ДС търсила помощ за отклоняване на вниманието от връзките с Агджа

Седмици след атентата срещу папата и много преди арестуването на Сергей Антонов българските тайни служби са потърсили от ЩАЗИ съдействие за отклоняване на вниманието от контактите на Али Агджа с източноевропейските тайни служби, посочва в сензационно интервю за италианския вестник Авенире бившият офицер на ЩАЗИ Гюнтер Бонсек, предаде радио Дойче веле.

Решено било да се изгради теория, че Агджа е крайно десен терорист. За целта била фабрикувана версията, че е член на "Сивите вълци". Самите "Сиви вълци" не знаеха почти нищо за него, което стана ясно и от разпитани от нас в Германия турци. Пратихме фалшиви заплашителни писма, подписани от тяхната организация, срещу институции на ГФР и италиански съдии, разказва Бонсек. Много време след това бе арестуван Сергей Антонов и ние се питахме кой е той, а българите ни говореха за него като за наш човек, уточнява офицерът на ЩАЗИ.    

Гюнтер Бонсек потвърждава отречени по-късно от Маркус Волф спомени за работна среща по случая на българските служби и германските им колеги във вила в Берлин. Когато идваха в ГДР, българите отсядаха винаги в тази вила, добавя той. Срещите ни ставаха в периода 1981-1982 година, тоест преди обвиненията срещу българите. От българска страна помня, че присъстваше шефът на отдел "Активни мерки", а от наша - полковник Вагенберт, шеф на отдел номер 10. Имаше още двама-трима българи и един преводач. Разбира се, присъстваше и човек от КГБ, добавя Бонсек.

Германците е трябвало да изградят лоби за българската кауза сред политици, журналисти и правните среди в Италия. Агентите от София се притеснявали, че Сергей Антонов щял да рухне пред италианците и да признаел всичко, затова се бързало да се постигне неговото освобождаване. Разработена била обществена кампания против задържането му в италиански затвор. Правните съвети на българите ги осигурихме ние, казва офицерът на ЩАЗИ. Българите успяха да се снабдят с копие на доклада на италианския съдия Иларио Мартела и бяхме постоянно информирани за действията на следствието. Имахме също така постоянен агент в съда, разказва Гюнтер Бонсек пред вестник Авенире, цитиран от Дойче веле.

Президентът Георги Първанов:

“За мен няма съмнение, че има българска следа в стремежа сега да се реанимира този въпрос, да се вкара в обществения дебат в контекста на предизборната ситуация. Тези, които го правят, не бива да забравят, че тази зловещата кампания нанесе много тежки морални поражения на цялата българска нация, не на отделни служби, не на отделни личности, партии или други организации, а на България като цяло”.

Пред в. Новинар, 18 април 2005 г. 

В понеделник Кориере дела сера припомни, че около атентата все още има останали без отговор въпроси, свързани най-вече с човека, който стреля срещу папата -Али Агджа. Защо през 1979 г. Агджа намира убежище в България след бягството от турския затвор, където беше въдворен за убийство; защо преди атентата в Рим е могъл през 1981 г. необезпокояван да живее петдесет дни все в България; защо е отседнал в най-големия софийски хотел Витоша, когато никой не е могъл да убегне от плътния контрол на един полицейски режим.  В същия хотел живее също прословутият контрабандист на оръжие и наркотици Бекир Челенк, вероятно толериран за услугите си от Държавна сигурност и обвинен въз основа на показания на Агджа”, припомня италианският вестник.

Наскоро главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов съобщи, че Държавна сигурност е завела дела и за Агджа, и за Челенк. Това станало две години след атентата срещу папата. Ген. Борисов уточни, че Агджа е пребивавал в страната с индийско име, но отказа да каже какво е правил тук през 37 –те дни на 1980 година. Било сигурно обаче, че не е обучаван в български лагери за терористи, изтъкна ген. Борисов.

Италианската парламентарна комисия, която се занимава с дейността на КГБ в Италия и обстоятелствата около покушението срещу папата, вече е поискала от София достъп по документи от българските архиви.

На този етап е известно само за кореспонденцията между ДС и ЩАЗИ по повод поисканата от България помощ срещу “вражеската пропаганда” на Запада във връзка с т.нар. българска следа. В тези документи обаче няма доказателства за съпричастност на България към атентата срещу папата, заявиха от Службата по архивите на ЩАЗИ.

В същото време българските власти не отронват дума за архивите на други служби, които биха могли да съдържат данни за пребиваването на Агджа у нас и връзките му турския мафиот Челенк.

Италианският вестник припомня, че макар Агджа да е влязъл в България с индийски паспорт на името на Йогиндер Сингх, той го сменя с турски паспорт на името на Фарук Йозгюн, издаден на 11 август 1980 г. в Невшехир. С него влиза повторно в България на 30 август и излиза на следващия ден, пресичайки границата с тогавашна Югославия. През следващите девет месеца той пребивава изключително в държави от Интерпол, въпреки че е обявен за международно издирване.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?