие антикорупционния закон на ГЕРБ

Обединен фронт срещу "доносниците" на бъдещата антикорупционна комисия

Снимка: БГНЕС

ДПС обяви в петък, че ще подкрепи на първо четене антикорупционния закон на управляващите, но уточни, че подкрепата за окончателното приемане на закона не е сигурна. Партията има едно голямо условие – да отпадне напълно защитата за подателите на сигнали за корупционно поведение. Това стана ясно от изказването на депутата от ДПС Хамид Хамид по време на заключителното обществено обсъждане на законопроекта в парламента.

ДПС концентрира критиката си върху пълната защита, която законопроектът осигурява за подателите на сигналите за корупция. "Ако са настъпили сериозни последици за наклеветения, то клеветникът няма да носи никаква отговорност", обясни Хамид.

По време на дебата по антикорупционния закон на Меглена Кунева в предишния парламент ДПС се обяви срещу идеята за запазване на анонимността на подателите на сигналите. В сегашния проект на ГЕРБ анонимните сигнали отпаднаха, а всеки подател на "корупционен" сигнал трябва да фигурира с три имена, адрес и т.н.

Управляващите се съобразиха с искането на неправителствения сектор тези хора да се ползват със значителна степен на защита, включително от съдебно преследване. Техните имена също трябва да бъдат пазени в тайна, за да не се стига до саморазправа и демотивиране на хората да подават сигнали. ДПС настоява това да се премахне. Движението е съгласно с идеята на ГЕРБ шефът на антикорупционната комисия да се назначава от парламента.

"Ще подкрепим на първо четене закона, но няма да спестим критиките. Не успяхте да разсеете и съмнението, че се създава второ МВР или парапрокуратура", коментира Хамид. Той допълни, че възможността за комисията да използва граждани като "доносници" за корупционно поведение "навява спомени от едно време".

Обединен фронт срещу доносниците

По време на дискусията се видя силната съпротива срещу възможността бъдещата антикорупционна комисия да използва граждани като доброволни сътрудници. Главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че тази идея крие "изключително големи опасности". Според него комисията не може да работи едновременно със сътрудници, които имат имунитет дори за даване на показания пред съдебните власти, и едновременно с това да обещава пълна защита на подателите на сигнали за корупция. Рискът е сътрудникът и подателят на сигнала да се окажат едно и също лице, което да бъде скрито напълно.

Главният прокурор се обяви и срещу някои от специфичните полицейски правомощия, предвидени за новата антикорупционна комисия. "Оперативният експеримент и оперативното внедряване (агент под прикритие – б.р.) нямат легална дефиниция и представляват пряко засягане на човешки права", каза Цацаров. Той се обяви срещу възможността антикорупционната комисия сама да осъществява подслушването, вместо да е само заявител към Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО).

"Ако на новата агенция бъде разрешено да "притежава" специални разузнавателни средства, то централите за СРС в държавата ще станат три (заедно с ДАТО и ДАНС – б.р.). Въпросите за контрола са повече от ясни", каза главният прокурор. Правосъдният министър Цецка Цачева обяви бързо, че подкрепя тази позиция. По думите ѝ става дума за грешка в проекта, защото управляващите никога не са имали идея антикорупционната комисия сама да подслушва. Цацаров поиска още тестовете за почтеност в комисията да бъдат периодични и да важат за всички нейни служители, а не само за ония, които ще проверяват корупционното поведение.

Главния прокурор и редица неправителствени организации споделят една и съща позицията за "доносниците" на антикорупционния орган. Адв. Александър Кашъмов от "Програма Достъп до информация" (ПДИ) каза, че напълно подкрепя тезите на Цацаров в това отношение.

"Две държави са осъждани от Европейския съд по правата на човека за неадекватно проследяване (на хора) – България и Русия. В този контекст ще е грешка да се създава трета институция (след МВР и ДАНС), която да може да прави това", обясни Кашъмов

Лобиране и регистри

Адв. Александър Кашъмов припомни пред депутатите част от позицията на ПДИ и поиска създаване на централен регистър на декларациите за конфликта на интереси. Той обясни, че в момента 2/3 от чиновниците не подават такива декларации в срок, въпреки че е задължително, но никой не ги санкционира.

От "Прозрачност без граници" на свой ред поискаха създаване на регламент за лобирането, защото то също създава предпоставки за корупция.

Съюзът на съдиите в България (ССБ) настоя да се създадат гаранции за независимостта на бъдещата антикорупционна комисия, както и за нейната отчетност пред обществото. Организацията напомни, че реформата трябва да продължи и с намаляване на политическото влияние от Висшия съдебен съвет. ССБ настоя законът да отразява случаите на бездействие на орган на власт, както и "политически услуги", които също може да са вид корупция.

Висшият адвокатски съвет съсредоточи атаката си върху Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Организацията е против сега действащия регламент, по който ще работи и новата антикорупционна комисия. Адв. Георги Атанасов коментира, че няма български закон, който да казва какво е "незаконно" придобиване на имущество.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?