Драстичният улов на бели пясъчни миди в българските води на Черно море застрашава тези морски видове

Уловът на бели пясъчни миди в българските води на Черно море драстично надвишава допустимите количества и застрашава локалните популации на видовете. Данните са резултат от изследване на Института по рибни ресурси – Варна, реализирано през 2020 и 2021. Изследването е реализирано по проект "Изследвания върху видовете от групата на белите миди и предложение за нови управленски мерки (WHITECLAM)" с финансовата подкрепа от Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020. Той е на стойност 612 937 лв., от които 459 703 лв. е безвъзмездна финансова помощ от Европейския фонд за морско дело и рибарство, а 153 234 лв. са от националния бюджет. Изследването обхваща наблюдение на два вида бели пясъчни миди - Donax trunculus и Chamelea gallina, които са и най-търсени за стопански риболов.

Намаление с 97 на сто

Най-неблагоприятни са данните за вида Ch. galina, за която има подробен анализ и от 2003 г. Именно при съпоставяне на данните от тогавашното и сегашното изследване се откроява негативната тенденция. Между двете изследвания, т.е. за период от 17 - 18 г. се установява драстично понижение от 97% както при средния индекс на биомасата на този вид мида, така и по отношение на максималните регистрирани нива.

Уловът на на другия вид D. Trunculus нараства рязко през 2016 – 2017 година, когато достига средно 700 тона. През 2019 – 2020 се понижава, но през следващата година нарастват отново до 759 тона. А в същото време настоящото изследване на Института по рибни ресурси – Варна е установило, че допустимият улов на D. trunculus се оценява на 450 тона за година, а на Ch. gallina - на макс. 88 тона за година!

Драстичният улов през последните години се случва заради високата цена и голямото търсене на италианския и испанския пазар. Официално разрешеният им улов е чрез водолази, но на практика се случва и с драгиране, за да се постигнат промишлени добиви, което безспорно уврежда водната среда и други видове.

Учените са категорични, че високите нива нa изземване на белите пясъчни миди са безпрецедентни за българската акватория, а наличието на нерегламентирани методи за риболов оказва допълнително вредно въздействие върху морските хабитати и населяващите ги видове. Прекомерният риболов застрашава популациите на тези миди, смятат те.

Къде все пак има повече бели пясъчни миди в Черно море? 

В изследването пo проекта е обхваната цялата крайбрежна зона на дълбочина до 30 метра. Данните показват, че най-значителни количества от мидата D. trunculus са концентрирани във водите пред курорта “Св. св. Константин и Елена”, а също и пред Паша дере, Несебър и между Каваците – Ахтопол. Рекордьор, с най-висок индекс от този вид мида е местообитанието пред Каваците - 315.75 тона на квадратен километър, докато средният индекс на биомасата в изследваната зона пред българския бряг се оценява на 39.51 тона на квадратен километър. Прави впечатление, че на север от Албена, количествата на вида се понижават и само пред Езерец е установен сравнително добре запазен хабитат.

Относително по-големи количества от другия вид бяла пясъчна мида Ch. gallina се откриват пред Крапец, Св. Константин и Елена, Камчия, и Черноморец - Ропотамо. В детайли, най-висок индекс от този вид е регистриран пред Крапец през 2020 г. - 169.73 тона на квадратен километър, докато средният индекс на биомасата на вида в изследваната зона се оценява на 11.59 тона на квадратен километър.

Каква площ заемат мидите?

Изследването на Институт по рибни ресурси – Варна е установило, че пред българския бряг на Черно море, площта покрита от споменатата мида D. trunculus се оценява на около 6000 хектара, а запасът - на 1800 - 2800 тона, или средно 2300 тона за 2020 - 2021 г. Площта, покрита от вида Ch. gallina, се оценява на приблизително 20 000 хектара, а запасът варира между 2800 - 1700 тона, средно 2250 тона. Учените уточняват, че е възможно площта, покрита от Ch. gallina, да е по-голяма, защото видът може да бъде открит и на по-големи дълбочини, до 30 - 35 m, но количествата намаляват значително в дълбочина.

“На базата на максималната площ, изчислена към момента на изследването, са възможни по-големи запаси от тези видове пред българския бряг. Тези ценени морски ресурси могат да бъдат поддържани и увеличени чрез правилно управление на запасите и увеличаване на възпроизводствения потенциал на техните популации. Това може да се постигне с регулации и ограничения за улова, установяване на периоди на почивка и минимален размер на уловените екземпляри“, уточни пред Mediapool директорът на института доц. Елица П. Петрова-Павлова.

Къде приоритетно трябва да се следи за състоянието на белите пясъчни миди?

Подбрани като приоритетни зони за проследяване на състоянието на двата вида пясъчни миди са зоните: Кранево – Св. Константин и Елена и Шкорпиловци – Иракли. Тези зони имат потенциал за формиране на добри запаси, смятат от института.

При Ch. gallina за периода на изследване доминира размерният клас между 1 и 2 см, с дял от 93%. За другия вид, доминиращ е размерният клас 2 – 3.5 см, 84%.