Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Думи за сбогом с Албена Ивайлова

4 коментара
Думи за сбогом с Албена Ивайлова

Снощи ни сполетя трагична вест - на 49 години почина Албена Ивайлова – журналистка, водеща и експерт по връзки с обществеността и публични комуникации, но преди всичко колега и приятел.

Тъжната вест съобщи приятелят на семейството ѝ – бившият депутат Гроздан Караджов, с когото работеха заедно по различни каузи.

Албена Ивайлова е издъхнала в Окръжна болница от пневмония – усложнение от рака на гърдата, с който се бореше от три години.

Тя е родена на 2 юни 1969 г. в София. Завършила е журналистика и културология. От години се занимава с връзки с обществеността и публични комуникации.

Албена Ивайлова е сред основателите на новините в Нова телевизия от създаването ѝ през 1995 г. - като редактор и водещ. Кариерата ѝ минава и през Канал 3, в. "Култура", в. "Стандарт", радио "Витоша" и други.

В периода 1999 - 2000 г. беше ръководител на пресцентъра на правителството на Иван Костов.

След това се занимаваше с публични комуникации и връзки с обществеността.

Загубата на Албена е непрежалима за нейните колеги и приятели, но нашите мисли и подкрепа сега са за най-близките ѝ хора – нейното семейството и дъщеричката ѝ.

Българското дружество за връзки с обществеността се обърна към мен с молба за кратък текст за Албена, който да бъде поместен заедно с казаното от други колеги в специалния бюлетин на БДВО, посветен на нея.

Но как се пише в такива моменти?

На няколко пъти се опитвам да започна моето послание за Албена Ивайлова и на всяка дума се запъвам, защото ми е невъзможно да си представя, че нея вече я няма. В един момент си представих какво би казала Албена за всички наши съкровени излияния и си мисля, че би избухнала в смях: айде стига с тия панегирици. Ето такъв човек беше тя – земен, всеотдаен, разсъдлив, раздаващ се, но без претенции за величие и зареден с жизнеутвърждаващо чувство за ирония и самоирония. Не че не вземаше нещата насериозно – напротив. Всяко нещо, с което се заемаше, ставаше неин личен проект, влагаше професионализъм, влагаше и емоция. Идеалист, както мнозина от нашето поколение, Албена приемаше пиар професията и журналистиката и като кауза, която служи на по-високи цели. Тя водеше битка за каузи. И разбира се, страдаше, когато се сблъскваше с мерзости, с лицемерие, с дребните сметки на дребните души...

Нейните професионални качества бяха безспорни и смятам, че всеки, който е работил с нея, е усещал, че може да разчита на правилна преценка, честен подход и истинска грижа – почти изчезващи качества в днешния свят на евтина пиар манифактура и лесни пари.

Най-ярките ми спомени за нея обаче са свързани с най-съкровените ѝ битки. Помня как се черпихме и радвахме, когато се разбра, че е надделяла коварната болест – както се оказа, временно. Помня с колко топлота и вихър в душата ни разказваше за първата среща с дъщеричката си. Никога няма да забравя чудодейното озарение на лицето ѝ, когато настъпи денят Али да дойде при нея.

И да, вярвам, че човек струва толкова, колкото може да даде, а не толкова, колкото е взел. А Албена даваше всичко, раздаваше най-ценното, от което човек има нужда – любов, доброта и човечност. Правеше го естествено, с усмивка и с онази дълбока мъдрост на преживяното страдание.

Светъл път, Албена!

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

4 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. lindentown
    #4

    Искам да благодаря на Стояна Георгиева за хубавите и достойни думи по повод кончината на Албена Ивайлова. Може да имаме някакви различия, но преди всичко сме хора!

  2. lindentown
    #3

    Толкова е тъжно, когато някой си отиде преждевременно.Помня е Албена още от онова време (преди почти 20 години), когато стана председател на правителствения пресцентър. Животът наистина е несправедлив. Едни доживяват до сто, други хора си тръгват от тоя живот, преди да са стигнали 50. Почивай в мир, Албена!

  3. Коментарът е изтрит в 17:21 на 16 април 2021 от автора.
    #2
  4. kaloto
    #1

    Да почива в мир!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.