Другият фронт

Изненадата е необходима за воденето на война. Политическата подготовка за нападението срещу Афганистан, което започна вчера, беше толкова голяма, колкото позволяваше нуждата от бързи действия в отговор на жестокостите от 11 септември. В изминалите седмици след деня, в който 6000 невинни хора загинаха от ужасна смърт, Джордж Буш заедно с Тони Блеър и представители на техните правителства неуморно се опитваха да подготвят обществеността у дома и в чужбина за това, което предстои. Ултиматумите, представени пред талибаните бяха ясни, а доказателствата срещу Осама бен Ладен и неговата терористична мрежа Ал Каида също бяха грижливо изложени. Двадесет и четири часа преди започването на военните действия Буш заяви, че всички предупреждения са били отправени. Вчера талибаните все още се раздвояваха между пренебрежението и различни форми на изнудване и бяха единствените, които отказваха да признаят, че времето им изтича.

От военна гледна точка обаче западната общественост беше толкова несигурна, колкото и талибанските бойци, в заплануваното от техните войски. Информацията, която е жизненоважна за демокрацията, беше нищожна. Трудната задача на политиците беше да подготвят гражданите без да разкриват заплануваните действия.

Нуждата от уравновесяващи действия продължава да съществува поради две причини. Първата е, че в тази военна операция най-важните действия ще бъдат тайни. Тези първи удари целяха да разрушат летищата, относително примитивната противовъздушна отбрана на талибаните и командните центрове на Ал Каида, но те ще бъдат последвани от тайни акции. Ще бъде сложно да се проследи напредъкът, дори на тактическо ниво.

Втората причина е, че Афганистан е само част от световната мозайка. Възможно е подтисническият и зле организиран режим на талибаните да се срине под тежестта на въздушните удари и политически и военно съживената опозиция в Афганистан. Възможно, но не е сигурно, а най-важното е, че ако това стане, терористичните мрежи ще загубят една от базите си, но не и способността си да провеждат терористичната си дейност. Ако определението за победата е "когато свободата разгроми страха", то тогава конфронтацията ще бъде продължителна и многостранна.

Елементът на шок е неизбежен при започването на военните действия на американските и британски войски, тъй като вчерашната реч на Буш беше немислима преди един месец, както беше немислимо и разрушаването на Световния търговски център. Бързата мобилизация, както и действията на дипломатическо ниво бяха голямо постижение. Но през тези седмици, месеци и може би години трябва да се повтаря, че това не е началото на ответен удар срещу ислямския тероризъм, а откриването на "нов фронт", както каза вчера Джордж Буш.

Рисковете, които стоят пред въоръжените сили в Афганистан са големи, но всеобхватността на заплахата, поставена от Бен Ладен, Ал Каида и неговите съюзници, изисква сътрудничество не само във военната сфера, но и солидарност и кураж на всички хора, бедни и богати. Цел за атентатите на терористите станаха Ню Йорк и Вашингтон, но омразата им е насочена срещу живота и ценностите на всички, включително мюсюлманите, които не споделят техния фанатизъм и убийствени намерения. По-безкомпромисно и по-ясно отвсякога Бен Ладен се облече в дрехите на псевдофашиста, чиято мегаломания има за цел да установи световното господство на един "нео-халифат" от ислямски екстремисти, които да управляват посредством страха.

Върху плещите на Америка лежи най-големия товар на водачеството, но Великобритания също е напълно въвлечена в борбата. Много британци загинаха в Ню Йорк, това беше най-смъртоносната терористична атака срещу британски граждани. Но Тони Блеър е прав, че това би било битка на Великобритания, дори и ако нито един британец не беше загинал. Националните интереси на държавата са пряко засегнати защото на карта е заложен животът на всички. Няма път назад и възможност за провал.