Драмата с хийтове в повече детайли

Идеята за шоково вдигане на акциза върху нагреваемите тютюневи изделия в страната предизвика истинска буря от коментари и политически обрати през последната седмица. Поради спецификата на темата много от коментарите имаха общ характер и не успяха да хванат някои от важните детайли – такъв например е данъчната основа на нагреваемите изделия. Последното развитие, а именно, че най-вероятно следващата седмица все пак ще се предложи увеличение на акциза – евентуално до 50% от този на класическите цигари, означава, че вниманието трябва да е точно в детайлите.

Защо пак данъчен шок?

Акцизната политика върху тютюневите изделия в България си има своята история на резки и необясними промени (например торпелирането на акцизния календар от 2015 г.). Познати са ни и ефектите от учебникарски данъчен шок на пазара – големият пример е от 2010 г. Макар и да говорим за все още нишов продукт – нагреваемите изделия, поуките от предишни грешки би трябвало да не се забравят. Ценовата достъпност на тютюневите изделия и еластичността на търсенето им в България е такава, че подобни стъпки неизбежно водят до огромна реакция на пазара. Ако приемем, че политиката има здравна и данъчна цел, то безспорно здравната ще бъде напълно загърбена – ще се ограничи възможността хората да се откажат от класическите цигари.

Каква е предисторията на казуса?

Преди точно една година ИПИ участва активно в процеса по приемане на акцизната рамка на нагреваемите изделия. Казусът тогава беше, че в тези изделия има тютюн (за разлика от електронните цигари), което автоматично ги прави акцизен продукт. Липсата на акцизна рамка за тях на практика водеше до невъзможност те да влязат в страната и блокиране на пазара. Тогава предложихме детайлна акцизна рамка, която да отговори на европейската практика.

Данъчната основа е количество тютюн, не брой късове

Водещите предложения на ИПИ бяха да се изчисти дефиницията на новите изделия и да се приеме подходяща данъчна основа. По отношение на класическите цигари данъчната основа е ясна – това са късовете цигари. При нагреваемите изделия обаче не е толкова просто. Те са различни по своя характер – едни са на късове (като познатите хийтове), други обаче са на ампули, капсули и т.н. Тепърва алтернативните нагреваеми изделия, в т.ч. и на другите компании в сектора, ще навлизат на пазара. Именно поради разнородния характер на нагреваемите изделия, предложихме данъчната основа да е количеството тютюн в изделието, а не просто броя късове. Това е практиката в почти цяла Европа и това беше прието с пълен консенсус от всички участници (депутати и външни наблюдатели) на обсъжданията в бюджетна комисия.

Акцизна ставка като тази при тютюна за свиване

Последният спорен момент беше акцизната ставка. Стъпвайки на практиката в Европа предложихме два варианта – нулева ставка в първата година (за да се види има ли въобще интерес към изделието на родния пазар) или изравняване на ставката с тази на тютюна за свиване. При последния данъчната основа е отново количеството тютюн. Беше възприет вторият подход, който между другото е и доста разпространен в Европа. С това се прие новата рамка и тя общо взето следваше общата европейската практика – като дефиниция, данъчна основа и ставка.

Предложението за шоково вдигане на акциза

Текущият законопроект за спешно вдигане на акциза на нагреваемите изделия всъщност не просто изравнява акцизната тежест на класическите цигари и хийтовете, но на практика ги третира еднакво и като данъчна основа – брой късове, а не количество тютюн. Подобно третиране е неадекватно по отношение на нагреваемите изделия, тъй като някои от тях просто нямат "късове”. Отделно това ги връзва с адвалорния (пропорционалния) компонент на акциза, което може да има неподозирани, вредни ефекти за иновативните продукти, които тепърва ще навлизат на пазара. Не е случайно, че масовата практика в Европа е нагреваемите изделия да се облагат само със специфичен акциз, тоест акцизната тежест да не се обвързва с ценовите решения на компаниите.

Водещ момент в предложението е, особено при обсъжданите нови варианти (50% от акциза при цигарите), е какво да бъде отношението между акцизната тежест при цигарите и тази при нагреваемите изделия. Първоначалното предложение за отношение 1 към 1 (равен акциз) го няма никъде в Европа. Всички други страни прилагат различна по-ниска ставка за нагреваемите, като обикновено разликата между акцизната тежест върху кутия цигари и кутия хийтс е в рамките на 3-4 пъти. Така например, отношението между акцизната тежест върху кутия цигари хийтс е 3.8 към 1 в Румъния, 2.9 към 1 в Гърция, 8.2 към 1 в Сърбия. В България сега е 3.8 към 1, тоест сходно с практиката в съседните държави.

Новата теза за експериментите

Новата теза, че подобни разлики ги има само в Източна Европа (тук се правили експерименти), а в Западна Европа акцизът бил по-висок също не е вярна. Просто се цитират трите най-тежки случая – отношението на акцизите между цигари и хийтс във Франция е 1.5 към 1, в Испания и Италия е 2 към 1. В други богати държави обаче е различно – в Холандия е 5.8 към 1, в Дания е 5.3 към 1, в Швейцария е 4.6 към 1. Други по-сходни с нас държави също имат подобни нива – в Полша е 5.3 към 1, в Литва, Латвия и Естония е в рамките на 5 към 1, в Словакия и Словения е над 4 към 1. Тоест масовата практика в Европа е за чувствителна разлика между акциза върху цигарите и този върху нагреваемите изделия, като средната разлика в ЕС е по-голяма спрямо текущата в България.

Ако бъде прието новото предложение за акциз върху нагреваемите изделия в рамките на 50% от този върху цигарите, то България би се наредила веднага след Франция като страната с най-тежко облагане на новите продукти. И тук обаче идва казусът, че новото предложение звучи като уеднаквяване на акцизната рамка между хийтс и цигари и просто отстъпка от 50% в ставката. Тоест промяната в данъчната основа все още е в сила, което е глупаво и ще създаде проблеми пред новите изделия. Каквито и обсъждания да се правят по отношение на ставката и акцизната тежест, те най-добре да се правят в рамките на текущата акцизна рамка и данъчна основа, която отговаря на характерните особености на новите изделия. 

Спирачка за иновациите, контрабанда на хийтове и рекордни приходи в бюджета

Важно е да отбележим и че цялото това законодателно усилие на практика е своеобразен удар по иновациите и стимул за контрабанда. С новия акциз (било и 50% от този на цигарите) преминаването към бездимни изделия ще означава сериозно покачване на разходите за пушачите спрямо алтернативата – класическите цигари, което в местните условия би било непреодолима пречка. Разбира се тези, които вече имат устройството, ще си търсят евтини хийтс от Сърбия (цената им е около 4 лв.) и потенциално от Украйна (цената им е едва 2 лв.). Потенциално ще си създадем изцяло нов вид контрабанда на изделия, които доскоро никой не беше и виждал в страната.

И тъй като водещ аргумент на законотворците е пропуснатите приходи за бюджета, в заключение ще добавим, че приходите от акцизи върху тютюневите изделия през първите пет месеца на 2018 г. са рекордни и достигат 923 млн. лв. (спрямо 848 млн. лв. за първите пет месеца на 2017 г.). До края на годината тези приходи най-вероятно ще надминат 2.5 млрд. лв., а ако прибавим и приходите от ДДС върху тютюневите изделия, то общо приходите ще са над 3 млрд. лв. Това би било абсолютен рекорд, така че едва ли липсата на пари от облагане на тютюневи изделия може да се разглежда като аргумент.

Още по темата
Още от Бизнес

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?