ДСБ внесоха проект за изваждане на прокуратурата и следствието от съдебната власт

Главният прокурор да се избира от Народното събрание по предложение на премиера, предвиждат предложените от Демократи за силна България (ДСБ) конституционни промени в структурата на съдебната власт. Съгласно проекта, който ДСБ обсъжда активно от два месеца насам, прокуратурата и следствието излизат от съдебната власт, където остава само съдът.

Целим открито политизиране на главния прокурор, който и сега е политизиран, но тайно, обясни юристът от ДСБ Димитър Абаджиев. Така той ще е част от политиката на Министерски съвет и ще попадне под обществен и медиен контрол. Главният прокурор трябва да е част от отговорността на правителството, обясниха още депутатите. Според Абаджиев при новото положение ще се избегне сегашната практика всяко ново правителство да се оправдава за грешките на прокуратурата с факта, че то не е избирало главния прокурор.

ДСБ мотивираха настояването си за структурни промени в съдебната власт със сегашното безконтролно положение на прокуратурата, откъдето произтича неефективността в работата ѝ.

Последното бе посочено открито и от посланиците на САЩ и ЕС в България, които изтъкнаха, че за последните години нито един значим бос от престъпния свят не е подведен под отговорност, а в същото време се образуват дела срещу лица, които сигнализират за корупция.

Управляващите обаче нямат желание да пипат съдебната власт предизборно, въпреки че съществува огромен натиск от ЕС за реформи в досъдебната фаза на правораздаването. Против промените се обяви в четвъртък и депутатът от БСП Любен Корнезов.

За внасянето на проектопромените в основния закон в деловодството на Народното събрание са необходими подписите на 60 народни представители, досега са се подписали 24 депутати от ПГ на ОДС. СДС, които по принцип подкрепят промени в съдената власт, в четвъртък отказаха коментар по темата с обяснението, че не все още не са запознати с проекта на ДСБ. По време на предварителните консултации ПГ "Народен съюз" изрази съгласие с предложенията. През декември левицата прие да води консултации по въпроса, ако ДСБ подкрепи тяхно искане за оставката на председателя на парламента Огнян Герджиков.

Главният прокурор да подлежи на парламентарен контрол

Проектът на ДСБ предвижда главният прокурор да се избира от парламента с обикновено мнозинство, както се избира правителството.

Промените предвиждат Народното събрание да може да освободи главния прокурор по предложение на министър-председателя или на една пета от народните представители. Главният прокурор ще подлежи на парламентарен контрол, като останалите министри от кабинета.

Депутатите от ОДС, които са и членове на ДСБ, предлагат правомощията на обвинител №1 да се прекратяват заедно с тези на правителството, с приемане на оставката му от парламента и с гласуване и приемане на предложението за предсрочно прекратяване на правомощията му от парламента. Когато депутатите гласуват прекратяване правомощията на главния прокурор, той продължава да изпълнява функциите си до избирането на нов главен прокурор, предвиждат измененията.

Председателят на ПГ на ОДС Екатерина Михайлова обясни, че на инициираните от ОДС консултации по промените в конституцията един от основните аргументи е бил министърът на правосъдието да не се съвместява с главния прокурор и това е била причината да бъде предложена промяна, която отразява това настояване. В отговор на въпрос тя каза, че евентуално определяне на квалифицирано мнозинство за избиране на главния прокурор би направило този избор много сложен.

ВСС да се състои само от съдии

Проектопромените предвиждат единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) да се избират от Народното събрание и единадесет - от органите на съдебната власт. Членовете на ВСС ще се избират от парламента с гласовете на две трети от всички народни представители, като с промяната отпадат квотите на прокуратурата и следствието в съвета, обясниха от ОДС.

Предложението е следствието да премине към МВР, а прокуратурата към министерството на правосъдието. Правомощията и функциите на следствието и прокуратурата, както и статутът им като държавни служители, да се уреждат със специални закони, предлагат от ОДС. Според депутатите от ОДС, ако има политическа воля предложените от тях промени в конституцията биха могли да бъдат приети още от това Народно събрание, след което правомощията на сегашния главен прокурор Никола Филчев да бъдат прекратени и до месец да бъде избран нов.

В проекта на ДСБ е уреден и случай на падане на правителството, както и случай на служебен кабинет, когато главния прокурор изпълнява функцията си до избирането на нов Министерски съвет.

Зам.-председателят на ОДС Димитър Абаджиев подчерта, че тези предложения за структурни промени са първите, които реално отговарят на основните изисквания от страна на европартньорите ни за структурна реформа в съдебната власт.

Тези промени трябва задължително да се случат до 2007 година, но най-добрият момент е именно сега и точно по инициатива на опозицията, която, за разлика от правителството, не може да бъде обвинена, че цели да заграби повече власт, поясни още Абаджиев.

НДСВ и БСП: Този парламент не може да приеме промените

Председателят на парламента Огнян Гердижиков е категоричен, че исканите от ДСБ промени в структурата на съдебната власт няма да бъдат приети до края на мандата на това Народно събрание, тъй като няма да достигне време. Към това мнение се присъедини и Любен Корнезов от БСП, който обаче смята, че предложенията са нецелесъобразни.

Проф. Герджиков окачестви предлаганите промени като "твърде смели", тъй като нарушават рязко приетото статукво. Герджиков, който е близък приятел и кумец на главния прокурор Филчев, не даде категоричен отговор доколко рационални му се струват предложенията на ДСБ, като изтъкна, че в този си вид конституцията ограничава възможността да се правят резки промени в структурно отношение.

Преди две години Конституционният съд постави, че само Велико Народно събрание (ВНС) може да приема структурни промени в съдебната власт.

Герджиков посочи, че винаги е смятал, че тази конституция, макар и изиграла своята роля, съдържа и подводни камъни, които са започнали да се показват. Именно една от неудачите на българския основен закон е ВНС, нещо, което го има само в Монголия, добави председателят на парламента. Според него очевидно трябва да се търсят начини за промяна в конституцията, но обмислени, които да бъдат с максимално съгласие сред политическите сили и възприети от обществото.

Любен Корнезов от БСП се обяви директно срещу идеята главният прокурор да се избира от парламента, като припомни, че именно такава е била процедурата по време на социализма.

"Накъде вървим - напред или назад?!"- възмути се Корнезов и акцентира върху факта, че прокурорът ще бъде политическо назначение, а мнозинството ще решава кого да назначи на този пост.

"Има, разбира се, системи, в които главният прокурор се избира от парламента, но кому е необходимо това", попита Корнезов.

"Не може да се изменя конституцията за една или друга личност", посочи той и обясни инициативата на ОДС със съществуващия в момента конфликт между главния прокурор Никола Филчев и лидера на ДСБ Иван Костов.

Същото каза и Четин Казак от ДПС. Спроде него идеята на ДСБ е "безперспективна", защото промените трябвало да бъдат направени от ВНС.

Според Борислав Цеков от Новото време, поисканите от ДСБ конституционни промени не трябва да бъдат приемани нито от този, нито от следващия парламент. Идеята за политически контрол над следствието и прокуратурата е абсолютно неприемлива, Новото време винаги е защитавало независимостта на тези институции, изтъкна Цеков. Той окачестви инициативата на ДСБ като "политическа чалга", с която хората на Иван Костов се опитвали да отклонят вниманието на обществото от наказателните дела, в които те са затънали.