Драстичен ръст на бюджетните пари за църквата и мюфтийството

Премиерът Бойко Борисов обеща преди време заплатите на свещениците да стигнат учителските, а спорните текстове от Закона за вероизповеданията да бъдат променени.

Държавата смята да увеличи в пъти бюджетните субсидии за православната църква и мюсюлманското вероизповедание. Предложения за промени в закона за вероизповеданията дават възможност средствата за православната църква да надхвърлят 40 млн. лева годишно. Тези за мюсюлманското вероизповедание може да достигнат около 5.7 млн. лева.

Увеличението ще е възможно, след като се приемат предложенията на Цветан Цветанов (ГЕРБ) и Мустафа Карадайъ (ДПС) вероизповеданията, към които се определят над 1% от хората в страната, да получават по 10 лева за всеки вярващ.

Промените в закона в същото време дават възможност субсидията за православната църква да се ограничи до 15 млн. лева, каквато вероятно ще е практиката поне през следващата година.

Запазва се държавното финансиране за вероизповеданията с по-малко последователи, но не се въвеждат критерии за формирането на тези суми. Така те ще се приемат по предложение на кабинета и след крайното решение на парламента. В момента те са от порядъка на 70 000 лева за католици, арменци и евреи и 120 000 за всички останали.

В същото време се предвижда да отпаднат всички спорни текстове в Закона за вероизповеданията, внесени основно от "Обединени патриоти". Те предизвикаха недоволството на представителите на всички религиозни общности в страната, а в последните седмици на няколко пъти бяха организирани и протести в центъра на София.

"Патритоите" искаха ограничения за финансирането на вероизповеданията, както и за участие в богослужението на свещенослужители от чужбина. Отпада и предложението вероизповеданията да изкарат на светло даренията си. Запазва се възможността да се финансират от фондации, които сами създават за тази цел.

Повече пари

Промените в закона, които предстои да бъдат гласувани на второ четене, предвиждат вероизповеданията, към които се числи над 1% от населението в страната, да получават по 10 лева субсидия на всеки мирянин. Данните за това ще се взимат от последното преброяване на населението, направено от Националния статистически институт.

Според актуалните към момента данни на това условие отговарят Българската православна църква и мюсюлманското вероизповедание. Над 1 на сто са и определилите се като протестанти, но този процент е изчислен на базата на хората, които са отговорили на въпроса за религията при преброяването. Отнесен към цялото население, делът на протестантите също е под 1 на сто.

Също така според актуалните данни от преброяването като източноправославни са се определили над 4.37 млн. българи. Това означава, че субсидията за църквата може да надхвърли 43 млн. лева. В същото време обаче в предложението на Цветанов и Карадайъ е оставена вратичка за предоставянето на по-малка от тази сума. Според законопроекта, ако не може да се изпълни изискването за 10 лева на мирянин, то въпросното вероизповедание ще получи от бюджета минимум 15 млн. лева. Тази хипотеза важи само за православната църква, тъй като определилите се като мюсюлмани в страната по време на преброяването са 577 138 души. Така субсидията за това вероизповедание би трябвало да е повече от 5.7 млн. лева на година до следващото преброяване през 2021 г.

Към момента по-големите средства за двете основни вероизповедания не са заложени в проекта на държавния бюджет, който предстои да се приеме окончателно от парламента. Освен това законовите разпоредби за увеличаване на субсидиите все още не са факт. Това обаче не пречи, ако текстовете бъдат окончателно приети, бюджетните субсидии да бъдат увеличени през следващата година с решение на правителството. Вероятно обаче сумата за православната църква ще е на минимума от 15 млн. лева. Дори и при това положение увеличението ще е над 3 пъти спрямо сегашните пари. Според проектобюджета за догодина за православната църква са предвидени 2.9 млн. лева, а още около 1 млн. лева са заложени за трите големи манастира - Рилски, Троянски и Бачковски. Освен това са заложени средства за структурите на българската църква в чужбина. Според закона на Цветанов/Карадайъ парите по това перо се запазват.

Ако предложенията за по-голямо финансиране бъдат приети, средствата за мюсюлманското вероизповедание ще нараснат около 12 пъти. В бюджета за догодина по това перо са заложени 460 000 лева, които може да набъбнат до над 5.77 млн. лева.

Законопроектът, който предстои да се приеме на второ четене, предвижда да се финансират и останалите вероизповедания, въпреки че първоначално това не бе заложено. Парите за тях обаче ще зависят от волята на кабинета и депутатите, тъй като ще се определят без ясен критерий в Закона за държавния бюджет. В момента средства се отпускат на католическата и арменската църква, както и на еврейската религиозна общност. Общата сума за подпомагане на вероизповеданията е 5.5 млн. лева, а средствата са основно за ремонт и строителство на храмове.

Заплати като на учителите, но не съвсем

Според предложените промени в Закона за вероизповеданията, държавната субсидия за тях ще може да се използва за текущи и капиталови разходи, а религиозните ръководства ще трябва да предоставят план и отчет за харченето на парите.

Законопроектът формално се придържа към обещанието на премиера Бойко Борисов да се изравнят заплатите на свещенослужителите с тези на учителите. Разликата обаче е, че преподавателските заплати са посочени като таван на възнагражденията на свещениците и няма никаква пречка те да получават много по-малко.

Според разчетите за догодина таванът на заплатите на свещениците би трябвало да е около 1300 лева. Този за останалите служители към храмовете не може да надхвърля средната заплата в обществения сектор за съответния месец.

Самите служители може да са и чужди граждани, но трябва да са получили разрешение за пребиваване в страната. Те могат да участват в богослужение, сред като за това бъде уведомена Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет. Освен това отделните вероизповедания трябва да поддържат регистър на служителите си и да осигурят достъп до него на въпросната дирекция.

В законопроекта е предвидено също всяка година вероизповеданията да предоставят на държавата списък с храмовете, обредните и молитвените домове, които ползват. Те ще се включват в централен регистър и само за тези сгради ще могат да се ползват данъчни преференции. Предвижда се още при строителството на нови храмове разрешителни да се издават на съответното вероизповедание, което би трябвало да ограничи изграждането на храмове от частни лица.

Още по темата
Още от България