Драго Кос: България все още има много сериозен проблем с корупцията

Едно от нещата, които поиска Европейската комисия от България в междинния си доклад, публикуван преди дни, е да изпълни препоръките на Групата страни срещу корупцията към Съвета на Европа, група, известна като ГРЕКО. В своя доклад през октомври миналата година ГРЕКО описа предпоставките за корупция при партийното изборно финансиране у нас и призова за законодателни промени.

"ГРЕКО не създава списъци на корумпираните страни, но от наши източници знаем, че България има много сериозен проблем с корупцията и сме много обезпокоени от някои процеси в България отпреди години, но и от настоящия момент. Все още не виждаме очакваното голямо подобрение и сме готови да помогнем на страната да го постигне. Иначе не бих казал, че я очаква добро бъдеще."

Това казва в интервю за БНР Драго Кос, който оглавява Групата страни срещу корупцията към Съвета на Европа още от 2002 година.

Според него при решението за присъединяването на България към Шенгенското пространство се отчитат и проблемите с корупцията.

"Няма да навлизам в детайли какви условия трябва да бъдат изпълнени за влизане в Шенгенското пространство, но както има предвид многобройни фактори, които бяха отчетени за страните от предишното Шенгенско разширяване, няма да се изненадам, ако степента на справяне с корупцията е сред критериите за България. Личното ми мнение е, че това трябва да бъде един от критериите, защото иначе какъв е смисълът да отваряме границите за корупция на високо ниво. Наистина искам да видя много повече действия срещу корупцията във вашата страна - не само защото това е важно за Европейския съюз и за ГРЕКО, но и защото това е в интерес на българските граждани", казва словенският политик.

Той обяснява, че оценителите на ГРЕКО са били поставени в "доста странна ситуация при посещението си в България" шест месеца преди публикуването на доклада им.

"Не успявахме да получим надеждна информация, част от важните срещи бяха отменени. Българските власти попълниха нашия въпросник по начин, който не ни дава достатъчно информация. Имаше и противоречиви отговори. От Сметната палата отмениха една от срещите си с нас, а ние разчитахме да получим важни сведения именно от този орган, който контролира партийното финансиране. Това, което установихме обаче, е, че няма реален контрол върху финансирането на политическите партии в България. Самите партии не дават достатъчно информация за това. Налице са сериозни подозрения за купуване на гласове. Смятаме, че голяма част от законодателството, което е непоследователно и противоречиво, позволява политическа инструментализация на партийното финансиране. В доклада си издадохме общо 16 препоръки към България и страната е длъжна да се съобрази с тях в 18-месечен срок", казва Драго Кос.

В ГРЕКО още не са се запознали с промените в законодателството, одобрени от мнозинството на ГЕРБ.

По време на проверката след изборите през 2009 г. е установено, че българското законодателство съдържа редица противоречия.

"Някои проблеми въобще не са регулирани. Има и твърде малко изисквания към политическите партии и участниците в избори да управляват средствата си през банковата система, което е повече за странно през 21 век. Няма регулация за подкрепата от други партии например за прозрачността на коалициите. Когато няколко партии сформират коалиция само една от тях е длъжна да представи банковата си сметка. Какво обаче става с приходите и разходите на останалите партии в коалицията? Препоръчахме и промени в законодателството за дарения от юридически лица, което в  момента третира по различен начин местни, президентски и парламентарни избори. Това не е много систематичен подход. Препоръчахме също така строга отчетност на всички приходи и разходи за избирателните кампании. В момента пред така наречените предварителни кампании няма отчетност на даренията и направените разходи", пояснява Драго Кос пред БНР.

"Системата такава, каквато я заварихме по време на посещението си България, създаваше перфектни условия за купуване на гласове и за корупция", добавя той.