ДС търсила помощ за отклоняване на вниманието от връзките с Агджа

Седмици след атентата срещу папата и много преди арестуването на Сергей Антонов българските тайни служби са потърсили от ЩАЗИ съдействие за отклоняване на вниманието от контактите на Али Агджа с източноевропейските тайни служби, посочва в сензационно интервю за италианския вестник Авенире бившият офицер на ЩАЗИ Гюнтер Бонсек, предаде радио Дойче веле.

Решено било да се изгради теория, че Агджа е крайно десен терорист. За целта била фабрикувана версията, че е член на "Сивите вълци". Самите "Сиви вълци" не знаеха почти нищо за него, което стана ясно и от разпитани от нас в Германия турци. Пратихме фалшиви заплашителни писма, подписани от тяхната организация, срещу институции на ГФР и италиански съдии, разказва Бонсек. Много време след това бе арестуван Сергей Антонов и ние се питахме кой е той, а българите ни говореха за него като за наш човек, уточнява офицерът на ЩАЗИ.    

Гюнтер Бонсек потвърждава отречени по-късно от Маркус Волф спомени за работна среща по случая на българските служби и германските им колеги във вила в Берлин. Когато идваха в ГДР, българите отсядаха винаги в тази вила, добавя той. Срещите ни ставаха в периода 1981-1982 година, тоест преди обвиненията срещу българите. От българска страна помня, че присъстваше шефът на отдел "Активни мерки", а от наша - полковник Вагенберт, шеф на отдел номер 10. Имаше още двама-трима българи и един преводач. Разбира се, присъстваше и човек от КГБ, добавя Бонсек.

Германците е трябвало да изградят лоби за българската кауза сред политици, журналисти и правните среди в Италия. Агентите от София се притеснявали, че Сергей Антонов щял да рухне пред италианците и да признаел всичко, затова се бързало да се постигне неговото освобождаване. Разработена била обществена кампания против задържането му в италиански затвор. Правните съвети на българите ги осигурихме ние, казва офицерът на ЩАЗИ. Българите успяха да се снабдят с копие на доклада на италианския съдия Иларио Мартела и бяхме постоянно информирани за действията на следствието. Имахме също така постоянен агент в съда, разказва Гюнтер Бонсек пред вестник Авенире, цитиран от Дойче веле.

В понеделник Кориере дела сера припомни, че около атентата все още има останали без отговор въпроси, свързани най-вече с човека, който стреля срещу папата -Али Агджа. Защо през 1979 г. Агджа намира убежище в България след бягството от турския затвор, където беше въдворен за убийство; защо преди атентата в Рим е могъл през 1981 г. необезпокояван да живее петдесет дни все в България; защо е отседнал в най-големия софийски хотел Витоша, когато никой не е могъл да убегне от плътния контрол на един полицейски режим.  В същия хотел живее също прословутият контрабандист на оръжие и наркотици Бекир Челенк, вероятно толериран за услугите си от Държавна сигурност и обвинен въз основа на показания на Агджа”, припомня италианският вестник.

Наскоро главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов съобщи, че Държавна сигурност е завела дела и за Агджа, и за Челенк. Това станало две години след атентата срещу папата. Ген. Борисов уточни, че Агджа е пребивавал в страната с индийско име, но отказа да каже какво е правил тук през 37 –те дни на 1980 година. Било сигурно обаче, че не е обучаван в български лагери за терористи, изтъкна ген. Борисов.

Италианската парламентарна комисия, която се занимава с дейността на КГБ в Италия и обстоятелствата около покушението срещу папата, вече е поискала от София достъп по документи от българските архиви.

На този етап е известно само за кореспонденцията между ДС и ЩАЗИ по повод поисканата от България помощ срещу “вражеската пропаганда” на Запада във връзка с т.нар. българска следа. В тези документи обаче няма доказателства за съпричастност на България към атентата срещу папата, заявиха от Службата по архивите на ЩАЗИ.

В същото време българските власти не отронват дума за архивите на други служби, които биха могли да съдържат данни за пребиваването на Агджа у нас и връзките му турския мафиот Челенк.

Италианският вестник припомня, че макар Агджа да е влязъл в България с индийски паспорт на името на Йогиндер Сингх, той го сменя с турски паспорт на името на Фарук Йозгюн, издаден на 11 август 1980 г. в Невшехир. С него влиза повторно в България на 30 август и излиза на следващия ден, пресичайки границата с тогавашна Югославия. През следващите девет месеца той пребивава изключително в държави от Интерпол, въпреки че е обявен за международно издирване.