ДСБ остава в Реформаторския блок и в опозиция

Р. Кънев с последно усилие за връщане на РБ към ценностите и целите му, но ще работи и за широк съюз – алтернатива на досегашния модел на управление

ДСБ остава в Реформаторския блок и в опозиция

Демократи за силна България (ДСБ) остава в Реформаторския блок, като същевременно запазва и позицията си на опозиция на днешното управление.

Провелото се в неделя заседание на висшия орган на партията – Националния съвет – подкрепи предложението на лидера Радан Кънев за оставането в Реформаторския блок, който обаче да се отвори към още избиратели чрез връщане към първоначалните си ценности и цели.  Лидерът на ДСБ ще направи последно усилие да убеди останалите лидери в РБ да чуят исканията на избирателите си. Същевременно ще се търси нов широк политически съюз, който да бъде алтернатива на сегашното управление.

В края на миналата година ДСБ последва своя лидер и излезе в опозиция на управлението заради приетите в осакатен вид конституционнни поправки.Формално обаче тогава партията запази членството си в РБ, а депутатите ѝ – в парламентарната група на блока, въпреки че останалите партии в него избраха да останат част от доминираното от ГЕРБ правителство и парламентарно мнозинство. Да запази поста си на министър на здравеопазването предпочете и тогавашният заместник-председател на ДСБ Петър Москов. Самият Москов не присъства на форума в неделя.

Другият ръководен орган на партията – Националното съвещание – в края на януари подкрепи позицията на Радан Кънев, който пък тогава обяви началото на създаването на нов десен проект около ДСБ, чиято цел е да стане втора политическа сила. Тогава Кънев определи Реформаторския блок за изчерпан политически модел и призова партньорите си в него да определят червените линии, които биха ги изкарали в опозиция.

На днешното заседание, определено от Кънев като "най-тежкото от съществуването на партията", Националният съвет гласува с голямо мнозинство резолюция, която потвърждава излизането на ДСБ в опозиция на настоящото управление, дава мандат на лидера и ръководството да водят преговори за организационно единство на Реформаторския блок, основано на неговите първоначални цели и предизборна програма, приема нова организационна структура и нов устав на ДСБ като основа за развитие и отваряне на партията. Последната точка от резолюцията дава мандат на Радан Кънев и ръководството за сътрудничество с граждански и политически организации като основа за изграждане на широк политически съюз – алтернатива на досегашния модел на управление.

Има много аргументи да се напусне лесно РБ, не отрече Кънев в заключителното си слово преди гласуването. Но, подчерта той, тук става дума не за РБ като петима партийни лидери, а за 300 хиляди избиратели, от които минимум 150 хиляди са гласували, защото са повярвали в обединение с политическо бъдеще. Кънев подчерта, че няма никаква опасност ДСБ да остане в такъв РБ, какъвто той е в момента. Искам Блокът да се произнесе като единна политическа сила, подчерта той. И помоли за последно усилие в тази посока.

Според Кънев трябва да има единен блок, затова лидерите на останалите партии трябва да чуят хората по места, избирателите, активистите, общинските съветници и тогава биха взимали трудно решения от кабинетите си.

РБ да се върне при избирателите си, при ценностите си, при целите си

По-рано в речта си в началото на заседанието Кънев заяви, че за една година във властта Реформаторският блок не е успял да постигне целите си. „И е спорно доколко - залисан във вътрешни борби и външни пазарлъци - изобщо се опита. В сегашния си организационен вид блокът не защити програмата си и не отговори на очакванията на избирателите си”, каза Кънев.

„Но дали трябва ние - ДСБ - да го напуснем? Ще цитирам премиера Дейвид Камерън по повод британския референдум за излизане от Европейския съюз: "Това, че една организация е фрустрираща, не значи, че трябва да я напуснем." Ще добавя - значи, че трябва да я променим”, добави той.

По думите му въпросът тук не е ще се запази ли коалицията РБ, а ще се запазят ли ценностите и целите, в името на които този съюз беше създаден.

„И този отговор трябва да даден от нас - създателите на блока. И моят отговор днес, пред вас, е ДА. Аз няма да поискам от вас мандат да напусна Реформаторския блок. Но ще поискам мандат да го върна там, където му е мястото - при избирателите си, при ценностите си, при целите си”, заяви Радан Кънев.

„ГЕРБ не пожелаха разумен партньор отдясно. Ще получат разумна алтернатива отдясно, готова да поеме властта, когато доверието и търпението към този модел на управление се изчерпат. Но за целта, ние не можем да бъдем креслива, капсулирана опозиция. Ние трябва да бъдем силна, отговорна алтернатива. Трябва да обединяваме, а не да разделяме, да градим, а не да рушим, да сочим пътя, а не да се радваме на лутането в безпътицата”, аргументира позицията си лидерът на ДСБ.

„Властта, приятели, е цел на политическата борба. Но когато загубим човешката борба за съвестта си, загубили сме и политическата - каквото и да показват числата. ДСБ ще обединява и ще управлява - но тогава и дотолкова, доколкото съвестта ни позволява. Само тогава ще бъдем полезни, а не вредни за съгражданите си. Това е и мандатът, който в края на днешното събрание, след като изслушам дебата по трите теми, аз ще поискам от вас”, завърши словото си Радан Кънев.

В дискусията "за" и "против" оставането на партията в РБ той бе наречен "бардак", а представител на бургаската структура дори се зарече да напусне партията, ако ДСБ продължи да е в Блока. Областната софийска организация даде мандат на Радан Кънев да излезе от алианса и да поканят БЗНС и партията на Корман Исмаилов - НПСД, да се присъединят към нов десен проект. "За" напускане на РБ се обяви и варненската организация на ДСБ.

Зам.-председателят на ДСБ Атанас Атанасов подчерта, че основният проблем у нас е корупцията. Страната се управлява от хора, които, по думите му, страшно обичат европейските пари, но мразят европейските правила. Решението било в създаването на широк антикорупционен блок от хора, готови да застанат с открито чело срещу олигарсите. ДСБ трябва да бъде моторът за създаването на този антикорупционен блок, каза Атанасов.

Другите от Реформаторския блок

Гости на 14-ото Национално събрание на ДСБ бяха съпредседателят на парламентарната група Найден Зеленогорски (ДБГ), лидерът на БЗНС и министър на отбраната Николай Ненчев, лидерите на БНД Борислав Великов и на Народна партия "Свобода и достойнство" Корман Исмаилов, депутатите от Гражданския съвет Гроздан Караджов, Мартин Димитров и Петър Славов. В ложата на гостите бе и лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева.

В обръщението си съпредседателят на ПГ на РБ Найден Зеленогорски определи ДСБ като важен и ценен партньор. Имаме различия - в отношението си към централната изпълнителна власт, но можем да ги преодоляваме, каза той, като изрази надежда ДСБ да остане в Блока. Откакто се разделихме, гласуваме по-единно в зала, принципът "единни в многообразието" може да дава добри резултати, посочи той.

Зеленогорски припомни, че формулата "Реформаторски блок" е била успешна на миналите избори и че е реалната дясна алтернатива на ГЕРБ. Докато говореше, той беше прекъсван от иронични реакции на залата. В края на обръщението си Зеленогорски заяви, че не заслужава такова отношение, но дава и иска прошка.

Министърът на отбраната Николай Ненчев се обърна към делегатите с думите: "Аз съм вашият министър на отбраната, имаме мисия и вярвам, че заедно с вас ще успеем".

Гроздан Караджов: Част от РБ продължава "да се задоволява с цацата, а друга част - да иска радикални реформи"

Най-голямо одобрение сред делегатите предизвика приветствието на Гроздан Караджов, който пък се обърна към тях с думите: "Така, както бяхме заедно с управлението, така сме заедно и в опозиция".

Караджов заяви, че Гражданите са с ДСБ и задочно опонира на тезата на партията на Меглена Кунева ДБГ, че Гражданският съвет на РБ е с изтекъл мандат. "Някои казват, че не сме нелегитимни, незаконно родените деца на Реформаторския блок", каза той, след което изреди "Христо Иванов - легендарен министър на правосъдието, икономиста Георги Ганев, Трайчо Трайков – министърът, обявил се за енергетика без монопола на Русия, Иван Иванов, Мартин Димитров и Петър Славов, Михаил Неделчев, Нели Огнянова, Виолета Панайотова" и добави: "На мен тези хора ми приличат на съвсем легитимни и успешни хора".

Днес дължим отговор на няколко въпроса "защо?" - защо се събрахме в РБ, какво от записаното при учредяването изпълнихме - забравихме ли ги или те бяха трик да спечелим изборите, продължи той и обясни, че медийните бухалки на Орешарски продължават да бият, дори по-силно по ДСБ, обръчите от фирми около ДПС - да печелят обществени поръчки, "допуснахме да опраскат съдебната реформа, още повече, когато ние сме на пост там да я правим". „С тежест на сърцето и на душата трябва да кажа, че ние се провалихме в тези цели", заяви депутатът.

Напуснахме властта, защото след 9 декември 2015 г., след като не се гласуваха конституционните промени, станахме излишни, продължи той. После имайки предвид прочутата реплика от филма „Кит” "Риба, риба, ама цаца. Цаца, цаца, ама риба,Гроздан Караджов заключи, че една част от РБ продължава "да се задоволява с цацата, а друга част - да иска радикални реформи".

Татяна Дончева: Трябва широка платформа срещу мутрите и мафията

Татяна Дончева - лидер на "Движение 21" призова за широка платформа, която да отстрани мутрите и мафията от властта. Според нея 4-5 години е добър хоризонт за това. "В ГЕРБ са конформисти, нахални, прости... които се бутат, но са добре организирани и ефикасни. Какво значение, че за вас гласуват софийският елит и хайлайф?", каза Дончева.

Според нея трябва да се преодолеят предразсъдъците, които поставят велика китайска стена между лявото и дясното и покани ДСБ на конгреса на партията си на 2 април, след като тя била първият политик, който е произлязъл от лявото политическо пространство, присъстващ на конгрес на дясната партия.

"Водейки се от предразсъдъци, отказвайки да приемем най-голямата опасност - мутрите и мафията, които абсолютно изключват онова, за което Гроздан Караджов говори, да се запитаме ние нормални хора ли сме, за кого живеем, колко години има още. Как искаме да осмислим живота си. Трябва да признаем, че сме дали държавата на мутрите", каза Татяна Дончева, цитирана от „Дневник”, и се обърна към делегатите:

"Говорите за обединение на дясното. Ама дясното и лявото са два фрагмента. Как искате да се направи алтернатива на ГЕРБ, който е заел една огромна част от дясното, не по умове и сърца, а като хора, които са конформисти, нахални, прости, които се бутат, но са добре организирани и ефикасни. Какво от това, че ваши привърженици са софийският хайлайф и софийската аристокрация, като в крайна сметка ние вече сме изправени пред това да няма нужда да има избори, защото няма никакво значение кой за кого е гласувал."

"Смятам, че трябва да обединим усилията в премахването на мутрите и мафията от властта... Срещу злото трябва да обединим усилие... Висшата номенклатура ни поднесе това голямо изпитание, предизвикателство, да ни натресе на върха на държавата своите охранители, помощен персонал”, каза Дончева и приключи с думите: "Обръщането на паланчинката трябва да стане по сценарий 1996-1997 г."

ДСБ със свой Граждански съвет

След гласуване и прегласуване делегатите приеха новия партиен устав. Според новите правила партията ще има Изпълнителен и Граждански съвет. ИС е постоянно действащ национален орган, определящ коалиционната политика, целите и приоритетите на политическите програми и стратегии. Той е съставен от националното ръководство, а говорителят на Гражданския съвет участва в заседанията.

ИС ще решава кадровите партийни въпроси, ще може да налага наказания по предложение на орган на ДСБ, да прекратява мандата на общински и областни председатели.

Националното ръководство създава национални клубове като първоначално избира техните председатели.

Гражданският съвет е автономен консултативен орган, формиран на доброволен принцип от експерти, представители на академичните среди, бизнеса, спорта и лица, които не членуват в партийна структура. Органът ще формира експертни позиции, ще предлага политически решения и ще прави предложения за конкретни действия към ръководните органи на партията. Гражданският съвет ще има един говорител и ще избира представително тяло до 21 лица, наричано представителен състав.

Пълен текст на словото на Радан Кънев пред четиринайсетото Национално събрание на ДСБ:

Не очаквайте от мен днес да говоря за миналото. На нашето съвещание ние дадохме оценката си за годината участие във властта и за причините, които доведоха до прекратяване на нашето участие, до снемане на тази отговорност. Днес сме се събрали да говорим за бъдещето.

Но все пак събрали сме се на може би най-съкровения християнски празник, Сирни Заговезни - деня на прошката. И поне аз, с отговорността, която съм поел пред вас, трябва да се обърна за миг назад. Не за да затъвам в анализ на грешки, които вече не можем да поправим, а за да ви поискам прошка. Длъжник съм на партията си заради пренебрегнатите структури, за съветите, които не чух, предупрежденията, които пренебрегнах, наивността, самонадеяността и суетата, които проявих, докато ви водих през тези години.

Стореното е сторено, то не може да се поправи. А и ако се върна три години назад, вероятно - с днешния опит - бих взел същите решения.

Но искам прошка преди всичко за гаранциите, които не осигурих, когато вложих целия ресурс на ДСБ в Реформаторския блок и в управленската коалиция - гаранциите, че нашето усилие ще отговори на нашите ценности и на очакванията на нашите избиратели. Простете волните ми и неволни прегрешения към вас и дано избирателите простят на всички ни направените компромиси.

2) Но днес гледаме напред. Днес трябва да вземем три решения - едно незначително, едно маловажно и едно изключително съществено. Незначителното е дали ще приемем новия устав на ДСБ. За нас то изглежда особено важно, но за милионите българи, които чакат промяна, то не носи нищо. То няма връзка с работата, доходите, хляба, с мира и свободата на българските граждани. То има стойност само за нас - защото не определя дали някой ще се бори за честно, компетентно и отговорно дясно управление на България. Определя само едно - дали това ще сме ние. Дали имаме силата да се променяме, за да имаме смелостта да поискаме от съгражданите си да променяме техния живот.

Никой не обича промяната. Но който не може да промени себе си - той не заслужава доверие да реформира другите. Който не иска да промени себе си - няма право да налага промяна на обществото. И това не съм го казал аз - казал го е Едуард Гибън в безсмъртната си "История на залеза и упадъка на Римската империя" - книга, към която лидерите на днешна Европа е добре да се връщат по-често. Но позволете ми към темата за устава да се върна по-късно в политическата дискусия, след като изслушам вашите позиции и мнения.

3) Маловажното е дали ще останем част от Реформаторския блок. Защото днешната коалиционна формула на блока и днешният му модел на работа дават отговор само на един въпрос - на въпроса за работните места на двайсетина души на банките на парламента. Реформаторският блок се оказа успешна формула за осигуряване на тези двайсетина работни места и може би на още двеста работни места по страната.

Но в този си вид не дава отговор на въпроса за над двеста хиляди безработни, които не могат да си намерят работа в България, за още поне двеста хиляди, които не търсят работа - обезкуражени от липсата на шансове или напротив - успокоени от възможността да виснат на социалните системи без да полагат усилия. За два милиона, намерили препитание извън границите на страната, голяма част от тях оставили тук семейства, дом и близки, а други - прекъснали трайно връзките с родината, създали семейства и отгледали децата си, без да познават България.

А Реформаторският блок беше създаден, за да даде отговор на тези въпроси. Когато създавах блока, аз не търсех работа за себе си, нито възможност за неколцина политически лидери да се конкурират помежду си за кадруване по агенции, за минутка на телевизионния екран, за секунда внимание и къшей благосклонност от министър-председателя. Ако беше за това - по-добре да не бяхме го създавали. Партии и коалиции с подобни цели и подобни "успехи" дал Бог в излишък на родината ни. И който днес твърди, че Реформаторският блок е успешен политически проект, лъже или себе си, или - по-лошо - хората, които са му дали своето доверие.

Реформаторският блок беше създаден, за да проведе политическата битка срещу мафията и корупцията у нас. Но запомнете - битката срещу мафията не е фиксация и самоцел, борбата с корупцията не е национална кауза или още по-малко национален идеал. Това са средства за изчистване на обществото, средства за консолидиране на силите на нацията, за да може тя - единна и силна - да посрещне предизвикателствата на времето, бедите на деня и да се бори с енергията на всеки гражданин за постигане на националните си цели - мир, свобода, единство, справедливост и честно забогатяване.

Мафията живее от днес за утре, от сряда за петък, от лев за лев и от избори за избори. Корумпираният политически елит е органически неспособен да мисли и работи за следващите поколения, той е заровен в престъпленията на настоящето и страха от сенките на миналото.

Когато се създаде, Реформаторският блок си постави четири цели за изчистване на обществото: Промяна в медийната среда. Прекратяване на партийните назначения в администрацията

Въвеждане на честност и отчетност в обществените поръчки, в харченето на парите на най-бедния европейски данъкоплатец и преди всичко друго - радикална реформа на съдебната система и прокуратурата по румънски образец, за да може правосъдието да изчисти останалите обществени системи. Защото съдебната власт е призвана да поддържа почтеността и у другите власти

Къде сме днес? В медийната среда властва Гьобелсова пропаганда срещу всеки, който заговори за промяна. Пропаганда, поддържана от външни сили, от вътрешна мафия, но и от парите на данъкоплатеца, с които властта - без да провежда дори обществена поръчка - си купува комфорт. И нашите представители във властта - съжалявам да го кажа - не правят изключение от тази практика

В администрацията проникването на управляващата партия е достигнало нива, непознати дори в годините на късния комунистически режим. Партиите, начело с доминиращата партия ГЕРБ и основния и партньор ДПС, са се превърнали в бюра по труда, в листи на чакащите служба, в утъпкан път към лесен живот на гърба на данъкоплатците. Тунеядците изблъскват с лакти читавите хора, социалистически антиподбор превръща администрацията в бреме за обществото вместо слуга на гражданите.

В обществените поръчки се настани и утвърди невиждан картел, престъпен синдикат на шепа фирми, обслужващи партийни апарати и жълти медии с парите на жертвите си - на малцината, които успяват да произвеждат и да плащат данъците си с честен труд.

В правосъдието същият престъпен синдикат успя да наложи волята си над почти всички политически партии, да ги накара да изменят на думата и подписа си, да пренебрегнат волята на избирателите си и да се обединят в огромно мнозинство срещу гражданите на собствената си държава.

Не, приятели. За една година във властта Реформаторският блок не успя да постигне целите си. И е спорно доколко - залисан във вътрешни борби и външни пазарлъци - изобщо се опита. В сегашния си организационен вид блокът не защити програмата си и не отговори на очакванията на избирателите си.

Но дали трябва ние - ДСБ - да го напуснем? Ще цитирам премиера Дейвид Камерън по повод британския референдум за излизане от Европейския съюз: "Това, че една организация е фрустрираща, не значи, че трябва да я напуснем." Ще добавя - значи, че трябва да я променим.

Въпросът тук не е ще се запази ли коалицията РБ. Въпросът е ще се запазят ли ценностите и целите, в името на които този съюз беше създаден. И този отговор трябва да даден от нас - създателите на блока. И моят отговор днес, пред вас, е ДА. Аз няма да поискам от вас мандат да напусна Реформаторския блок. Но ще поискам мандат да го върна там, където му е мястото - при избирателите си, при ценностите си, при целите си.

Това дава отговор и на една опорна точка срещу нас. Били сме разкрачени? Кой? Ние? Разкрачени бяхме, и голяма част от блока и днес е в разкрач, разкрач, който се превръща в политически шпагат. Но ние вече не сме разкрачени - ние махнахме крака си плаващото наляво парламентарно мнозинство и стъпихме здраво, с два крака на десния бряг на българската политика. Стъпили сме на твърда земя, далеч от блатото, в което ДСБ може да бъде заменяно с ДПС, а гласът на Радан в парламента - с този на Делян. Въпросът е - ще успеем ли да върнем приятелите си, колегите си на десния бряг.

4) Отговора аз не знам. Но той е отговор на третия - най-важния въпрос пред нас. Въпроса за отношението към властта.

Аз знам логиката, че само от властови позиции можеш да променяш живота на хората за добро (то и за зло пак е така). Нещо повече - аз често споделям тази логика. И трудно в тази зала ще намерите човек, по-склонен на преговори, на компромис, на споразумение от мен. И ако доверието ви в мен е съхранено, вие още много пъти ще ме виждате да преговарям, да отстъпвам, да постигам съгласие с опоненти. От ваше име и за ваша сметка, като мои съпартийци. Но никога няма да ме видите да отстъпвам за сметка на гражданите, на обществения интерес, на бъдещето на нацията.

Днес аз очаквам от вас да потвърдите политическия курс на ДСБ, с три прости аргумента: На първо място, не може да има компромис с реформата в правосъдието, в името на други политики. Защото - както казах - правосъдието е призвано да очисти другите сфери на живота ни. А къща се гради от основите. Който прави реформи в други области, без да има върховенство на закона, строи наколни жилища в блатото на корупцията, гради върху изгнили колони обречена сграда.

На второ място, за три месеца в опозиция, ние постигнахме повече, отколкото за тринайсет месеца на власт. Принудихме властта да отменя търговете на Пеевски, да разследва картела на пазара на горива, да спре процедурата за предаване на Комисията за защита на конкуренцията в ръцете на олигархията. Днес властта гледа всяка своя крачка, трепери да не стъпи накриво. И това е нормално. Не е защото ние - заедно с колегите от Гражданския съвет сме много или пък сме много велики. Не сме. А защото така работи демокрацията. Демокрацията се нуждае от истинска опозиция и от истинска власт. До вчера нямахме нито едното, нито другото. БСП и ДПС опозиция не могат да бъдат. Те са създатели на модела на посткомунистическо безвремие и негови най-верни слуги. И дори когато ученикът надмине учителя си, учителят не е опозиция. Просто е старо и уморено лице на същата власт

И на трето място - далеч по-важно от предишните две. Ако искаме днес, утре или след десетилетие да имаме истинска власт, ние имаме нужда от истинска опозиция, която да дава алтернатива, да сочи пътя напред. Няма по-страшно от констатацията, че властта няма алтернатива. Тогава тя незабавно се развращава.

Ние не можем да приемем нито баналността на злото в българската политика, нито безнадеждността, демографската обреченост и липсата на път напред.

България има сили да се бори със злото, българската нация има ресурс за промяна. Ние просто трябва да се подчиним на здравия разум и на старомодната християнска почтеност, да си поставим разумни цели и да престанем да живеем като мафията - безцелно, ден за ден. Не всичко е временно, не всичко е до петък - има вечни идеали и интереси. И те са едни и същи, независимо дали говорим за мигрантската криза, стандарта на живот или реформата в правосъдието. Не можем и няма да допуснем границата на Европа да мине по Дунава, а България да се превърне в буферна територия на постоянен руско-турски конфликт. Не можем и няма да допуснем етническото разделение на българската нация.

Не можем и няма да допуснем републиканските институции да слугуват на чужди и частни интереси, републиката ни да се изроди в бандитска наследствена монархия от централноазиатски тип или семейна партия-държава, характерна за Западните Балкани. Не можем и няма да допуснем отчуждението от нацията на два милиона българи отвъд държавните ни граници.

Не можем и няма да допуснем българската икономика да прогони инициативните и смелите, за да се превърне във функция на кражбите на европейски средства.

Защото - нека да напомня и перифразирам думите на Маргарет Тачър - проблемът на Бойковизма е, че чуждите пари рано или късно свършват. Вътре, в българското общество, сред българите в страната и в чужбина, се таят силите, енергията и творчеството на стотици хиляди личности, готови да изведат страната и народа си към свобода и богатство. Ние трябва да попречим тези сили да бъдат прекършени и отчуждени, да им дадем свобода и кураж да се развиват.

По важните за страната въпроси, ние не можем да се водим от конюнктурно позициониране спрямо властта, а само от оценката си за общото благо и националните интереси. Ние трябва да бъдем свободни от зависимости към днешната власт, но и свободни да я подкрепим, когато прави разумни крачки.

ГЕРБ не пожелаха разумен партньор отдясно. Ще получат разумна алтернатива отдясно, готова да поеме властта, когато доверието и търпението към този модел на управление се изчерпат.

Но за целта, ние не можем да бъдем креслива, капсулирана опозиция. Ние трябва да бъдем силна, отговорна алтернатива. Трябва да обединяваме, а не да разделяме, да градим, а не да рушим, да сочим пътя, а не да се радваме на лутането в безпътицата.

Но позволете, където красноречието не достига, да цитирам Шекспир: "Злоупотребата с властта настъпва, когато разделят се власт от съвест. И знае се, че скромността е стълба за честолюбието, към която с лице е то, додето се катери, но на която само щом достигне последното стъпало, гръб обръща, със поглед в облаците."

Властта, приятели, е цел на политическата борба. Но когато загубим човешката борба за съвестта си, загубили сме и политическата - каквото и да показват числата. ДСБ ще обединява и ще управлява - но тогава и дотолкова, доколкото съвестта ни позволява. Само тогава ще бъдем полезни, а не вредни за съгражданите си.

Това е и мандатът, който в края на днешното събрание, след като изслушам дебата по трите теми, аз ще поискам от вас.

Още по темата
Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?