Душата на големия художник Никола Манев си отиде

Българският художник Никола Манев почина в неделя, в Париж, след боледуване, два дни преди да навърши 78 години. Само дни по-рано в интервю за БТА той казва, че чувства душата си 18-годишна, но коментира, че "физиологията ти казва в един прекрасен момент: "Мой човек, стига толкова! Служих ти и работих за теб цял живот! Баста! До тук!"

Така единственият важен за него развод – този между душата и физиката, вече е факт.

Манев живееше и твореше в Париж повече от 50 години, но душата му бе в България. У нас ще бъде положено и тялото му, съобщиха неговите близки, цитирани от БНР.

Роден е на 28 август 1940 г. в Пазарджик, но израства в Чирпан при баба си и се смята за чирпанлия. Приет е да учи в Художествената академия в София. Първата си изложба прави в Смолян през 1961 г. и година по-късно е приет в Академията за изящни изкуства в Париж и завършва живопис в класа на проф. Морис Брианшон, след което се установява във френската столица

Любовта към рисуването наследява от баща си арх. Стефан Манев, но влияние му оказва и  бащиният приятел живописеца Васил Стоилов.

Има над 160 самостоятелни изложби в цял свят и участие в много групови изложби и биеналета. Автор е на над 5000 творби, голяма част от които са притежание на музеи, обществени и частни колекции в над 30 държави. През април 2018 г. Никола Манев и колегите му Андрей Лекарски и Лъчезар Ошавков направиха обща изложба в Българския културен институт в Париж, където са представени и три биографични книги за тях.

Макар да работи в Париж, Манев е дълбоко свързан с родината си. През 2000 г. купува Тянковата къща - старинна възрожденска къща в Чирпан, дарява я на общината и по негово настояване е реставрирана и превърната в галерия. При откриването ѝ дарява свои творби, с което поставя началото на нейния фонд. Галерията носи неговото име и от септември 2003 г. заедно с общината всяка година организира Есенни дни на културата в Чирпан, по време на които различни творци са удостоявани с награда.

Художникът е правил дарения със свои творби и на други български градове - Ловеч, Троян, Пазарджик, Полски Тръмбеш, на Икономическия университет във Варна.

Никола Манев е член на Управителния съвет на Есенния салон на изкуствата в Париж. Носител е на наградата на френското правителство за чуждестранни художници-стипендианти (1966), на златен медал от конкурса "Шенавар" във Франция и на наградата за демокрация на къщата "Форд" в Париж (1968).
Почетен гражданин е на Чирпан (2003), Варна (2012) и Пазарджик (2013). Носител е на наградата "Златен век" - звезда, на българското Министерство на културата (май 2013). През октомври 2016 г., по време на Годишната среща на местните власти на Националното сдружение на общините в Република България, Никола Манев е обявен за "Общински дарител на годината за средни общини".

Бих искал моите картини да са отворен прозорец на хората към един по-красив свят, казва художникът в телефонно интервю за БТА в навечерието на останалия непразнуван 78-ми рожден ден. В него той коментира, че се чувства много млад, но "на тези години вече трудно ходя на дълги дистанции, трудно изкачвам стълби, и други работи трудно се правят (смее се!), но това е положението".

Манев казва, че за него да си пенсионер е пълно отрицание на човешкия живот и посочва, продължава да работи в следобедите, а преди това "се адаптирам към деня и той към мен, да намерим допирните точки". Описва като свое вдъхновение комините: "Когато видя един комин - го виждам като икона, като нещо, което се протяга към Бога. Ей такива неща ми минават сутрин през акъла, докато зяпам през прозореца.

"Каквото и да правя, колкото и да остарявам, виждам, че не мога да си сменя темите на вдъхновението. Обожавам комините. Обичам пустините, обичам баирите. Обичам старите бръчки, които ми напомнят за канали, а в каналите има живот. Бръчките - са една Библия във всяка индивидуална физиономия. Хората с бръчки по лицата за мен са като паметниците на културата", посочва още Манев.

"Рисуването ме крепи, презарежда и вдъхновява за живот. Четката трябва непрекъснато да се държи. За художника няма нищо по-лошо от изсъхнала палитра. Морският бриз, полъхът, пейзажът - другаде не мога да рисувам. Да рисувам в София?! Абсурд! В Чирпан също не се получава. В чифлика ми в село Партизанин само си почивам, предимно с приятели. Там ми е най-спокойно и добре, но не мога да работя. В чифлика имам великолепен огромен двор с цветя, отглеждам фазани и други екзотични животинки, имам зеленчукова градина - и въпреки това не мога да творя там. Рисувам само във Франция", обяснява той.

За възрастта си казва: "Преживял съм много и всички спомени ги прекарвам през съзнанието си на разходка из главата и се получава един нелош филм, дори много добър бих казал. Не бих казал, че съм тъжен= (...) Има една страхотна мисъл, не помня от кой писател беше, но в нея се казва - "когато един възрастен човек се спомине, една цяла библиотека изгаря". Човек вижда, живее, пише, мисли, твори, изживява....и в един миг тази библиотека изгаря..."

Манев допълва, че е доволен от живота си, "дори си завиждам". "Единствената мъка, която малко ме преследва като сянка е това, че животът е нещо много временно и непостоянно и не го ценим навреме и достатъчно. Изпитвам безкрайно чувство на носталгия по младостта.....Тя ми липсва. Животът, който съм изживял, и нещата, които съм преживял, са наистина едно огромно богатство, как да не си завиждам за цялото това натрупано през годините богатство. От тук следва, че съм богат човек".

"Родих се в Пазарджик, но прогледнах в Чирпан. В Париж живея от 57 години, така че Франция и нейната столица са неразделна част от мен като творец и като личност. Но колкото и да се мъча да стана французин, не мога. Останах си българин! Независимо че много обичам Франция. Това е страната на демокрацията и свободата, които изключително ценя. Франция ми е дала много и продължава да ми дава. Франция ме издържа. Рисувам в Париж, всичките ми творби се раждат в Париж - моите рожби, сътворени с четката са от Париж. Но кръвта ми е чисто българска, какъвто съм и аз! Копнея за България", разказва още творецът.

Той допълва, че безумно обича България, каквито и дефекти да има, че си готви български гозби и му липсва аромата на страната.

В крайна сметка Манев не успява да отпразнува рождения си ден на 28 август "в моето ателие с любимата си дама с бутилка френско шампанско" и дистанционно с поканените от него в къщата му в село Партизан български приятели на агне на фурна – каквато е традицията от 20 години.