Духовното наследство на папата

Духовният пастир на 1 милиард католици от цял свят папа Йоан Павел Втори почина. Роденият в Полша папа допринесе много за разпадането на комунизма в Централна Европа. Ян Репа от ББС разглежда този аспект от живота на покойния Йоан Павел Втори:

Църковните камбани в цяла Полша известиха на 16 октомври 1978 избирането на Карол Войтила, архиепископ на Краков, за папа Йоан Павел Втори - първият папа от Полша и от славянска страна.

В своята дълга история католическата църква в Полша изживя такива драматични събития като нацистката окупация и комунистическото управление, като само укрепи своя статут на бастион на националните традиции и ценности и връзка с външния свят.

През 1979 милиони поляци излязоха да приветстват Йоан-Павел Втори по време на първото му посещение в родината.

Комунистическата власт в Полша получи сериозен удар. Първият президент на Полша след разпадането на комунизма Лех Валенса описа по следния начин ефекта от посещението. “Светият отец със своите срещи демонстрира, колко многобройни сме ние. Той ни каза да не се страхуваме.»

Йоан Павел Втори е роден през 1920 година в семейство от средната класа.

Баща му е бил дребен чиновник в австрийската имперска армия и се прехвърля в полската войска, когато страната става отново независима през 1918. Майката на бъдещия папа умира, когато той е едва деветгодишен - загуба, която според някои хора е засилила неимоверно неговата привързаност към Дева Мария.

Отличен ученик, той е приет да учи философия в Краковския университет през 1938. Само година по-късно градът е под нацистка окупация. Забранено е обучението на полски език, така, че той започва да работи и да посещава нелегални курсове по философия и прави дебюта си като надежден артист в нелегален театър.

Карол Войтила преминава религиозно обучение и една година след края на Втората световна война - през 1946, става католически свещеник.

Условията за полската католическа църква при новата комунистическа власт са много трудни и Карол Войтила има широки възможности да демонстрира своята съпротива като преподавател, свещеник и дипломат.

Темата на неговата докторска дисертация е свързана с ранното творчество на германския философ Мах Шелер, който отхвърля "идеализма" на Емануел Кант в полза на концепцията за индивида, като "цялост от интелект и чувства".

През 1962 Вторият ватикански съвет е открит в Рим с цел "отваряне" на католическата църква към съвременния свят. Карол Войтила прави впечатление с енергията си и с дипломатическите си качества за постигане на компромиси.

През 1963 той е назначен за архиепископ на Краков.

През 1978 е избран за папа на сравнително младата възраст от 58 години.

Изборите за папа са тайни. Според слуховете обаче той е бил подкрепен активно от германските кардинали като човек с изпитани качества в идеологическата конфронтация между християнството и комунизма, който поддържа твърда линия, докато в същото време внася свежи елементи и енергия в работата си.

По време на първото си посещение в Полша като папа той открито се противопостави на колективистичната идеология на комунизма и предложи друга гледна точка за отношенията между държавата и гражданите.

“Една от най-важните задачи на държавата е да създаде пространство, в което всички индивиди, чрез своята дейност, да развиват себе си, своята личност и да се образоват. Това персонално развитие, съществуването на лично пространство в контекста на обществения живот, е предусловие за общото благо.”

Две години по-късно, през 1981 г., в своята енциклика "Laborem Excercens", понякога описвана като неговата енциклика "Солидарност", Йоан Павел Втори развива идеята за човешкия труд като израз на свободната и творческа личност.

Когато посети отново Полша през 1983, тоест, след въвеждането на военното положение, той пренесе тези идеи в сферата на политиката и националния суверенитет.

“Държавният суверенитет е съвместим само с морален ред, ако той е израз на суверенна нация, която е господар на собствената си съдба и творец на общо благо.”

В енцикликата си от 1987, озаглавена "Solicitudo Rei Socialis", Йоан Павел Втори критикува както комунизма, така и либералния капитализъм, като водещи до "отчуждение" на личността.

Папа Йоан Павел Втори се опита също така да развие отношенията с православните църкви, които са доминиращи на Балканите, в Русия, Украйна и Беларус.

В своето писмо от 1985 "Slavorum Apostoli", което почита паметта на Кирил и Методий, той описва католическата и православната църква като "белите дробове" на християнска Европа, но настоява на специалната роля на Светия престол.

Йоан Павел Втори ще посети по-късно такива предимно православни страни като България, Румъния, Гърция и Украйна. Русия и Сърбия обаче остават категорично затворени, като местните православни църкви наричат присъствието му там "нежелателно".

В родната си Полша, както и в другите традиционно католически страни като Хърватия, Чешката република, Литва и Словакия папа Йоан Павел Втори вдъхна нова вяра в последователите си след продължилите няколко десетилетия гонения и тормоз.

Трудно е да бъде оценено неговото наследство в по-дългосрочен план.

За Йоан Павел Втори духовната свобода предполагаше естествен уклон към католическата вяра. На практика обаче след разпадането на комунизма в Централна и Източна Европа местните епископи и духовници често изглеждаха неподготвени за предизвикателствата на демократичното и свободно общество, където църквата сега трябва да се надпреварва с много други влияния.

Споделяне
Още по темата
Още от Свят