Дребният шрифт е забранен: Фирми за бързи кредити губят дела заради малки букви

Фирми за бързи кредити губят дела срещу длъжници заради дребен шрифт в договорите и приложенията към тях. Такава съдебна практика вече е установена у нас. И макар че доста решения не са окончателно влезли в сила, те показват тенденция, че съдиите са склонни да отсъждат в полза на потребителите на това основание.

В същото време преглед на делата показва, че се търсят различни начини за заобикаляне на този проблем – твърдения, че изискването за шрифта противоречи на европейските правила или пък че няма стандарт, който да каже какво е шрифт 12.

Законът за потребителския кредит

Според Закона за потребителския кредит всеки договор трябва да бъде сключен на хартия или друг траен носител. Освен, че цялата информация следва да е в разбираем вид, е задължително тя да бъде написана и на шрифт не по-малък от размер 12. Тази промяна в закона е влязла в сила през 2014 г. Дали от недоглеждане или по друга причина обаче и досега много фирми за бързи кредити пропускат да оформят документите си по този начин. И ако се стигне до просрочие или друг проблем и те заведат дело срещу длъжника, в немалко случаи го губят именно заради дребния шрифт.

Кой какво губи

Това, че един договор за кредит е обявен за недействителен, не означава, че длъжникът вече не дължи нищо. Т.е. позоваването на дребния шрифт не може да доведе до невръщане на заема изобщо. В масовия случай съдилищата постановяват да се възстанови чистата сума на кредита, но без лихвата.

Видимо с просто око

Как се случва това. Един от пресните примери е дело пред районния съд в Гоце Делчев, решено през миналата година. Фирмата П.К.Б. твърди, че е отпуснала 1800 лв. заем на жена през 2019 г. Според условията на договора тя трябвало да върне 3034 лв. Има обаче и споразумение за допълнителни услуги. Сред тях са отлагане на вноските, промяна на размера им, промяна на падежа и др. Заради тези допълнителни услуги длъжницата трябвало да плати още 1797 лв. Така в един момент жената започва да твърди, че е надплатила задължението си с над 1400 лв., които настоява да ѝ се върнат.

Съдът установява следното – споразумението за допълнителни услуги е написано с шрифт по-малък от 12. И тъй като го смята за част от договора, обявява целия договор за недействителен. На втора инстанция това решение е потвърдено, но аргументът за дребния шрифт не е приет от съда просто защото жената е твърдяла, че това се вижда с „просто око“ и не е предоставила доказателства. Втората инстанция посочва, че има проблем с плащането по допълнителното споразумение. Със задължението по него се увеличава годишният процент на разходите по кредита, но това не е отразено в договора.

"Според съда става въпрос за прикрит разход на кредита, тъй като уговорените допълнителни услуги по същността си представляват действия по неговото обслужване и управление", пише в решението. Затова решението на първата инстанция за недействителност на договора е потвърдено.

Друг пример от съвсем скоро. Кредитната компания Т.Б.А.Б завежда дело срещу мъж, на когото е отпуснала 4157 лв. С подписването на договора той се съгласил да сключи и два вида застраховки - "Живот" и "Безработица", които били платени директно от фирмата и след това – добавени към задължението му. Длъжникът обаче пропуска последните две вноски и му е заведено дело. По време на процеса съдът установява, че двете полици са елемент от договора. В текста обаче са изписани с шрифт по-малък от 12.

"Очевидна е разликата във вида и размера на ползвания шрифт при тези документи при съпоставка с текста на договора за кредит като не е спазено изискването размерът на шрифта да не е по-малък от 12", пише в решението. И на това основание целият договор за кредит се обявява за недействителен.

Подобни решения изобщо не са прецедент. През 2021 г. например районният съд в Пловдив отсъжда в полза на длъжник по кредит, отпуснат от Б.П.П.Ф. Става дума за задължение от 4200 лв., което след такси и застраховки става 6229 лв. Назначената по делото експертиза сочи, че използваният шрифт е 11.5. За съда това е достатъчно основание да обяви договора за недействителен. Намерени са обаче и още нарушения – недостатъчно информация за начина на определяне на лихвения процент, както и увеличаване на годишния процент разходи, този път чрез застраховката. Случаят е подобен с установеното от съда в Благоевград – посочва се определен процент разходи, след това те се увеличават чрез допълнителните такси, но формално посоченият процент не се променя.

А какво пише в директивата?

Факт е, че повечето такива дела са за сравнително малки суми. Това обаче не пречи в съдебните зали да се водят люти битки за спечелването им. В тези спорове се намесва и европейското законодателство. Фирмите за бързи кредити се позовават на една директива от 2008 г., която поставя общи изисквания за това как трябва да изглеждат и съдържат договорите. И понеже това за шрифт 12 не е изрично упоменато, се твърди, че българската норма противоречи на европейските.

Такова дело е разглеждано наскоро от Върховния касационен съд (ВКС). То стига до последната инстанция, след като районният съд във Варна отсъжда в полза на длъжника, позовавайки се и на аргумента за шрифта, но пък окръжният съд отменя това решение. ВКС връща делото за ново разглеждане и разсъждава върху спора за директива и национален закон.

Съдиите посочват, че специално по въпроса с шрифта има тълкуване от Съда на ЕС, в което пише следното: допуска се национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Иначе казано – страните-членки са свободни да налагат подобни ограничения на национално ниво и това не противоречи на европейското законодателство.

А може ли един въпрос?

Въпросът със сблъсъка европейско-национално законодателство не е единственият, по който ВКС се е произнасял. Върховните съдии са разсъждавали и по съмнения от типа има ли международен или друг стандарт, който да определя какво точно е шрифт 12. Това се случва по дело, което тръгва от районния съд във Видин през 2019 г. Първата инстанция отсъжда в полза на длъжника, като един от аргументите отново е дребният шрифт. Съдът установява, че договорът и приложенията към него са различно изписани. Например в единия документ има по 74 знака на ред, при другия – 100, а при третия – 136. Това решение е потвърдено на ниво окръжен съд, а след това фирмата за бързи кредити решава да обжалва пред ВКС. Един от въпросите, които поставя, е:

"Ако изискването за "размер на шрифта - не по-малък от 12" е самостоятелно основание за обявяването на договора за потребителски кредит за недействителен, то какъв е критерият за спазване на това изискване при липсата както на държавен, така и на международен стандарт за определяне характеристиките на размера на шрифта?"

Отговорът на върховните съдии е следният:

"Законът препраща към текстообработващата програма, която е използвана за написване на договора, а не към друг стандарт – държавен или международен, поради което въпросът дали е необходим такъв стандарт е неотносим, без значение за спора".

Така делото не е допуснато за обжалване, т.е. фирмата за бързи кредити окончателно го губи.