Дунав показа не само дъното си, а и енергийна уязвимост и шансове

Рекордно ниското ниво на река Дунав в последните дни разкри не само потопени преди десетилетия кораби, активни бомби от Втората световна война и кости от древен мамут. Пресушени участъци от коритото на реката в различни държави се превърнаха в тъжни атракции. Но сегашното положение изкара наяве много пропуски в енергийните политики на държавите по поречието и показа как оттеглилата се вода променя икономики, енергийните пазари и цените в целия регион.

И докато Австрия оценява, че е прекалено зависима от водноелектрическите си централи и ѝ трябват още различни енергоизточници, в Унгария АЕЦ "Пакш" работи само с 10 процента от капацитета си, в Румъния АЕЦ "Черна вода" функционира само с един реактор, а почти всички държави по поречието имат проблеми с корабоплаването, за България засега това се оказва златна възможност.

Страната извършва рекорден износ на електроенергия за съседни държави, тъй като АЕЦ "Козлодуй" не зависи в такава степен от нивото на реката със своето охлаждане с бризгални басейни, налични запаси в студени канали и допълнителни кладенци. Другата причина е в това, че за една година бяха инсталирани огромни капацитети за съхранение на ток, които приемат евтината слънчева енергия от Гърция през деня, за да я продават на местния и външните пазари вечер.

"Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) отчете преди дни невиждан износ от 32-33 хиляди мегаватчаса на денонощие и заявки за трансграничен капацитет и купуване на енергия от България от страна на унгарски и румънски търговци.

Кризата вдигна печалбите на производители и търговци у нас, но и цените за бизнеса

Търсенето на енергия от чуждестранни търговци на българската борса обаче си казва думата и в последната седмица цената на електроенергия в пазара "Ден напред" се е увеличила на 150-170 евро/МВтч, докато седмица по-рано цените са били между 100 и 120 евро/МВтч.

Това означава печалби за производителите, операторите на батерии и търговците, но българската индустрия няма да е особено щастлива, ако тенденцията с недостига на електроенергия в региона продължи и те трябва да купуват все по-скъпа енергия.

Освен това не е ясно докога златната кокошка АЕЦ "Козлодуй" ще може да снася толкова яйца, колкото сега. Енергийният министър Ива Петрова преди ден призна, че ако се запази сегашното ниво на Дунав при Козлодуй, централата ще издържи седмица и половина. Тя не се ангажира какво ще следва, но то е ясно – контролирано намаляване на мощността на двата реактора от по 1000 МВ. При планов ремонт блокът може да се изключи напълно, но досега не се е случвало ядрената централа да спира напълно работата си.

"В случай на продължително маловодие, при което разходът на вода за охлаждане на кондензаторите на турбините е недостатъчен, се предвиждат мерки за намаляване мощността на блоковете. Разтоварването на блоковете се извършва съобразно възможностите за обезпечаване на необходимите количества охлаждаща вода, като в определени случаи би могло да се стигне до понижаване мощността на единия или двата блока", обясниха преди два дни от ядрения регулатор.

И ЕСО, и министър Петрова отбелязват, че дори и да се стигне до ограничаване на мощността на АЕЦ "Козлодуй", страната няма да има проблем със задоволяването на нуждите на вътрешния пазар, тъй като въглищната "Марица Изток 2" работи с пет блока, язовирите са пълни и ВЕЦ могат да участват по-сериозно в производството на ток, където в момента делът им е едва 0.59 на сто. За сравнение, фотоволтаиците покриват близо 52 на сто от нуждите на пазара, АЕЦ – близо 30 процента, а ТЕЦ – близо 15%.

Унгария се надява на валежи в Австрия да натовари АЕЦ "Пакш"

И докато у нас все още положението е тревожно, но не и стряскащо, в Унгария се надяват нивото на Дунав да се повиши от паднали валежи в Австрия. Очакванията са те да вдигнат водите с около 20 сантиметра през следващите дни, но това увеличение вероятно ще бъде временно, тъй като след това отново не се очакват значителни валежи.

"Трябва да намерим решение за работата на АЕЦ "Пакш", защото унгарската икономика не може да функционира без централата в продължение на месеци", заяви унгарският премиер Петер Мадяр.

АЕЦ "Пакш" е натоварена едва на 10 процента от мощността си, сн. GettyImages

По думите му има малка вероятност в понеделник да бъде възстановена работата на още една турбина в централата, което би удвоило настоящото ѝ производство.

Според него разширяването на ядрената централа става все по-необходимо, макар че ще струва двойно спрямо първоначално планираното. Но също така проектът, който бе възложен от предшественика му Виктор Орбан на руската корпорация "Росатом" без търг, трябва да бъде преработен, смята Мадяр. По думите му трябва да бъдат разгледани и други възможности за охлаждане на новите реактори и освен водите на Дунав да се използват охладителни кули. Унгарското правителство ще анализира и какви инвестиции са необходими, за да бъдат направени енергийните и водните доставки на страната по-устойчиви, каза още премиерът.

Като част от усилията за диверсификация на енергийните източници Мадяр заяви миналата седмица, че Унгария планира да изгради 4 гигавата вятърни мощности до 2030 г. Днес той съобщи, че до 31 август ще бъде обявен търг за 700 мегавата нови мощности от вятърна енергия.

Румъния също изнася слънчев ток, но вечер внася ударно

В Румъния положението с енергийните доставки също е тревожно. Букурещ обяви национална тревога заради намаленото електропроизводство от сушата и ниското ниво на Дунав, заради което спря единият реактор на АЕЦ "Черна вода". Има риск това да се случи и с втория, въпреки отклоняването на вода към централата след взрив на скала на дъното на Дунав. Пълното спиране на ядрената централа би свило производството на ток в страната с 20 процента.

До тези мерки се стигна, след като дебитът на Дунав спадна до 1400 кубически метра в секунда - близо до историческия минимум, регистриран през 1985 г. Но потърпевши са и други бизнеси. Автомобилостроителните Dacia и Ford спряха производството си от 3 до 19 август като доброволна мярка за намаляване на потреблението на енергия в цялата страна. Засега правителството не е наложило задължително ограничаване на консумацията, а само препоръки към индустрията. Букурещ и други градове намалиха осветлението на исторически сгради, а третият по-големина град – Яш, спря уличното осветление.

АЕЦ "Черна вода" работи само с един реактор, сн. ЕПА/БГНЕС

Целият проблем с доставките на енергия в Румъния е заради липсата на батерии, които да съхраняват излишното производство на слънчев ток през деня. Вместо това той се изнася. Количествата са надхвърляли 1300 MВ в последните дни, според данни на Transelectrica, оператора на електропреносната система на страната. Вечер обаче, когато единственият работещ реактор може да покрие до 10 процента от търсенето, се налага внос.

Токът и за бита може да поскъпне дори с 20%

Проблемът е, че съседните страни се сблъскват със същия скок в търсенето по едно и също време, което води до значително покачване на цените на електроенергията в региона. Вечер токът може да е до пет пъти по-скъп, отколкото около обяд. Например, между 20 и 21 часа във вторник цената му стига 450 евро/МВТЧ на пазара "ден напред" на електроенергийната борса OPCOM в Букурещ. По обяд търговията е вървяла на 80-90 евро.

Според Димитру Кисалица, президент на Асоциацията за интелигентна енергия, сегашната ситуация води към по-високи цени и на дребно за румънците, които имат едногодишни договори за ток на свободния пазар. Причината е, че доставчиците им ще калкулират сегашните по-високи цени в следващите едногодишни тарифи.

"В оптимистичния сценарий, ако някак си успеем да държим системата под контрол, сметките за електроенергия могат да се увеличат само с 2%, 3% или 5%, което повечето потребители едва ще забележат. Ако обаче кризата продължи и промишлените потребители са принудени да намалят или преустановят дейността си, бихме могли да видим ръст на цените с 10–15%", коментира той пред HotNews.

Ако пък положението се усложни допълнително с продължаваща суша, незапълнени газови хранилища и скъп природен газ, доставчиците на ток може да предложат и поскъпване до 20%, отразявайки рисковете, които те отчитат в своите ценови модели.

Австрийските ВЕЦ го закъсаха и на дневен ред идват вятър, слънце и батерии

Ниското ниво на Дунав засегна дейността на водноелектрическите централи в Австрия. В момента се произвежда около 30 процента по-малко електроенергия от типичното за това време на годината.

"Никой тук никога не е изпитвал подобно нещо", казва говорителят на Verbund Флориан Зайдл. По това време на годината през Дунав обикновено текат около 2100 кубически метра вода в секунда. В момента дебитът е само 700 кубически метра в секунда, измерен в Грайфенщайн в Долна Австрия. Реката носи само една трета от обичайния си обем вода. Според Зайдл това се равнява на загуба на мощност от три ВЕЦ на Дунав.

Сн. ЕПА/БГНЕС

"Само по себе си това не би било лоша новина за електроенергийната система, защото слънчевите фотоволтаични системи генерират повече електроенергия през лятото, докато водата може да помогне за балансиране на доставките през зимата", обяснява Зайдл, но очаква много по-голяма нестабилност. Според него, за да се справя Австрия с подобни проблеми, трябва да увеличи вятърната енергия, фотоволтаиците и съхранението на енергия", казва Зайдл.

По данни на Австрийската енергийна асоциация малките водноелектрически централи са засегнати особено силно. Доклади от провинция Залцбург показват, че някои съоръжения са свили производството си с 50 процента.

"Когато атомните електроцентрали трябва да намалят производството си или да спрат да работят поради екстремни горещини, докато водноелектрическата енергия също не се представя добре, нискобюджетното производство на електроенергия изчезва и това тласка цените на електроенергията нагоре. Би било в интерес на цяла Европа да се изгради много по-широко и по-диверсифицирано енергийно снабдяване във всяка страна", коментира Кристоф Долна-Грубер от Австрийската енергийна агенция.

Това според него ще повлияе и цените, но изисква не само разширяване на вятърната енергия, слънчевите панели и съхранението на енергия, но и увеличаване на гъвкавото търсене на ток. Индустрията може да бъде насърчена да пренасочи потреблението се в периоди, когато производството на възобновяеми източници е в изобилие и електроенергията е по-евтина. Електрическите превозни средства също могат да се зареждат по начини, които спомагат за изглаждане на пиковете на търсене, докато термопомпите могат да използват по-голямо съхранение на топлинна енергия, смята Долна-Грубер.

В Германия потърпевша е корабната индустрия

Германската индустрия също е силно засегната от сушата и ниските нива на реките. Само по Дунав 78 процента от мониторинговите станции отчетоха изключителен спад на водите. Според Германския икономически институт (IW) това може да доведе до нулев икономически растеж тази година и дори потенциална рецесия. Според икономиста на IW Тило Шефер растежът на БВП може да бъде с 0.4 процентни пункта по-нисък от прогнозирания по-рано. "Продължително прекъсване на корабоплаването по Рейн може напълно да задуши малката част от икономическия растеж, който все още имаме", казва той в интервю за Bild.

Сн. ЕПА/БГНЕС

Причината е, че намалената възможност за транспортиране на товари по реката принуждава много индустрии да намалят производството. Основни суровини за химическата промишленост, производителите на стомана и петролните рафинерии вече няма да достигат до местоназначението си.

С проблеми заради ниските речни нива се сблъскват и круизните кораби – съобщава се за отменени техни плавания, както и намалени пътувания на туристически кораби. В сектора на товарните превози също има съобщения, че корабните компании са били принудени да спрат частично или изцяло дейността си. В Бавария може да има ограничения върху снабдяването с питейна вода в определени региони, особено в селските райони, които разчитат в по-голяма степен на повърхностни води. "В някои общини са в сила ограничения като забрани за поливане на градини или ограничения за миене на автомобили поради продължаващата суша", съобщи tz преди дни.

Разширяване и удълбочаване на Дунав като решение на проблема

Заради ниските нива на водите германският министър на транспорта Щефан Билдер (ХДС) свика среща с участието на пристанищни оператори, представители на корабоплавателната индустрия по вътрешни водни пътища и компании, засегнати от транспортни проблеми. Твърди се, че Конференцията на министрите на транспорта на провинциите също е разгледала въпроса. Една от мерките, които вече са одобрени за подобряване на готовността за периоди на ниско ниво на водата, е разширяването на Дунав между Щраубинг и Вилсхофен през Дегендорф в Бавария.

Най-засегнато е корабоплаването, сн. ЕПА/БГНЕС

Според Билдер така ще се увеличи дълбочината на газене на кораби с 20 см, което би позволило допълнителни 200 метрични тона товар на кораб по време на периоди на ниско ниво на водата. Газенето от 2.5 метра, което е от решаващо значение за корабите, ще бъде възможно около 200 дни в годината, в сравнение с предишните 144. Освен това се очаква разширението на Дунав да осигури допълнителна защита от наводнения. Според BR24, първият участък между Щраубинг и Дегендорф се изпълнява от известно време.

В Хърватия спад и на нивата на подземните води

Последствията са очевидни и в хърватския участък на басейна на река Дунав. Данните от държавния мониторинг, събрани от Института по водите "Йосип Юрай Щросмайер", показват все по-чести периоди на суша на множество места в последните години. Забележителен пример е каналът Сифон в Дунавския регион, където през 2026 г. липсата на вода е била наблюдавана не само през лятото, но и през зимата и пролетта. В същото време нивото на водата в Дунав в Хърватия е на най-ниската си точка от 2021 г. насам.

Според доц. д-р Марио Шилег, директор на Института по водите "Йосип Юрай Щросмайер", най-голямата грешка би била да се гледа на настоящата ситуация единствено през призмата на рекордно ниските нива на водата.

"Това лято Дунав не просто разкри уязвимостта на една река; той разкри до каква степен водата, енергията, транспортът, икономиката и природата са се превърнали в единна система. Изменението на климата вече не създава изолирани проблеми; то предизвиква верижни реакции, които едновременно засягат множество сектори и държави", коментира Шилег.

През 66% от 2026 г. досега Дунав при Батина е бил под прага на хидрологичната суша, докато нивата на подземните води в части от централна, северна и източна Хърватия продължават да намаляват, приближавайки се до исторически минимуми, съобщава Държавният хидрометеорологичен институт DHMZ. Според неговите данни Дунав при Батина е достигнал исторически минимум от -142 см (данни от 6 август, 22:00 ч.).

Хърватската радиотелевизия съобщава, че ниските нива на Дунав са създали сериозни проблеми за корабоплаването. Круизен кораб е акостирал във Вуковар от седмица, а товарни кораби също са закъсали там.

За първи път Дунав разкри баржа за въглища, потопена през 1937 г., който се превърна в най-използваната визуализация на речната ситуация в хърватските медии.

Зоран Джурокович, генерален мениджър на управлението на хърватските води, посочи, че на определени измервателни станции по реките Дунав и Драва се регистрират рекордно ниски нива на водата и че липсата на признаци за значително възстановяване е особено тревожна. Той подчерта, че за да се качи нивото на реката, трябват значителни валежи в целия ѝ басейн.