ДПС спъва разговорите за имунитетите

ДПС спъва разговорите за имунитетите

Позицията на ДПС по имунитетите е основната пречка за по-сериозно ограничаване на наказателната неотговорност на депутатите, потвърдиха представители на управляващото мнозинство пред Mediapool.

Официална позиция на движението няма, а неофициално депутати на Ахмед Доган споделят, че са за запазване на статуквото, според което парламентът решава дали даден избраник да бъде привлечен за обвиняем по някое дело или не.

Не става дума за това дали някой от нашите колеги има висящи дела или не, а за това да можем да вършим спокойно работата, коментираха те.

Официално юристите на ДПС и НДСВ обявиха, че са склонни да обсъждат предложенията за по-сериозно ограничаване на имунитета, но крайното решение трябва да бъде взето от лидерите на трите партии в управляващата коалиция.

Те трябва да преценят и дали конституционните промени трябва да третират имунитета на президента и магистратите. Приетият на първо четене проект засяга единствено депутатския имунитет.

 “Надцакване” между Симеон и Първанов

Преди ден НДСВ обяви, че по лично настояване на техния лидер Симеон Сакскобургготски са променили позицията си и искат пълно отпадане на имунитетите, но не само на депутатите, но на президента. В сряда прессекретариатът на държавния глава припомни, че Георги Първанов отдавна се е обявил за отпадане на всички имунитети без изключение – както на народните представители, конституционните съдии и магистратите, така и на неговия собствен.

Въпреки че президентът много активно участва в дебата около промените в конституцията, той не прибегна до правото си на законодателна инициатива по измененията в основния закон.

Според депутати, обаче, Първанов умело се възползва от актуалната покрай случая “Кузов” тема за трупане на политическа популярност в започналата вече кампания за втори мандат. Някои дори намекват за “синхронизиране” на действията с главния прокурор Никола Филчев, в чийто доклад преди десетина дни бе оповестено, че срещу Кузов има дознание за блудство с непълнолетно момче, което обаче е спряно заради имунитета на бившия член на ПГ на “Атака”.

Първоначалното предложение, което лансираха юристите на НДСВ, включваше всички възможни варианти за депутатския имунитет – от пълно отпадане до запазване на статуквото. По отношение на магистратите предложението беше тази привилегия да остане само за съдиите, а да бъде премахната за прокурори и следователи.

Въпреки, че според повечето анализатори, както и според участващите в дискусията народни представители и магистрати въпросът за депутатския имунитет далеч не е най-значимата конституционна промяна, тя се превърна в едва ли не централна тема на дебата. Причина за това стана избухналият скандал с депутата Кузов, чийто имунитет по сега действащата конституция не може да бъде свален.

Дясната опозиция в лицето на ДСБ и ОДС, които не подкрепиха промените на първо четене, се възползва от ситуацията и призова за пълно отпадане на депутатския имунитет.

От НДСВ обясниха пред Mediapool, че променили позицията си именно заради обществените очаквания след случая “Кузов”, тъй като сега се създава впечатлението, че в парламента влизат престъпници, които се крият от правосъдието.

Новата позиция на НДСВ за отпадане на депутатския имунитет обаче пак е двусмислена, защото бе обявено, че в крайна сметка партията ще се съобрази със становището на коалиционните си партньори БСП и ДПС.

БСП: Трябва ни още време

Депутати от левицата заявиха, че са склонни да водят разговори по въпроса. Според тях няма проблем към текста за отпадането на имунитета да се включат президента и магистратите, но е необходимо още време, за да може дискусията да се доразвие.

В сряда след среща на червените юристи стана ясно, че левицата ще предложи на колегите си от конституционната комисия удължаване на срока за внасяне на предложения за второ чете. Според приетите правила той е едноседмичен и изтича в петък.

Шефът на ПГ на БСП Михаил Миков каза, че евентуалното удължаване на срока няма да попречи конституционните промени да бъдат приети до 15 април, за да бъдат отчетени от Еврокомисията в новия доклад.

От НДСВ също коментираха, че е възможно да се приеме удължаване на срока за внасяне на предложения.

Това трябва да стане след като в крачка бъдат променени правилата за работа по конституционните промени. Управляващите вече обсъждаха такава възможност във връзка със заложената процедура ако един текст не получи на второ четене мнозинство от 180 депутати (3/4), да отпадне от проекта.

Дискусията по имунитета – отвличане на внимание

Същевременно юристи от БСП и НДСВ, членове на конституционната комисия, заявиха в сряда, че е необходимо дебатът по предлаганите промени да се доразвие не само по отношение на имунитетите, но и по другите въпроси.

Пакетът конституционни промени бе внесен през декември от БСП, НДСВ и ДПС без почти никакво предварително публично обсъждане, а само след вътрешни разговори.

Представители на съдебната власт и независими наблюдатели впоследствие обърнаха внимание, че част от текстовете са доста недомислени, включително и редакционно, и утвърждаването им ще има сериозни вредни последствия за независимостта на съдебната система.

Според приетите на първо четене текстове, депутатите няма да носят наказателна отговорност единствено за обвинения от частен характер. Те обаче ще могат да бъдат съдени освен за тежки престъпления от общ характер (с присъда над 5 години затвор), както е сега, и за леките, които подлежат на по-малко наказание. За повдигане на обвинение обаче ще продължи да се иска санкцията на парламента.

Представители на управляващото мнозинство коментираха за Mediapool, че предстои да се уточни на какъв етап трябва да се отправи искането – дали още при започване на разследване или при повдигане на обвинение. Това ще се прецизира в комисията преди второто четене.

Текстът включва и наказателна неприкосновеност, което означава, че народните представители не могат да бъдат задържани без разрешение на парламента.

Спорен е и текстът, който задължава председателите на ВАС, ВКС и главният прокурор да внасят в Народното събрание годишни доклади за отчитане на дейността си. Дискусии предизвиква и предложената процедура парламентът да отстранява предсрочно тримата висши магистрати.

Юристи прогнозираха, че най-вероятно ще се приеме лансираната от Георги Близнашки (БСП) идея крайното решение да се вземе от Конституционния съд, а не от парламента, както е записано в проекта. Твърде възможно е новосъздаваната процедура да бъде само за главния прокурор, но не и за шефовете на двете съдилища, за което управляващите бяха разкритикувани от опозицията.

В професионалните среди дискусия предизвикаха и предлаганите нови правомощия на министъра на правосъдието за сметка на Висшия съдебен съвет.

Безспорни според всички политически сили са предложенията за конституционно записване на вече направените с Наказателно-процесуалния кодекс промени, както и на институцията на омбудсмана. По отношение на обществения защитник обаче съществува още спор дали той трябва да има правото да сезира Конституционния съд или не.

Още по темата
Още от България