ДСБ: Номинацията на Ирина Бокова е жест към кръговете, свързани с комунизма

ДСБ: Номинацията на Ирина Бокова е жест към кръговете, свързани с комунизма

"Номинацията на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН се възприема от нашите избиратели като жест към кръговете, свързани с комунистическото минало на страната, от които тя не се е разграничила". Това се казва в позицията на ДСБ по повод официалното издигане на кандидатурата на Бокова за престижния пост.

"Българският кандидат ще има претенцията да представлява в световната организация не само българите, а и останалите източноевропейци – народи, които носят травмите на комунистическите режими. Изразяваме скептицизъм, доколко настоящата кандидатура ще намери подкрепата на Източна Европа, дори и да осъди еднолично престъпленията на комунизма", се казва още в позицията на ДСБ.

Партията, която все още е част от Реформаторския блок, казва, че една "истинска национална номинация" за генерален секретар на ООН трябва да има широката подкрепа на българското общество.

"Разбираме добре, че това е трудно постижим резултат. В случаят с г-жа Бокова, такава подкрепа не е възможна", допълват от дясната формация.

ДСБ казва, че номинацията е право и отговорност на правителството и за издигането на Бокова отговорност ще носят Пламен Орешарски и Бойко Борисов.

"Сегашното правителство позволи да бъде изнудвано и дори заплашвано от БСП и АБВ - фракциите на бившата БКП. Ако влиянието на тези хора във външната политика продължи, под въпрос ще бъдат поставени не просто реформите и стабилността, а западния цивилизационен избор на България - голямото постижение на няколко поколения българи през последния четвърт век. Демократи за силна България ще положим всички усилия за да защитим това постижение", завършва позицията на партията.

Във вторник външно министерство обяви, че Ирина Бокова е официалната кандидатура на България за генерален секретар на ООН. Премиерът Бойко Борисов предпочете да се позове на решението на кабинета "Орешарски" от лятото на 2014 г., вместо да се ангажира със собствено. Това се случи малко след като лидерът на АБВ Георги Първанов предрече нейното издигане.

Събитията се развиха неочаквано бързо, защото Борисов на няколко пъти каза, че България няма да бърза с номинацията и дипломатическите преговори около българската кандидатура ще продължат, докато не се осигури необходимата подкрепа.

Номинацията обаче бе издигната без каквито и да е индикации, че такава подкрепа е осигурена. Още повече, че редица коментари в западната преса показаха, че кандидатурата е твърде спорна от гледна точка на САЩ и Великобритания – две държави, които имат право на вето в Съвета за сигурност на ООН.

Според източници на Mediapool министър-председателят е бил запознат и с разкритието, че Бокова е била на косъм от импийчмънт като генерален директор на ЮНЕСКО. Това е една от причините Борисов да не се ангажира с ново правителствено решение за номинацията, а да се позове на решението на правителството на Орешарски от 2014-та година.

Формален предвестник на развръзката около номинацията ѝ стана мъгляво съобщение, публикувано на сайта на Министерския съвет в понеделник за проведен разговор на Борисов с българския еврокомисар Кристалина Георгиева, според което тя му е казала, че остава фокусирана в работата си в Европейската комисия. Георгиева се приема като другата птенциална силна кандидатура на България, която се ползва с подкрепата на евроатлантическите партньори на страната.

Споделяне
Още по темата
Още от България