Преговорите на Атина с кредиторите й попаднали в "блато"

Дупка от 2.5 милиарда евро в бюджета на Гърция

Дупка от 2.5 милиарда евро в бюджета на Гърция

Дупка в бюджета на Гърция за над 2.5 млрд. евро е открил техническият екип на Европейската комисия, Европейската централна банка, Международния валутен фонд и Европейския фонд за стабилност, който е в Атина за разговори с гръцкото правителство, съобщават гръцките медии във вторник.

Екипът на тези институции проверява в Атина счетоводните книги на кабинета на премиера Алексис Ципрас във връзка с предложените от него структурни реформи, които смята да реализира, за да бъдат разблокирани средства от спасителната програма за страната.

Позовавайки се на правителствени източници, вестник "Етнос" твърди, че преговорите с тези институции са попаднали в "блато" и че технократите на европейските партньори на Гърция продължавали да се придържат към твърд курс и да оценяват бюджетните показатели на страната въз основа на ангажиментите, поети от предишното правителство в Атина, и в рамките на мерките, предприети от бившия финансов министър Гикас Хардувелис, като са констатирали дупка в бюджета и са поискали нови мерки.

Същите източници казали, че преговорите се движат на "границата на предела", тъй като представителите на кредиторите били на друга вълна, нямаща нищо общо със споразумението от 20 февруари с Еврогрупата. Кредиторите настоявали за финализиране на оценката на текущата спасителна програма, като отново върнали нещата там, където преговорният процес е спрял преди изборите в Гърция, което не оставяло никакво поле за оптимизъм и за приемственост.

Изданието твърди още, че за дупка в размер на 2.2 млрд. евро, но в бюджетния излишък за 2014 г., е съобщило и гръцкото финансово министерство.

Централната банка на Гърция вчера обяви, че тази година страната отново е изпаднала в дефицит. По данни на банката паричният баланс на централното правителство е 684 милиона евро дефицит за първите два месеца на годината, в сравнение с излишък от 139 милиона евро през януари и февруари 2014 г.

Обявяващата се против спасителната програма за Гърция партия СИРИЗА спечели изборите на 25 януари с обещание да предоговори спасителните кредитни споразумения, настоявайки за ново отписване на дълга след шест години на рецесия. Премиерът Алексис Ципрас вчера увери, че заплати и пенсии няма да бъдат засегнати от преговорите с кредиторите.

Постъпващата от Атина информация обаче показва, че заради разнобой на тези преговори по бюджетни и финансови проблеми обсъждането е зациклило върху данните за 2014 г., които кредиторите възприемали като отправна точка за разговори през тази година.

Отбелязва се, че друга техническа група на кредиторите е поставила под лупа капиталовата адекватност на системните гръцки банки, управлението на средствата в тях, изтичането на капитали, състоянието на ликвидност, размера на "лошите кредити", както и икономическите показатели за последните три месеца на 2014 г.

Същата група е била и на посещение в централната банка и е започнала да събира информация за банковата система в страната, като е поставила акцент върху капиталовите потоци от и към гръцките банки.

Гърция може да не получи достъп до европейски фондове

Гърция може да не получи достъп до европейски фондове, ако не спазва ангажиментите, поети от нея в рамките на спасителния план, съгласно новите регламенти на ЕС за структурните фондове, твърди в. "Вима".

Изданието се позовава на осведомени източници, които смятат, че според промените в политиката на ЕС за новия програмен период средства от европейските фондове, които Гърция усвоява по линия на Националната си стратегическа референтна рамка (ЕСПА), е възможно да не бъдат предоставени, ако Европейската комисия установи нарушения от страна член на Съюза на договорените бюджетни и макроикономически ангажименти.

Гръцката фондация за Европейска и външна политика (ЕЛИАМЕП) в свое изследване изказва становище, че в новите регламенти за европейските структурни фондове за първи път Брюксел поставял като условие за предоставяне на средства изискването всяка държава член да спазва препоръките на Европейския съвет, свързани с новата фискална и макроикономическа политика на Съюза.

В изследването това изискване, което досега е било валидно само за Европейския кохезионен фонд, се определя като крайно, тъй като то засягало страни, намиращи се в режим на меморандуми и спасителни програми.

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?