ДПС предлага да се разкрият и лица, получили облаги от ДС

Законопроектът на ДПС за отваряне на досиетата предвижда не само разкриване принадлежността към бившата Държавна сигурност (ДС) на лица, заемащи публични длъжности, но и на онези, което са се облагодетелствали от тази си принадлежност.

Проектът, подготвен под ръководството на заместник-председателя на ДПС Касим Дал, бе внесен в петък в деловодството на парламента.

На проверка да подлежат всички, заемали висши държавни длъжности от 10 ноември 1989 г., а имената и данните за тях да бъдат оповестени чрез специализирана интернет-страница, предвижда законопроектът. По предварителни данни става дума за около 40 хиляди души. Няма да бъдат оповестявани имената на публични личности, които вече са починали.

Законът обаче не предвижда лустрация и забрана за заемане на висши длъности на лица, свързани с бившите тайни служби.

Интересите, свързани с националната сигурност

Интересите на страната, свързани с националната сигурност по смисъла на законопроекта включват:

а) разкриване, предотвратяване и противодействие на посегателства срещу независимостта и териториалната цялост на страната;

Според експерти, основните “вратички” в законопроекта са свързани със защитата на националната сигурност, тъй като с подобен мотив могат да бъдат укрити имената на много публични личности. Допълнителна възможност за заобикаляне на закона е повторното активиране на бившите сътрудници.

Законопроектът дава възможност за неоповестяване на лица, които в 3-дневен срок от уведомяването им за разкрити данни оттеглят кандидатурата си за заемане на публична длъжност или напуснат длъжността.

Проектът предвижда оповестяването на имената на хора, които са били щатни, нещатни или секретни (негласни) сътрудници на бившите тайни служби, хора, които са се облагодетелствали с образователни, професионални, административни или образователни привилегии, предоставени чрез или със съдействието на тайните служби, както и тези, на които им е била осигурена защита срещу наказателно преследване чрез или със съдействие на службите.

Предвижда се създаването на специализирана комисия, която ще се избира от Народното събрание в противовес на обсъжданата от ръководството на БСП концепция на Младен Червеняков, според която достъпът до архивите ще се осъществява чрез Държавния архив.

Източници на Mediapool от левицата обаче коментираха, че предложението на ДПС на практика изразява общо становище, че е необходимо създаването на специализирана комисия. Предполагам, че ДПС просто помагат да БСП да преодолее вътрешните си конфликти и настояването на “линията на ченгетата” нещата да си останат така, както са в момента, коментираха от НДСВ.

Същевременно внасянето на проект от зам.-председателят на ДПС Касим Дал, който е сред най-приближените на лидера Ахмед Доган, се определя като знаково за позицията на най-малкия коалиционен партньор. Някои го коментираха като атака срещу НДСВ, които закриха предишната комисия по досиетата (известна като комисията “Андреев”) точно преди тя да започне оповестяването на имената на кредитните милионери. Хората на Симеон Сакскобургготски имат от какво да се опасяват при такава проверка, уточниха бивши членове на комисията “Андреев”.

Като доказателство, че предложеният от Касим Дал законопроект отразява позицията на вътрешния министър Румен Петков и част от БСП се цитира фактът, че отново няма да се огласяват определени имена, ако това би застрашило националната сигурност. Проектът дори дава определение за “национална сигурност”, въпреки че подобен текст има в Закона за защита на класифицираната информация.

Предложените от Касим Дал текстове предвиждат създаването на 9-членна комисия с 6-годишен мандат, която се избира с мнозинство от 2/3 от Народните представители. В момента толкова имат представителите на БСП, НДСВ и ДПС, което на практика означава, че те могат да изберат комисия и без участието на опозицията. От левицата обаче бяха категорични, че най-вероятно десните също ще имат свои представители, както беше при формирането на комисията “Андреев”.

Законопроектът предвижда и “амнистия” за граждани и интитуции, които притежават документи за принадлежност към бившите служби. В чл.12 от проекта е записано, че те са длъжни да ги предоставят на комисията лично, по пощата или по друг начин.

След влизането на закона в сила оповестяването на такива документи вече ще се преследва по Наказателния кодекс – укриването, подправянето, увреждането и оповестяването на документи, удостоверяващи принадлежност към бившите тайни служби ще се наказва със затвор от 5 до 15 години и глоба от 15 до 30 хил. лв. Член на комисията, който разгласи данни и документи в нарушение на този закон пък ще се наказва със затвор от 10 до 20 години и глоба от 50 до 100 хил. лв.

Внесеният от ДПС законопроект е четвъртият на тази тема след проектите на ДСБ и на Филип Димитров и Йордан Бакалов от ОДС.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?